Решение № 405 от 05.12.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. Шумен, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валентина Люб. Тонева при участието на секретаря Й.Р.К. като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно наказателно дело № 20223630202145 по описа за 2022 година

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 21-0869-003158/11.11.2021г. от на Началник група към ОДМВР гр.Шумен, с което на Г. С. Г., ЕГН **********, са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв., на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДВП; глоба в размер на 80 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца на осн. чл.

175, ал.1,т.5 от ЗДВП и глоба в размер на 80 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца на осн. чл. 175,ал.1,т.5 от ЗДВП.

Жалбоподателят моли съда, да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като в жалбата излага подробно мотивите си. В съдебно заседание не се явява лично, не изпраща процесуален представител.

Процесуалният представител на административно-наказващият орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено, като се заявява, че НП следва да се измени в частта по отношение третото описано нарушение да се приложи чл. 123, ал.1, т 3 от ЗДВП.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.10.2021г. служители на РУ Шумен- св. Ю. и св. С., били изпратени по сигнал от дежурен на бул. „Ришки проход „ в посока към клуб „Барбароса“ за настъпило ПТП. На место установили находящ се извън пътното платно автомобил Ауди А6 Лимузина, с рег .№ Н4708КА и разрушена телена ограда 4 звена с 3 бр. бетонни блокчета . Водач на МПС не присъствал на место.

След извършена справка бил установен собственика на МПС - С.Г.Б., който пристигнал на место, заедно с лицето Г. С. Г.-негов син.

Собственикът на МПС попълнил декларация на 10.10.2021г., в която декларирал, че на 10.10.2021г. водач на процесното МПС е бил синът му Г. С. Г..

Водачът- жалбоподател, потвърдил, че именно той е управлявал МПС в ранните минути на 10.10.2021г., като изгубил контрол над МПС и излязъл извън пътя.

На место на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение №510377 от 10.10.2021г. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние са нарушени следните 1 норми : разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДВП- водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.; разпоредбата на чл. 123 ал.1 т.2 б.А от ЗДВП участник в ПТП не уведомява компетентната служба на МВР ; разпоредбата на чл. 123 ал.2 от ЗДВП като участник в ПТП, не дава данни за самоличността си на другите участници в движението, данни за задължителна застраховка ,както и не уведомява собствениците на имуществото което е повредил.

Актът е подписан от нарушителя, без отразени възражения.

Съставен е и протокол за ПТП № 1792356 от 10.10.2021г., който е подписан от водача. В същия е посочено, че при избиране на скоростта си на движение, водачът не се е съобразил с релефа на местността и на лява крива излиза вдясно извън пътното плътно и събаря телена ограда и се блъска в скат. Разрушени са 4 звена телена ограда и 3 бр. бетонни колчета. Приложен е снимков материал, удостоверяващ настъпилото ПТП.

Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, е издадено наказателно постановление № 21-0869-003158/11.11.2021г. от на Началник група към ОДМВР – гр.Шумен, с което на Г. С. Г., ЕГН **********, са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв., на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДВП; глоба в размер на 80 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца на осн. чл.

175,ал.1,т.5 от ЗДВП и глоба в размер на 80 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца на осн. чл. 175,ал.1,т.5 от ЗДВП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, от разпита на актосъставителя и свидетеля С., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК, писмени доказателства и снимков материал.

За да се произнесе по съществото на правния спор, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно- наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето, посочено в АУАН и НП.

Актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила.

В тежест на административно-наказващия орган, доколкото именно той е субект на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение, че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно - наказателното преследване. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Когато са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП би било законосъобразно издадено и тогава съдът ще следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.

Административно - наказващия орган е този, който следва да докаже, че има извършено административно нарушение /каквото е описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител и ако това не бъде доказано, то НП следва да бъде отменено като неправилно, доколкото не е доказано извършването на нарушението. Когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение, следва да бъде разгледан въпросът за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението. Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на НП, наказващият орган е този, който поддържа административно-наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, както и нарушителят не се счита за такъв, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение. Съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност.

В конкретния казус обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган. Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с 2 нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, а и не се спори между страните, че на процесната дата и час именно жалбоподателят е управлявал МПС.

В НП по пункт първи е посочено, че е извършено нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗАНН – водачът не избира скоростта на движение, съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.

Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Жалбоподателят възразява в жалбата си, че не е доказано извършено нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДВП, доколкото не се твърди и не е установено на пътя да е имало предвидимо препятствие или опасност за движението, като се сочи, че всъщност нарушената разпоредба е чл.

20 ал.1 от ЗДВП, съгласно която водачите следва да контролират непрекъснато ППС, а не тази по чл. 20 ал.2 от ЗДВП .

Съобразявайки съдебната практика и съществените различия между превишена и несъобразена скорост съдът намира това възражение за неоснователно.

Видно от отразеното в протокол за ПТП № 1792356 от 10.10.2021г., подписан от водача е, че при избиране на скоростта си на движение той не се е съобразил с релефа на местността и на лява крива излиза вдясно извън пътното плътно, събаря телена ограда и се блъска в скат.

Жалбоподателят е привлечен да отговаря за извършено административно нарушение по чл.

20, ал. 2 от ЗДвП разпоредба, регламентираща изисквания във връзка с режима на съобразената скорост и предписваща избор за намаляване на скоростта или спиране на автомобила във всички случаи, когато обстоятелствата налагат това, като очертаното законово задължение е в зависимост от момента на възникване на опасността за движението и обективните дадености, позволяващи субективното им възприемане.Тази разпоредба създава за водачите на МПС изисквания за съобразяване скоростта на движение с определени фактори, които дават индиция на два вида опасности.

Първата опасност, очертана в изр. 1 на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е свързана с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и състоянието на съответното МПС, с осветеността на пътния участък, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с недостатъчния опит и проблеми със здравето, за която водачите са информирани предварително.

Това предполага възможността при горната хипотетична ситуация водачите на МПС да преценят скоростта си и дали да продължат движението си.

Другата опасност, винаги внезапна и непредвидима за водачите на МПС е посочена в изр. 2 на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като позволява избора - да намалят скоростта или да спрат превозното средство в случаите, когато обстоятелствата го налагат. Това задължение е в зависимост от момента на възникване на опасността за движението и обективните дадености, позволяващи субективно възприемане на опасността, при които следва да бъде формирано правомерното поведение на водача на превозното средство. / Р. № 185/29.03.2011 г. по н. д. № 1029/2011 г. на III н. о. ВКС/.

Скоростта може да не е превишена, но отново да е несъобразена.Изискването за измерване / установяване / на скоростта на движение възниква в случай на вменено нарушение по чл. 20, ал.1 от ЗДВП в който превишената скорост е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. В такава хипотеза съдебната практика е непротиворечива в разбирането си, че едновременното приложение на чл. 20, ал. 2 и чл. 21 от ЗДВП би било несъвместимо.