Решение № 134 от 28.07.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Кюстендил, 28.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Мария Ст. Танева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Въззивно гражданско дело № 20221500500197 по описа за 2022 година

Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от **********************, ЕИК **********************, чрез адв. П.В., съдебен адрес: гр. София, ул. „**********************, ет. Е, ап. 3, срещу решение № 260002 от 11.01.2022 г. постановено по гр. д. № 425/2021 г. на КРС, с което е отхвърлил иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, с който

********************** е поискал да бъде признато за установено, че ответника А.А.Т. му дължи вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2018/2020 г. по описа на КРС.

Въззивникът счита решението за неоснователно и незаконосъобразно.

Излага, че съдът не му е дал указания да представи целия договор за цесия и едва след непредставянето му да изключи доказателството от материалите по делото. Твърди, че ответникът не е оспорил цесията с отговора на исковата молба, а само е изложил, че не е запознат с нея. Сочи, че КРС е нарушил чл.

10 ГПК, не е осигурил възможност на ********************** и съдействие за установяване на фактите. Моли съдът да отмени решението и да постанови такова, с което да уважи предявеният иск. Моли съдът да приеме като доказателство договор за цесия в цялост и приложения към него.

В срок е подаден отговор на въззивна жалба от А.Т., чрез адв. А.И..

Сочи, че жалбата е недопустима и неоснователна. Излага, че решението е правилно и законосъобразно. Моли съдът да го потвърди. Посочва, че искането за приемане на писмените доказателства е недопустимо на осн. чл.

1

266 ГПК. Моли да му бъдат присъдени разноски.

При съобразяване на данните по делото, настоящият състав е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страни в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Въззивната инстанция, в съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на обжалваното решение и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че същото представлява валиден и допустим съдебен акт.

Съдът не констатира неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит.

След преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд Кюстендил е бил сезиран с установителен иск с правна квалификация с което е отхвърлил иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 240, ал. 1, чл. 99, ал. 1 и чл.

79, ал. 1 ЗЗД, относно признаването за установено, че ответника А.А.Т. дължи на ********************** 4 500 лв. – частично от общото задължение за 12 288.98 лв. главница по договор за потребителски кредит и 500 лв. – частично от 7 033,76 лв. възнаградителна лихва за периода от 01.10.2017 г. до 10.08.2020 г., и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2018/2020 г. по описа на КРС. Твърди се, че вземането произтича от договор за потребителски кредит и е било цедирано от банката в полза на ищеца, като впоследствие е обявено за предсрочно изискуемо.

За да бъде уважен искът ищецът трябва да се докаже: наличието на валидно облигационно отношение по предоставяне на банков кредит за текущо потребление; предоставяне на сумата; неизпълнение на задълженията по кредита и обявяването му за предсрочно изискуем на длъжника; валидно сключен договор за цесия и съобщаването му на длъжника; размера на вземането. В тежест на ответника е да докаже твърденията си, че отговорността му е погасена по давност.

1. По делото е установено и неоспорено от ответника, че на 07.06.2011 г. между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД, настоящо наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, в качеството му на кредитор и А.А.Т., в качеството му на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № FL589888, по силата на който банката е предоставила на последния 2 паричен кредит в размер на 12 510 лв., със срок на погасяване 02.06.2021 г.

2. От приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че Т. е усвоил сумата на 07.06.2011 г.

3. Въззивният съд не споделя извода на първоинстанционния съд, че ищецът не е доказал сключването на договора за цесия.

От исковата молба е видно, че ищецът основава активната си процесуална легитимация за предявяване на иска срещу Т. от качеството си на цесионер-приобретател по договор за възлагане на вземания между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и ********************** от 2016 г. Пред РС ищецът е представил единствено трета и петдесет и втора страница от договора. С оглед на основните начала определени от законодателя в чл. 7, ал.

1 и чл. 10 ГПК и на конкретния спор, първоинстанционният съд е трябвало да остави исковата молба без движение по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 2 ГПК и да даде указания на ищеца да представи в цялост договора за цесия или да му укаже същото с проекто-доклада по чл. 140 ГПК или в хода на делото.

Въззивната жалба на ********************** съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по делото, по-конкретно, че съдът не му е указал да представи в цялост договор за цесия. С оглед на предоставената на страната възможност да предприеме процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които е пропуснала да извърши в първата инстанция, поради непълнота или неточност на доклада, постановена в т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 на ВКС, ОСГТК, настоящият състав приема, че е допустимо да приемане на представения от въззивника с въззивната жалба договор за цесия с всички страници от 1-ва до 52-ра, включително, които не са били изискани от районния съд.

Трябва да се отбележи на първо място, че договорът за цесия се дефинира като такъв, при който се осъществява промяна в облигационната връзка чрез промяна на активната страна в нея, или това е договорът за отстъпване на едно вземане от досегашния му носител на едно трето, чуждо на тази връзка лице. Този договор се определя още като каузален, неформален и консенсуален - Решение № 40/13.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 566/2009 г., ТК, І т. о. В хода на делото пред районния съд са представени достатъчно доказателства, от които да стане ясно съдържанието му и да бъде доказано съществуването му. На второ място, действителността на договора за цесия не е била оспорена от страна на ответника. На трето място, в т. 2.1.1. от представения договор е посочено, че прехвърлителят се съгласява да прехвърли на приобретателя всички свои права, права на собственост, облаги и участия върху вземанията, а приобретателят се съгласява да приеме това прехвърляне, сключено в съответствие с чл. 99 и 100 от ЗЗД. В т. 1 определения и тълкувания страните са посочили, че вземания означават вземания произтичащи от договор за заем – главници и лихви върху 3 главници, такси, комисионни и други суми, както и акцесорни права на прехвърлителя – привилегии, обезпечения, поръчителства и др. Изрично е посочено, че договора не представлява новация. Видно от „Приложение към потвърждение за извършената цесия“, което е подписано от цедента и цесионера, се прехвърля и вземането по договор за потребителски кредит № FL589888, уникален номер на случая 4227039 от 07.06.2011 г., с име на длъжника А.А.Т., с дължима сума към 31.12.2015 г. 19 322,74 лв., от които главница: 12 288,98 лв., лихви: 7 033,76 лв., такси и разноски: 0.00 лв.

Изложеното е достатъчно да обоснове активната материална легитимация на ищеца в качеството му на приобретател на процесните вземания по силата на договора за цесия, които е произвел действие по отношение на длъжника с факта на връчване на уведомлението по чл. 99 ЗЗД.

4. Прехвърлянето на вземането е валидно съобщено на длъжника на 10.08.2020 г., чрез куриерската фирма „МиБМ ЕКСПРЕС“ ООД, с получаването от сестра му на уведомление с изх. № 528/27.08.2020 г. изпратено от адвокат П.В. – в качеството му на пълномощник на цесионера **********************, съгласно пълномощно от 02.05.2017 г., последния упълномощен от цедента „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, съгласно нотариално заверено пълномощно от 18.01.2016 г.

Цедентът може да упълномощи трето лице, включително цесионера, да извърши уведомяването по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от негово име, като с това не е налице заобикаляне на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. ЗЗД, тъй като длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор, в която насока е и досегашната практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение № 137/ 02.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г. на III ГО на ВКС.

5. Със същата пратка на 10.08.2020 г., кредиторът е уведомил длъжника, че обявява задължението му за предсрочно изискуемо. Волеизявлението му е обективирано в уведомление с изх. № 528/27.07.2020 г. Последното действие е допустимо и валидно, защото със сключване на договора за цесия върху новия кредитор преминават всички права, които старият кредитор е имал по отношение на длъжника във връзка със съществуващото към момента на сключване на цесионната сделка вземане към длъжника, в това число и да обяви кредита за предсрочно изискуем при наличие на предвидените в договора предпоставки за това – решение № 204 от 25.01.2018 г., т.д. № 2230/2016 г. ВКС.

По отношение на длъжника, след като цесията му е съобщена по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, титуляр на вземането е цедентът - чл. 99, ал. 4 ЗЗД, поради което той, в качеството си на кредитор, е легитимиран да иска изпълнение на вземането на падежа и при липсата на надлежно изпълнение да лиши длъжника от преимуществото на срока, когато същият е уговорен в полза на длъжника, при наличие на предпоставките, посочени договора, съответно при осъществяване на установени за това в закона юридически факти за обявяване на предсрочната изискуемост.

6. По делото е установено неизпълнение от страна на длъжника на 4 задълженията му по договора за потребителски кредит.

Съгласно съдебно-счетоводната експертиза последната вноска, която Т. е направил е на 26.05.2015 г. В чл. 15 от договора за потребителски кредит № FL58988/02.06.2011 г. е посочено, че при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, както и неизпълнение на което и да е друго задължение по договора, задължението става предсрочно изискуемо.

С помощта на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че задължението на кредитополучателя Т. за целия период на действие на договора за потребителски кредит е както следва: главница – 12 288,98 лв., възнаградителна лихва до датата на предсрочната изискуемост – 10 246,30 лв.

Възраженията на длъжника за изтекла погасителна давност по отношение на главницата и възнаградителната лихва са частично основателни.

6.1. По отношение на главницата:

6.1.1. При разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съдебната практика приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост (в т. см. мотивите към Тълкувателно решение 5/2019 от 21.01.2022 г. на ОСГТК, ВКС).