Определение № 1412 от 29.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1412 гр. София, 29.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501047 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба на „СТОА“ ООД срещу определение № 196/ 14.01.2026г. на СГС, ТО,VI-13 състав, постановено по т.д.

№ 875/25г., с което е отказана отмяна на допуснато обезпечение.

Жалбоподателя твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Счита, че е налице прекомерност на допуснатото обезпечение като се ограничава значително правната му сфера. От представеното удостоверение от „Пощенска банка“ е видно, че наложеният запор за 122 012, 02лв. е напълно обезпечен от наличностите по банковите му сметки. В обжалваното определение е посочено, че въпросът коя сметка обезпечава вземането трябва да се изясни в изпълнителното производство, без да прави разграничение между обезпечителен и изпълнителен запор.

Съдът е компетентен да направи преценка дали е налице основание за отмяна или изменение на обезпечителната мярка.

Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното определение и да уважи молбата му.

В депозиран в срок писмен отговор „Белстрой“ ЕАД оспорва жалба и я счита за неоснователна.

Съдът след като обсъди доводите на страните намира частната жалба за допустима като предявена в законоустановения преклузивен срок по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна чрез валидно упълномощен процесуален 1 представител и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

За да откаже да уважи молбата на „Стоа“ ООД по чл.402, ал.1 от ГПК СГС е приел, че липсва основание, обосноваващо отмяна на допуснатото обезпечение.

Атакувания съдебен акт е валиден и допустим.

По правилността му.

Процесуалният закон предвижда възможност за отмяна на допуснато обезпечение като производството започва по молба на заинтересуваната страна. Легитимирани да предявят такова искане е както страната, чиито иск е обезпечен, така и лицето/физическо или юридическо/, срещу което е допуснато обезпечението и е наложена обезпечителната мярка. Когато последното инициира производство по чл.402 от ГПК препис от молбата му се връчва на лицето, по чието искане е наложено обезпечението.

Отмяната на обезпечението е предоставено като правомощие на съда в две хипотези. Първата е, когато се увери, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато обезпечението. Втората предвижда, че са налице условията на чл.398, ал.2 от ГПК, а именно, ако страната, която иска отмяна на обезпечението е предоставила обезпечение със залог в пари или в ценни книжа съгласно чл.180 и чл.181 от ЗЗД.

Първата хипотеза е свързана с висящо гражданско производство между страните по обезпечението, което е и основната причина, обосноваваща обезпечителна нужда/ заедно с поведението на ответника/ за запазване на действието на допуснатото обезпечение. В случая в полза на ищеца „Белстрой“ ЕАД на основание чл.390, ал.1 от ГПК е допуснато обезпечение на бъдещ иск срещу жалбоподателя „Стоа“ ООД с Опр. № 912/01.04.2025г. по гр.д. № 830/25г. на САС. Последният мотивира искането си за отмяна на допуснатото срещу него обезпечение с неговата прекомерност, както и че то значително ограничава правата му сфера.

Една от предпоставките за допускане на обезпечение е ищецът да може да осъществи правата по решението, което ще се постанови в негова полза. Това е правна възможност, която създава сигурност, че за иницииралия исковия процес няма да бъде невъзможно или че няма да се затрудни по прилагане на правните последици на съдебния акт по съществото на спора.

Охраняването на интересите на

2 ищеца, при евентуално решение в негова полза, обосновават нуждата от допуснатото обезпечение до приключването на гражданския процес с влязъл в сила съдебен акт.

Допуснатата обезпечителна мярка „ запор“ върху сметки на „Стоа“ ООД е до размер от 121 916, 02лв., колкото е цената на бъдещия иск, вече предявен. Твърдението, че само по една от сметките му в „Юробанк България“ АД има достатъчно наличност от парични средства, за да се удовлетвори вземането на ищеца, е неоснователно. От цитираното удостоверение от 17.06.2025г., приложено към молбата му по чл.402 от ГПК става ясно, че тази наличност е по банковите сметки на дружеството в кредитната институция, а не само по една от тях.

От същия документ се установява, че в полза на банката има вписан особен залог. Съгласно чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД това е привилигировано вземане, което дава преимущество на кредитора по залога пред останалите, които нямат такава или друга привилегия. Тъй като не е посочен размерът на вземането на банката, което е обезпечено с особен залог, не може да се направи преценка дали ще остане имущество, от което да се удовлетвори „Белстрой“ ЕАД, който би имал качеството на кредитор, ако се постанови решение в негова полза. Отделените средства за него въз основа на обезпечителния запор му дават възможност да се удовлетвори от тях и в същото време препятства длъжника да се разпореди с тези парични средства и да намали имуществото си, което служи като обезпечение.

Допуснато обезпечение е до определен размер, и макар това да е върху всички сметки в „Юробанк България“ АД, не създава пречка „Стоа“ ООД да оперира с постъпилите средства по тях над запорираната сума. Наложената обезпечителна мярка не ограничава прекомерно правната му сфера.

Поради изложеното частната жалба е неоснователна.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 196/ 14.01.2026г. на СГС, ТО,VI-13 3 състав, постановено по т.д. № 875/25г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4