Решение № 1366 от 21.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1366 гр. Бургас, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дарина Анг. Костова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Гражданско дело № 20222100100305 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод на искова молба от ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, чрез от юк. Елена Галева, против В. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр.*** ул.*** ** ет.* ап.** и С. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр.*** ж.жк*** бл.*** ет.* ап.* за приемане за установено по отношение на ответниците съществуването, при условията на пасивна солидарност, на следните изискуеми вземания, представляващи част от вземането по издадена заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 03.09.2020 г. по ч.гр.д. № 4163/2020 г. по описа на Бургаския районен съд, както следва: 11 359.38 евро - непогасена главница; 955.73 евро - непогасена договорна лихва /лихва за ползвания кредит/, начислена за периода от 27.07.2018г. до 02.12.2019 г. включително; 346.37 евро - обезщетение за забава за просрочените плащания /лихва за просрочие/ за периода от 27.07.2018 г. до 01.12.2019 г. включително; 321.85 евро непогасена законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от датата на предсрочна изискуемост 02.12.2019 г. до 12.03.2020 г. включително; 195.92 евро - непогасена законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 306, ал. 1, изр. 2 ТЗ и чл. 85 ЗЗД за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. включително; 239.52 евро - непогасена законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 14.05.2020 г. до 27.07.2020 г. включително; 24.54 евро - непогасени разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост на кредита, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 03.09.2020 г. по ч.гр.д. №4163/2020г. по описа на Бургаския районен съд, ведно със законната лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението - 28.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; включително и разноските в заповедното 1 производство по ч.гр.д. № 4163/2020 г. по описа на Бургаския районен съд, в размер на сумата от 1144.75 лв. - заплатена държавна такса по заповедното производство и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение; както и разноските в настоящото исково производство.

След постъпила молба на ищеца с правно основание чл.214 от ГПК съдът е допуснал изменение на част от предявените искове , което е описано по-долу.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 05.07.2011 год. страните в настоящото производство са сключили договор за банков кредит № 023LD-R-000218, по силата на който банката предоставила на ответниците банков кредит в размер на 11 500.00 евро, за погасяване на съществуващи задължения, с краен срок за погасяване: 15.06.2021 г. На датата на подписване на договора, кредитът бил изцяло усвоен. Ищецът сочи, че кредитът е в просрочие от 05.08.2011 г. Преди обявяване на кредита за предсрочно изискуем, общия размер на просрочената сума по главницата е била 8 245 евро, а по лихва – 10 157.35 евро, като считано от датата на предсрочната изискуемост - 02.12.2019 г., общият размер на просрочената договорна лихва, включващ сбора от просрочените вноски по договорна лихва, към датата на предсрочна изискуемост и обявения за предсрочно изискуем остатък от текущо начислена договорна лихва е 10 179.40 евро. Заявява, че са просрочени 100 вноски по главницата и 99 вноски по лихвата.

Поради неплащане в срок на задълженията по Договора за кредит, банката поканила кредитополучателите да изпълнят доброволно изискуемите и непогасени задължения, в 3дневен срок от получаването на Покана с изх. №237-69/23.08.2019 г., връчена на ответниците, чрез ЧСИ Станимира Николова, Per. № 805 на КЧСИ, на 01.10.2019г. - лично на В. К., и на 02.10.2019г. - лично на С. К., по реда и при условията на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ.

Твърди се от ищецът, че поради неплащане на просрочените задължения, е обявил процесрния кредит за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 02.12.2019г.

По нататък ищцовата банка сочи, че към 28.07.2020 г. дългът на кредитополучателите, е в размер на 29 265.29 евро, като в исковата молба е посочено как е формирана тази сума. Заявява се, че и към настоящия момент задължението не е погасено.

На 28.07.2020 г., ищецът подал заявление за издаване па заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК срещу кредитополучателите, въз основа на извлечение от счетоводните си книги, по което е образувано ч.гр.д. №463/2020 г. по описа на Бургаския районен съд. В тази връзка, на 03.09.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжниците В. К. К. и С. А. К. да заплатят солидарно на „Първа инвестиционна банка“ АД сума в общ размер на 29 265.29 /Двадесет и девет хиляди двеста шестдесет и пет и .29 / евро, от които: 11 359.38 евро /единадесет хиляди триста петдесет и девет евро и тридесет и осем евроцента/ - непогасена главница, ведно със законната лихва от деня на подаване на заявлението - 28.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; 10 179.40 евро (десет хиляди сто седемдесет и девет евро и четиридесет евроцента) - непогасена договорна лихва /лихва за ползвания кредит/, начислена за периода 15.09.2011 г. - 02.12.2019 г. включително, дължима на основание 2

Раздел II, т, 4. от Договора за кредит; 6 944.68 евро (шест хиляди деветстотин четиридесет и четири евро и шестдесет и осем евроцента) - обезщетение за забава за просрочените плащания /лихва за просрочие/ за периода 15.08.2011 г. - 01.12.2019 г. включително, дължима на основание Раздел II, т.10 от Договора за кредит; 321.85 евро (триста двадесет и едно евро и осемдесет и пет евроцента) - непогасена законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от датата на предсрочната изискуемост на кредита 02.12.2019 г. до 12.03.2020 г. включително; 195.92 евро (сто деветдесет и пет евро и деветдесет и два евроцента) непогасена законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 306, ал. 1, изр. 2 ТЗ и чл. 85 ЗЗД за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. включително; 239.52 евро (двеста тридесет и девет евро и петдесет и два евроцента) -непогасена законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 14.05.2020 г. до 27.07.2020 г. включително; 24.54 евро (двадесет и четири евро и петдесет и четири евроцента) - непогасени разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост на кредита, както и сумата от 1144.75 лв. (хиляда сто четиридесет и четири лева и 75 стотинки) - заплатена държ. такса по заповедното производство и 50 лв. (петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Ответниците подали в срок възражения срещу издадената заповед за изпълнение и на 01.02.2022 г. ищецът получил Разпореждане №260193/26.01.2022 г. по ч.гр.д. №4163/2020 г. по описа на Бургаския районен съд, с което му е указано, че има право да предяви иск на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, срещу длъжниците. Ответниците, чрез процесуалния си представител, са подали писмени отговори, които са идентични, поради което съдът ги докладва съвместно. С подадените отговори ответниците, считат исковете за допустими, но неоснователни и незаконосъобразни, поради недължимост на ищцовите претенции.

Оспорват претенциите по основание и размер.

Признават сключването на процесния договор за кредит, като сочат, че крайният срок за погасяването му е 15.06.2021 г. Признават и обстоятелствата, че кредитът е усвоен на 05.07.2011 г, а в просрочие - от 05.08.2011 г.

И двамата ответници сочат, че едва на 22.12.2021г., след връчването на Покана за доброволно изпълнение по изп.д.№ 20218050401381, по описа на ЧСИ-Станимира Николова, с рег.№ 805 по описа на КЧСИ, са разбрали, че с изп.лист № 260550, издаден по ч.гр.д. № 4163/2020г. от PC-Бургас, са осъдени да заплатя главница в размер на 28 673.03 евро, дължима съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 28.07.2020г, която е формирана от следните суми: 11 359.38 евро - непогасена главница, 10 102.56 евро непогасена договора лихва за периода от 15.09.2011г. до 06.10.2019г. включително, начислена на основание раздел II, т.4 от договора, 6 451.63 евро - обезщетение за забава за просрочени плащания за периода от 15.08.2011г. до 06.10.2019г., начислена на основание раздел II, т.10 от договора, 734.92 евро - законна лихва за забава за периода от 07.10.2019г. до 12.03.2020г. включително и от 14.05.2020г. до 27.07.2020г. включително, и 24.54 евро разноски по връчване на нотариална покана, и законна лихва върху главницата от 28.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1 170.58 лева разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на 1 144.75 лв. и юрисконсултско 3 възнаграждение в размер на 50лв., определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

На 07.01.2022г., и двамата ответници подали възражение, че не дължат изпълнение на вземането по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, както и че е погасено по давност.

Направено е възражение от ответниците, че не дължат претендираните от ищеца суми, тъй като задължението им по Договор за банков кредит № 023LD-R-000218 от 05.07.2011г., е изцяло погасено по давност. В тази връзка излагат съображения, че кредитът е в просрочие от 05.08.2011 г., като повече от 10 години, след изпадането в забава, ищецът не е предявил претенции към кредитополучателите. Позовават се на разпоредбите на чл.

110 и 114 от ЗЗД и правят извод, че изпадането в забава е на 05.08.2011г., а на 03.01.2012г., вземането е станало незабавно, изцяло и предсрочно изискуемо, от която дата започва да тече 5г. давностен срок. Сочат, че давността не е била прекъсвана, поради което към датата на подаване на възражението – 07.01.2022 г. общият петгодишен давностен срок е изтекъл по отношение цялото претендирано вземане за главница и лихви.

За неправилни и неверни се считат от ответниците, твърденията на ищеца, че е обявил кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 02.12.2019г. Считат, че в случая е приложма разпоредбата на т.10.3 от на представените от ищеца по делото Общи условия, поради което в конкретния случай кредита е станал незабавно, изцяло и предсрочно изискуем на 03.01.2012г., при което са изминали почти 10 г. от тази дата.

В заключение считат, че исковете с правно основание чл.422 от ГПК се явяват неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.

По молба на ищеца , с определение от 16.05.2022 год. съдът е конституирал в качеството на трето лице помагач на ищеца „Иновативни финанси“ ООД, с ЕИК 201257149, със седалище и адрес на управление в гр. Барна, бул. „Сливница“ №201, бл. Сграда МОЛ Барна, тяло „Б“, ет. 4, представлявано от Станимир Христов Бургаски, по причина , че процесните вземания са му били цедирани с договор за цесия и е разпоредил да се връчат преписите от исковата молба с приложения и отговорите на „Първа инвестиционна банка“ АД и отговорите на конституираното трето лице помагач.

При проверка на допустимостта на предявения иск, съдът констатира , че искът, предмет на настоящото дело, е подсъден на съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването му пред съда, тъй като се твърди, а и от събраните писмени доказателства се установява, че ищецът първоначално е предприел действия по започване на принудително изпълнение за събиране на изискуемите си вземания при облекчените условия на заповедно производство, в хода на което обаче вследствие своевременно депозирани възражения от ответниците е установено, че е налице спор относно съществуването им. За да запази породените последици в заповедното производство-изпълнителна сила, ищецът своевременно е предявил настоящия установителен иск, съобразно изискванията на чл.422 от ГПК.

4

Исковата молба, към момента, е предявена съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Исковата молба е подадена от активно легитимирано лице, което твърди, че е кредитор, предприел действия за принудително събиране на изискуемите си вземания по облекчения ред на заповедното производство, в което обаче длъжниците му са подали своевременно възражения. Исковете са насочени срещу длъжниците по заповедното производство, за които се твърди, че нарушават материални субективни права на ищеца, като неоснователно отказват изпълнение, оспорвайки съществуването на вземанията, предмет на заповедно производство.