Решение № 645 от 16.12.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 645 гр. Русе, 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20214520202210 по описа за 2021 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Т. НГ., чрез адв. Гинка Стойкова, депозирана против наказателно постановление № 21-1085-002251 от 16.09.2021г., издадено от Началник група към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева, за нарушение по чл. 178, ал. 1, т. 8 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че деянието е извършено по обективни причини, но без вредни последици за движението на конкретния пътен участък. Не се оспорва приетата за установена фактическа обстановка.

Посочва се, че жалбоподателят е извършил същото по разпореждане на ръководителите му, тъй като работи на трудов договор на минимална работна заплата и същото е извършено на малка улица, по която няма усилено движение и с нищо не е затруднено движението, тъй като никой не е искал да премине и същевременно времето е било ясно и не е била създадена, каквато и да било опасност за движението. С оглед изложеното се моли да бъде прието, че деянието, извършено от жалбоподателя е с ниска степен на обществена опасност и са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощения от него защитник, поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи, касаещи маловажност на нарушението.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не заема становище по жалбата.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована не изпраща представител и не заема становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата.

Жалбата изхожда от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, доколкото същото е адресат на издаденото наказателно постановление. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата и изложените в съдебно заседание фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е било образувано със съставянето на АУАН № 21-1085-002251/08.07.2021г.

(бланков № 986179) от същата дата, за това, че на 08.07.2021г., около 11,00 часа, в град Русе, ул. „Лисец“ № 45, управлявайки специален автомобил – бетон – помпа Мерцедес, с рег. № *****, собственост на Русенска строителна компания АД, паркира по средата на ул. „Лисец“, срещу дом № 45 с цел извършване на строително-ремонтни дейности, разпъва страничните стабилизатори и започва дейност по изпомпване и качване на бетон към строителна площадка на дом № 45 и с това си поведение и действие променя въведената организация на движение по ул. „Лисец“ в участъка от ул. „Д.

Дебелянов“ до ул. „Петрохан“ без съгласуване с органите на МВР и администрацията стопанисваща пътя и пътят в гореописания пътен участък е останал непроходим и затворен за движение на МПС за периода от 08,30 часа 2 до 12,00 часа на 08.07.2021г., които факти са субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 178, ал. 1, т. 8 ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, при същите фактически обстоятелства и правна квалификация на нарушението, както посочените в АУАН и на жалбоподателя на основание чл. 178, ал. 1, т. 8 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева.

Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, които доказателства приема и кои отхвърля. Както писмените така и гласните доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и напълно кореспондират с приетата за установена фактология.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното лице. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на 3 наказаното лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗАНН за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени.

В случая наказаното лице е нает по трудов договор (лист 6), сключен с „Русенска строителна компания“ АД, като шофьор на товарен автомобил и на посочените в АУАН и НП дата и час, същият е управлявал специален автомобил – Бетон Помпа, собственост на дружеството работодател и нарушението е извършено от жалбоподателя при и по повод изпълнение на трудовите му задължения и в изпълнение на нареждане на работодателя му, да извърши посочените в АУАН и НП дейност по изпомпване и качване на бетон към строителна площадка на дом № 45. Жалбоподателят не е нито възложител, нито изпълнител на строежа и не е бил длъжен той да съгласува промяната на организацията в движението, в посочения участък. Не е налице и вменено му по силата на закона задължение да извършва проверка, дали преди изпълнение на възложената му задача, неговият работодател или възложителят на строежа е съгласувал с органите на МВР и администрацията стопанисваща пътя промяната на организацията на движението в този пътен участък, поради и което съдът приема, че в случая жалбоподателят е действал в изпълнение на заповед, която е издадена от работодателя му по съответния ред и не налага извършване на очевидно нарушение и не може да се ангажира неговата административна отговорност предвид нормата на чл. 25 ЗАНН.

Липсва виновно поведение на жалбоподателя, тъй като същият е извършвал дейност, възложена му от неговия работодател и самото нарушение е извършено при и по повод изпълнение на трудовата му функция и както беше посочено, доколкото не е било задължение на жалбоподателя да предприеме действия по съгласуване промяната на въведена организация на движението и извършените от него действия не съставляват очевидно нарушение, тъй като извършването на дейността е възможно при наличието на съгласуване, а не са касае за забрана, съдържаща се в нормативен акт, то нарушителят не е действал виновно, поради и което неправилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, а такава е следвало да бъде ангажирана, на основание чл. 24, ал. 2 ЗАНН на неговия ръководител, който е 4 допуснал извършването на нарушението и който съгласно чл. 205, ал. 1 ППЗДвП е следвало да предприеме действия във връзка със съгласуване промяната на въведената организация на движението в този участък.

По изложените мотиви, съдът намира, че административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, като не е приложил разпоредбата на чл. 25 ЗАНН, при наличието на визираните в закона предпоставки за нейното приложение, поради и което наказателното постановление следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК в тежест на административнонаказващия орган следва да бъдат възложени и направените от жалбоподателя разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 360 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1085-002251 от 16.09.2021г., издадено от Началник група към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе, с което на Д. Т. НГ. , ЕГН: **********, с адрес *****, на основание чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 2000 (две хиляди) лева, за нарушение по чл. 178, ал.

1, т. 8 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА

ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – РУСЕ ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т. НГ. , ЕГН:

**********, с адрес ***** на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК СУМАТА в размер на 360,00 (триста и шестдесет) лева, представляваща разноски за възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5