Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 938 от 07.07.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2447/2022
Вид
Решение № 938
Подписан
07.07.2023
Състав
Диана Коледжикова, Мария Яначкова, Десислава Борисова Николова

Цитирани разпоредби

  • чл. 127, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 213а, ал. 2, т. 4 · Наказателен кодекс
  • чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 938 гр. София, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20221000502447 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 1183 от 20 май 2022г. по гр. д. № 9345/2021г. С офийски градски съд, ГО, 10 състав е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Д. И. И., както следва: на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, производството по което е прекратено, по ДП №3286-ЗМ 273/2015г. по описа на ГД „Национална полиция“, ведно със законната лихва от 23.11.2021г. до окончателното плащане, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 725 лв., представляваща съдебни разноски, като отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 30 000 лв.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ищеца Д. И. И. срещу решението по гр. д. № 9345/2021г. на СГС, ГО, 10 състав в отхвърлителната му част. С доводи за неправилност на решението, концентрирани върху нарушение като резултат на материалния закон при определяне размера на търсеното обезщетение, – чл. 52 ЗЗД, иска отмяната му в атакуваната част и уважаване на иска изцяло. Оспорил е жалбата на 1 насрещната страна. Изложил е, че липсата на лекарства поради липса на доходи за закупуването им е довела до активизиране и усилване на последиците от заболяванията му, не е могъл адекватно да се лекува, което е довело до усложнението на съществуващите заболявания, довели и до намаляване на работоспособността с 30 %. Прекратяването на трудовия договор станало по взаимно съгласие, но след натиск, което не било съобразено от съда. Неправилно не било взето предвид, че наказателното производство е образувано след излъчването на журналистическо разследване, - като публичното огласяване било и последващо образуването му, и още от 21.08.2015г. той изпитвал чувство за несигурност и опасението му се сбъднало.

Ответникът ПРБ е подал въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд, но в осъдителната му част. С доводи също за нарушение като резултат на чл. 52 ЗЗД, иска обжалвания акт да се отмени и да се „намали“ търсеното обезщетение. В открито заседание пред въззивния съд е уточнил, че атакува решението на първоинстанционния съд над присъдения размер на обезщетението от 10 000 лв.

За да постанови решението си, с което е присъдил обезщетени е за неимуществени от незаконно обвинение в размер на 1 5 000 лв., първоинстанционният съд е приел, че вредите от образуваното срещу ищеца наказателно производство, по което ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 4 НК, приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство, продължило повече от 5 години, през които ищецът не е търпял тежки мерки за неотклонение, но е участвал в процесуални действия, понесъл е стрес с висока интензивност, както в личен, така и в професионален план - увреждане на личния авторитет на общественик и професионалния на природозащитник, засягане на изградени социални контакти - професионални и семейни. Настъпило е и усложняване на съществуващото при ищеца хронично заболяване артериална хипертония. Голямата продължителност на наказателното производство е довела до увеличаване на периода, в който ищецът е изпитвал вредите от наказателното преследване. СГС е обощил, че определеният размер в найвисока степен е повлиян от обстоятелството, че ищецът е с чисто съдебно минало и не е имал сблъсък с правораздавателните органи преди процесното наказателно производство, а производството е образувано за деяние, свързано 2 с изявите на ищеца в областта на екологията, с която е свързан общественият и професионалният авторитет на ищеца.

Въззивният съд, в упражнение на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че решението на първоинстанционния съд, предмет на обжалване, е валидно, то е и допустимо в обжалваните части, а като косвен резултат от рещаващата си дейност счита същото за правилно в тези части, по следните съображения:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ срещу ПРБ. Ищецът претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, производството, по което е било прекратено, понесени в рамките на наказателното производство с твърдяна продължителност от 21.08.2015г. – 06.11.2020г., в размер на 30 000 лв.

В срока за отговор на исковата молба ответникът ПРБ е оспорил иск а и с възражения, че не са настъпили твърдени от ищеца неимуществени вреди, напр., изразяващи се в разбиване на психиката, опетняване на доброто му име като човек и специалист, напрежение в семейството му, като е оспорил иска по размер.

За да се произнесе по съществото на спора, въззивният съд взе предвид следните фактически положения по хода на наказателното производство, приети за установени от първоинстанционния съд, неоспорени във въззивното производство:

Ищецът е бил председател на УС на Сдружение за извършване на общественополезна дейност „Коалиция за устойчиво развитие” – екологична неправителствена организация. Той е бил бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.213а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, предл. 3 НК, за това че (съгласно последното изменение на обвинението в постановление от 11.06.2019г.) „в периода между 30.12.2014г. и 05.02.2015г., се свързал с обв. Ч. П. и се уговорил е него да поискат от П. П. П. - *** на „Си Ен Джи Марица” ООД и съдружник в търговското дружество с притежаван дружествен дял на стойност 1 353 млн. лв., представляващ половината от капитала на това дружество, да им предаде от свое име или от името на управляваното от него дружество по 100 000 евро за всяка от двете общини - Пирдоп и Златица, или 3 общата сума от 200 хил. евро, като упражнят върху него психическа принуда и го заплашат, че ако не им предаде исканата сума, представляваното от обв.

Д. И. И. Сдружение за извършване на общественополезна дейност „Коалиция за устойчиво развитие” с ЕИК: 176045668 ще злоупотреби с правата си за оспорване на процедурите за одобряване на планове, програми, инвестиционни предложения и при вземането на решения за издаването или актуализацията на разрешителни по реда на ЗООС като лице, попадащо в кръга на „Засегнатата общественост” по смисъла на § 1, т. 25 ДРЗООС, както и с процесуалните си права в последвалите съдебни производства и ще възпрепятства всяка една инициатива на дружеството във връзка с изпълнението на проектите за газификация на двете Общини, делата щели да се водят с години, проектите нямало да тръгнат и фирмата, в която пострадалият П. притежавал дружествени дялове на стойност 1 353 млн. лева, което било половината от капитала на търговското дружество, щяла да фалира, и за това, че на 18.02.2015г. в гр. София, в лоби бара на „Гранд хотел София”, сам потвърдил пред П. П. П. искането да се разпореди с вещ парична сума в размер на 200 хил. евро, и с цел да го принуди да извърши имущественото разпореждане, го заплашил с увреждане на имущество, като му разказал няколко подобни случая, в които сумата не била заплатена и проектите или били прекратени или „подължаваме да си създаваме с години неприятности”.

Не се спори, че за обстоятелствата, предмет на обвинението, е проведено преди образуването на процесното наказателно производство журналистическо разследване, излъчено по Нова телевизия (Нова ТВ), като за заснемането е използвана и скрита камера. Досъдебното производство срещу ищеца е образувано с прокурорско постановление от 21.08.2015г., като за законен повод е посочен съобщение до органите на ДП за извършено престъпление, посочено е и, че в преписката се съдържат достатъчно данни, от които да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление от общ характер. С постановлението е разпоредено да се изискат и всички записи от Нова ТВ за проведени срещи между П. П. П., ищеца и Ч. П.. Преди това по прокурорската преписка, образувана по сигнал на П. П., ищецът е разпитан на 03.04.2015г. С постановление от 08.08.2016г. той е привлечен за първи път като обвиняем и му е взета мярка за неотклонение - парична гаранция в размер на 1 000 лв., изменена на 600 лв. с 4 определение по чл. 61, ал. 3 ГПК на съда и отменена в хода на ДП от 02.04.2020г. Постановлението за привличането му като обвиняем му е предявено на 28.09.2016г., когато е проведен и разпит на обвиняем. До този момент спрямо ищеца не са извършвани процесуални действия по ДП. На 22.11.2016г. му е предявено за първи път и разследването.

На 27.04.2017г. делото е внесено за първи път в съда и е образувано НОХД № 7283/2017г. по описа на СРС. Съдебното производство е прекратявано неколкократно, в това число и в открито заседание, и е връщано на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения.

С постановление от 09.11.2020г. на СРП наказателното производство е прекратено поради обективна несъставомерност на деянията на обвиняемите – липса на принуда. По жалба от пострадалото лице е образувано ч. д. № 3529/2021г. на СРС, по което с определение от 15.07.2021г. съдът е приел, че прекратяването е незаконосъобразно и го отменил. По частен протест и по жалба на защитника на обвиняемите, подадени срещу първоинстанционното определение, е образувано внчд № 4399/2021г. на СГС, по което с окончателно определение № 1463/23.11.2021г. е отменено определението на СРС и е потвърдено постановлението от 09.11.2020г. на СРП, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 3286-ЗМ 273/2015г. по описа на ГД „Национална полиция“.

Установява се от показанията на св. К., приятел на ищеца, че той познава Д. И. като стойностен и отговорен човек, който имал голям кръг от приятели като обществена личност, ползвал се с уважение в обществото и с голям авторитет сред природозащитните организации. Телевизионните предавания и започналото наказателно производство били голям психически шок за ищеца, той се затворил в себе си, бил публично дискредитиран. Много от приятелите му спрели да говорят с него. Година след това започнали и здравословните му проблеми. Принудил се да отиде да живее на село, имал проблеми и с децата си, които са го напуснали. Ищецът се притеснявал, че ще бъде арестуван. Останал без работа, не могъл да си намери друга и да посреща обикновените си нужди, поради което е получавал помощ от приятели.

В показанията си св. М., колега в природозащитната дейност на ищеца, е разказал, че Д. И. е бил абсолютен авторитет като правозащитник и 5 създател на „Коалиция за устойчиво развитие“, в която са членували повече от 40 екологични организации. Имал активен принос към протестните действия, свързани с различни каузи в областта на екологията и опазване на околната среда. За случая, по който било образувано досъдебното производство, свидетелят разбрал от Нова ТВ, като след излъчването на предаването започнали и неприятностите за ищеца. Той бил съсипан, спрял да говори с колегите си, настъпила пълната му обществена дискредитация, станал съвсем друг човек, отишъл да живее на село и започнал да има здравословни проблеми. Двете му дъщери, които в този момент били в тийнейджърска възраст, също преживяли трудно събитията. Работата на оглавяваната от ищеца организация „Коалиция за устойчиво развитие“ била преустановена и макар наказателното дело да е прекратено, общественият му образ не е възстановен по мнение на свидетеля.

С ЕР на ТЕЛК № 01193 от зас. № 014 от 24.01.2019г. на ищеца е определен 30 % ТНР с дата на инвалидизиране 19.10.2018г. за срок до 01.01.22г. От заключението на изслушаната по делото комплексна съдебномедицинска експертиза, изготвено от специалист по вътрешните болести и неврохируг, неоспорено от страните докато трае изслушването, и възприето от съда, е установено още, че към момента на започване на наказателното производство срещу ищеца той е страдал от следните заболявания: доброкачествена хиперплазия на простатата, двустранно невро-сензорно намаление на слуха, лумбална спондилоза и остеохондроза, десностенна коксартроза, подагра, хроничен гломерулонефрит и артериална хипертония III степен. От описаните хронични заболявания при Д. И. влияние върху протичането им през периода на воденото наказателно производство може да има при артериалната хипертония. Само нея може да има изява на хипертонични кризи на базата на продължително нервно и психическо натоварване. Психоемоционалният стрес не е свързан и с етиопатогенезата на нито едно от описаните заболявания, от които е страдал ищецът.