Решение № 74 от 06.02.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. гр. Хасково, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20235640101614 по описа за 2023 година

Предявен е от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 66, против П. В. В., ЕГН **********, от **********, иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК – за установяване съществуването на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 861/2023г. по описа на Районен съд-Хасково.

Ищецът твърди, че на 28.02.2022г. ответницата П. В. В. потърсила медицинска помощ за детето си В. И. М., ЕГН ********** в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, Спешен сектор с оплаквания от фебрилитет, кашлица и намален апетит. По преценка на дежурния лекар пациентът бил насочен за хоспитализация в Клиниката по инфекциозни заболявания на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. Детето било прието в 20.34 часа на същата дата с приемна диагноза „Ковид 19, идентифициран вирус“, за лечение по Клинична пътека № 104, Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания - остро протичащи с усложнения“, чиито изисквания били посочени в Приложение № 17 на Национален рамков договор за медицинските дейности от 2020 г.- 2022 г. /НРД за МД 2020 г.1 2022 г./. За провеждащото се лечение била съставена История на заболяването с № 13433/2022г. с приложена към нея медицинска документация - лист за преглед в спешен кабинет, направление за хоспитализация, лабораторни изследвания, консултация, епикриза и др. Описани били извършените медицински дейности, включени в диагностично-лечебния алгоритъм на КП № 104. За приемане на детето в клиниката ответницата /майка на детето/ подписала „Декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури“, приложена към Историята на заболяването. С подписване на тази декларация за информирано съгласие родителят декларирал съобразно нормите на Семейния кодекс чл.122, чл.125 и чл.87 от Закона за здравето, че е запознат с условията, при които НЗОК заплаща на лечебното заведение извършената дейност, както и че НЗОК няма да заплати за оказаната болнична помощ, когато не е завършен алгоритъмът на клиничната пътека. В текста на декларацията било записано, че в случай на незавършване на клиничната пътека, оказаната медицинска помощ и други медицински услуги се заплащат от пациента по действащия към момента на изписване „Ценоразпис на платените услуги, предоставяни от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр.Пловдив. Няколко часа след хоспитализацията на детето, след като били извършени изследвания и консултация със специалист, ответницата взела решение да прекъсне лечението на детето си и въпреки разяснените й рискове, тя и детето напуснали лечебното заведение на 01.03.2022г. За отказа да продължи лечението на детето ответницата подписала Декларация по образец за информирано решение за преждевременно прекратяване на започналия престой в болничното заведение и на болничното лечение /диагностициране / Приложение № 3 по чл.20, ал.3 от Наредба № 49 от 18.10.2010г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи. С напускане на лечебното заведение ответницата възпрепятствала изпълнението /завършването/ на клиничната пътека, по която било прието детето и по която било започнато лечение. В §1, т.2 от ДР към НРД за МД 2020 г. - 2022 г. било дадено легално определение за „завършена клинична пътека“, а именно: „Завършена клинична пътека“ е: а/за хирургична/интервенционална КП - когато е извършена основната хирургическа/интервенционална процедура; спазен е задължителният 2 минимален болничен престой, посочен в съответната КП, и са извършени задължителните диагностични процедури, с които се отчита хирургичната пътека, като вид, брой и последователност на извършване, доказващи окончателната диагноза при дехоспитализация, както и предвидените следоперативни грижи; б)за терапевтична КП - когато са извършени основни диагностични и терапевтични процедури, заложени в нея, и е спазен задължителният минимален болничен престой, посочен в съответната КП. В настоящия случай не били изпълнени изискванията за минимален болничен престой и не били извършени основните диагностични и терапевтични процедури от алгоритъма на КП, поради което стойността й не можела да бъде заплатена от бюджета на НЗОК. В резултат от прекъсването на клиничната пътека, стойността на получената медицинска помощ не можела да бъде заплатена от НЗОК. Но болницата била извършила разходи по лечението, стойността на които възлизала на сумата от 225.10 лева и била определена съгласно действащия към момента на хоспитализация „Ценоразпис на платените услуги, предоставяни от УМБАЛ “Свети Георги“ ЕАД - Пловдив. Сумата от 225.10 лева била дължима за извършени медицински услуги. Всяка една от медицинските услуги била подробно описана в „Сметка на пациент“, приложена към исковата молба. Сметката препращала към Ценоразписа на лечебното заведение. Посочва се също, че НЗОК не заплащала незавършени клинични пътеки, поради което тяхната стойност следвало да се поеме изцяло от пациента, в случая родителя на пациента-дете, станал причина за неизпълнението й. От лечебното заведение до родителите на пациента била изпратена Покана за доброволно плащане на задължението за оказаната медицинска помощ, след която не последвало такова. Поради невъзможност сумата да бъде събрана доброволно ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда чл.410 от ГПК, по което било образувано Ч. гр. д. № 861/2023г. по описа на Районен съд - Хасково, като ищецът претендирал заплащане освен на посочената погоре сума, и на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до пълното изплащане на задължението, както и сумата от 25 лева, представляваща платена държавна такса за образуване на делото.

Заповедният съд уважил искането и издал заповед за изпълнение за дължимата сума. Длъжникът обаче подал възражение срещу заповедта, което 3 обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 225.10 лева, представляваща цена на предоставена на пациента В. И. М., ЕГН ********** /дете на ответницата П. В. В./, медицинска помощ, състояща се в диагностика и лечение, проведени за периода от 28.02.2022г. до 01.03.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.04.2023г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по Ч. гр. д. № 861/2023г. по описа на Районен съд – Хасково. Претендира направените деловодни разноски в настоящото исково производство и в развилото се заповедно такова.

В срока по чл.131 от ГПК ответни цата не подава отговор на исковата молба. В съдебно заседание не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, а именно – ответницата не е представила в срок отговор на исковата молба, и не се явява в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в не йно отсъствие, както и като съобрази направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение, намира, че следва предявения иск, като вероятно основателен, да се уважи.

С оглед изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят направените по настоящото дело разноски в размер на 145 лева, както и разноските по заповедното производство в размер на 25 лева, или общо разноски в размер на 170 лева.

Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 във вр. с чл.238 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, по отношение на П. В. В., ЕГН **********, от 4

**********, че дължи на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК 115576405 , със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 66, следните суми: сумата от 225.10 лева, представляваща цена на предоставена на пациента В. И. М., ЕГН ********** /дете на П. В. В./, медицинска помощ, състояща се в диагностика и лечение, проведени за периода от 28.02.2022г. до 01.03.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.04.2023г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед № 368 от 07.05.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 861/2023г. по описа на Районен съд-Хасково.

ОСЪЖДА П. В. В., ЕГН **********, от **********, да заплати на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК 115576405 , със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 66, сумата от 170 лева, от която 145 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 25 лева, представляваща направени разноски по Ч. гр. д. № 861/2023г. по описа на Районен съд – Хасково.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Н. Д.

5