Решение № 4932 от 29.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4932 гр. София, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Анна Кофинова при участието на секретаря ПОЛИНА В. В. като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело № 20241100506865 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 19457/25.11.2023 г. по гр.д. № 21355/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 143-ти състав, е признато за установено, че М. В. Ш., ЕГН **********, дължи на „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК 200604885, сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 53926/2021 г. по описа на СРС, 143-ти състав, а именно - сумата от 433,00 лв., от която: сумата от 400,00 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит S O № 2585/28.6.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд – 16.9.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 33,00 лв., представляваща неплатена договорна лихва, дължима за периода от датата на първата вноска 11.09.2021 г. до 11.09.2021 г. - датата на последната вноска.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ответника М. В. Ш.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението. Поддържа се, че договорът между страните е недействителен поради противоречие с добрите нрави, както и на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК поради липса на преддоговорна информация, която да е била връчена на ответника. Сочи се, че клаузите за уговорената възнаградителна лихва и такса за експресно разглеждане са неравноправни, като жалбоподателката счита, че размерът на лихвата е прекомерен и противоречи на добрите нрави. Твърди се, че липсва 1 погасителен план към договора, както и че ответницата не е била запозната преди сключване на договора с размера на годишния процент на разходите, годишния лихвен процент и дължимата неустойка. По изложените съображения е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, с който оспорва същата с доводи за нейната неоснователност. Сочи, че ответницата е получила предварително преддоговорната информация, вкл. общите условия на ищеца, и се е съгласила с тях при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), за което са налице писмени доказателства по делото. Твърди, че договорът е бил предмет на индивидуално договаряне между страните, поради което общите условия не намират приложение към него, съответно и изискванията за тяхното приемане. Заявява, че годишният процент на разходите и лихвеният процент са ясно посочени в договора, предвид което не е налице нарушение на някое от изискванията на чл. 11 ЗПК. Посочва, че договорната лихва не е дължима за един ден, а за целия период на кредита – 75 дни, и че не надвишава максимално допустимия размер на ГПР, предвиден в чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Претендира разноски.

В молба от 09.04.2025 г. въззивникът признава, че дължи претендираната сума за главница, като представя платежно нареждане, което твърди, че обективира плащането на сумата.

В молба от 30.05.2025 г. въззиваемият оспорва да са постъпвали плащания по процесния договор за потребителски кредит. Сочи, че в представеното платежно нареждане липсва посочен конкретен номер на договор, поради което с постъпилите суми от плащането са били погасени задължения на кредитополучателя по други договори с кредитодателя.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, въззивният съд намира следното:

Съдът е бил сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 искове за установяване на дължимостта на суми, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 14497/09.10.2021 г. по ч.гр.д. № 53926/2021 г. по описа на СРС, 143-ти състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично 2 задължение по чл. 410 ГПК.

По предявените искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: сключен с ответника договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние (договор за потребителски кредит) със съдържанието, посочено в исковата молба, по който на ответника е предоставена сумата от 400 лв.; възникнало по силата на договора задължение за кредитополучателя да заплаща възнаградителна лихва в размера, посочен от ищеца; изпълнение от кредитодателя на задължението му да предостави дадената в заем сума на кредитополучателя и изискуемост на вземането.

В доказателствена тежест на ответника е при установяване на посочените обстоятелства да докаже плащане на вземането.

Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства, в т.ч. индивидуален договор за потребителски кредит SO № 2585 от 28.06.2021 г. и преддоговорна информация, обективирана в стандартен европейски формуляр, се установява, че на 28.06.2021 г. между „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, като кредитодател, и М. В. Ш., като кредитополучател, е бил сключен договор, по силата на който ищецът се е задължил да предаде в собственост на ответника сума в размер на 400 лв.

Кредитът е бил отпуснат при следните условия: една на брой погасителна вноска, със срок на кредита - 75 дни, и дата на падежа 11.09.2021 г., при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) - 40,15 %, годишен процент на разходите (ГПР) - 47,08 % и общ размер на всички плащания - 633 лв.

Договорът е бил сключен при общи условия, приложени към исковата молба и приети като писмени доказателства по делото.

В чл. 1, ал. 1 от договора е посочено, че с подписването му кредитополучателят заявява, че преди подписването на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна незадължителна услуга експресно разглеждане на заявлението с искане за потребителски кредит, предоставена от кредитодателя, което обстоятелство е било декларирано изрично в попълненото заявление чрез средство за комуникация от разстояние. В чл. 1, ал. 2 от договора е уговорено, че услугата за експресно разглеждане на заявлението с искане за потребителски кредит е изцяло извършена и предоставена от „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, за което кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на потребителския кредит в размер на 200 лв.

В съдържанието на т. 4.3., в част III „Разходи по кредита“ от представения по делото Стандартен европейски формуляр е посочено, че такса за закупуване на допълнителна услуга "Експресно разглеждане на Заявлението за кредит" е приложима само когато услугата е поискана от кредитополучателя и е предоставена от кредитодателя.

В договора е обективиран и погасителният план на вземанията по кредита, от който се установява, че в полза на дружеството се дължат следните суми: главница - 400 лв.; възнаградителна лихва - 33 лв. и такса за експресно 3 разглеждане в размер на 200 лв., като посочените задължения са изискуеми, считано от датата на падежа - 11.09.2021 г.

Като писмено доказателство по делото е прието и платежно нареждане от 28.06.2021 г., удостоверяващо извършено плащане на заемната сума от 400 лв. по договора в полза на кредитополучателя М. В. Ш. (л. 30 от първоинстанционното дело).

Пред въззивната инстанция като нововъзникнало писмено доказателство е прието платежно нареждане от 30.10.2024 г., от което се установява, че „ДСМ Кредит“ ООД е заплатило в полза на ищцовото дружество сума в размер на 3000 лв., като в основанието за плащането са посочени единния граждански номер и двете имена на ответницата.

Въз основа на така установените факти се налагат следните изводи от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит „договорът за потребителски кредит“ е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са „потребителят“ и „кредиторът“, като „потребител“ е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а „кредитор“ е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Нормите на Закона за потребителския кредит са повелителни, поради което по отношение на тях намират приложение дадените разрешения в т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2013 г., ОСГТК, според които при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, т.е. въззивната инстанция може служебно да се произнесе по действителността на клаузи в договор за потребителски кредит, когато са налице за това правни или фактически обстоятелства.

В настоящия случай от съдържанието на процесния договор се установява, че същият представлява именно договор за потребителски кредит по смисъла на цитираната норма и следва да отговаря на изискванията, предвидени в ЗПК. На основание чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В отношенията между страните не се спори, че договорът е сключен по реда за предоставяне на финансови услуги от разстояние, регламентиран в ЗПФУР, чрез средства за комуникация от разстояние. Видно от представения по делото договор за потребителски кредит, същият представлява електронен документ по смисъла на чл. 3 ЗЕДЕУУ, като е подписан от кредитополучателя 4 в платформата на уеб страницата на кредитора чрез въвеждането на SMS персонален идентификационен код. В клаузата на т. 3.1. от раздел V на общите условия на ищеца е предвидено, че страните се уговарят, че ще признават електронния подпис, положен чрез сайта на доставчика на услугата посредством въвеждането на SMS персонален идентификационен код за потвърждение, със стойността на саморъчен подпис в отношенията помежду си по смисъла на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП (сега чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ). Такава уговорка е допустима съгласно цитираната разпоредба, с която ответникът се е съгласил при приемането на общите условия. С оглед това настоящият съдебен състав намира, че изискването за форма на договора, предвидено в чл.

10, ал. 1 ЗПК, е спазено.

От съдържанието на договора се установява, че в същия фигурира погасителен план, в който ясно е уговорено, че заемът подлежи на връщане при една погасителна вноска с падеж на 11.09.2021 г., като са посочени дължимите суми за главница, възнаградителна лихва и такса за експресно разглеждане. Следователно въззивният съд намира, че са удовлетворени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, 9 и 11 ЗПК и оплакването на въззивника, че липсва погасителен план в договора, се явява неоснователно.

Разпечатката съдържа 40 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3a4fbc46-8424-40c6-bdaf-ad010d514781