Решение № 107 от 11.05.2026, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Сандански, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Г. Калугерова при участието на секретаря Спаска Г. Трушева като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело № 20251250101192 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на К. Х. С., с ЕГН**********,с адрес-с.Л., община С., срещу „Ти Би Ай Банк“-ЕАД, с ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление-гр.С., п.к.****, р-н“Л.“, ул.“Д.Х.“, № **-**, представлявано от В.А.Г., А.Ч. Д., Н.Г.С. и Л.Т. с която са предявени искове за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ******* от 07.10.2021г., поради противоречие със закона-чл. 11, ал.1, т.10 и т.20 от ЗПК, евентуален иск за прогласяване нищожността на клаузите на чл.7, т.1 във вр. с чл.7, т.2.3 относно дължимата застрахователна премия по договор за потребителски кредит №******* от 07.10.2021г., поради противоречие със закона-чл.10, ал.1 от ЗПК, и на клаузата на 9.1 относно възнаградителната лихва, поради накърняване на добрите нрави, както и за заплащане на сумата от 6830,55лева, представляваща платена без основание сума по недействителен договор за потребителски кредит № ******* от 07.10.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Правно основание- чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и т.20 от ЗПК и чл.55 ал.1, пр.1 от ЗЗД, а на евентуалните искове-чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

Сочи се в исковата молба, че на 07.10.2021г. между ищеца, в качеството на кредитополучател, и ответното дружество, в качеството на кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит №*******. Сочи се още, че съгласно чл. 2 от договора, видът на предоставения кредит е потребителски кредит за общо ползване; че съгласно чл. 6 от договора, срокът на същия е до 15.10.2025г.; че съгласно чл. 7 т. 1 от договора, общият размер на кредита и условията за усвояването му са, както следва: размер на кредита:

1

5000лв., общ размер на застрахователната премия: 2231,51 лв., в която се включва застраховка Bank пакет 3 кредит + сметка ( bill)-1751,98лв. и застраховка Bank пакет 3 сметка ( bill)-479,53лв., общ размер на кредита: 7231,51 лв.; че съгласно чл. 9 т. 1 от договора лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен процент от разходите, е 41,12%.; че съгласно чл. 9 т. 2 от договора, лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината; че съгласно чл. 9 т. 3 лихвеният процент за ден се изчислява като 1/360 - та част от лихвения процент по т. 9.1.; че съгласно чл. 10 от договора, годишният процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите допускания, използвани при изчисляване на годишният процент на разходите по определения в приложение № 1 от ЗПК начин са: Годишен процент на разходите (ГПР)48,96, обща сума, дължима от потребителя- 14840,22лв. Твърди се, че съгласно чл. 7.2.3 от договора, в случаите когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превеждат от кредитора, а сметка на потребителя, по банковата сметка на съответния Застраховател, респективно - по банковата сметка на съответния Застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. Твърди се, че погасителния план по договора е обективиран в чл.11,т.2 от договора, съгласно който месечните погасителни вноски са 48, всяка на стойност от 309,17лв., с изключение на последната, която е на стойност от 309,23 лева, като всяка вноска включва главница и лихва, като прогресивно тежестта на лихвата във всяка едно погасителна вноска спада за сметка на главницата; с падеж на всяка вноска: 15-то число на съответния месец; с общо дължимата главница в размер на 7231,51 лв., общо дължима лихва в размер на 7608,71 лв. и общо дължима сума по кредита- 14840,22 лева. Твърди се, че ищецът е усвоил ефективно по кредита сума в общ размер от 5000лева, както и погасените суми към дата 24.09.2025г. са на обща стойност 11830,55 лева. Твърди се, че съгласно чл. 20 т. 1 от договора, потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от договора в срок до 14 дни, считано от датата на сключване на договора, а съгласно чл. 29а ЗПК, тази разпоредба и съответно свързаните с нея не се прилага за договорите за кредит с общ размер, по - малък от 400 лв. Твърди се, че съгласно чл. 20 т. 4 от договора, когато потребителят упражни правото си на отказ от договора, той връща на кредитора главницата и заплаща лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средства по кредита до датата на връщане на главницата, без неоправдано забавяне и не по - късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на уведомлението до кредитора за упражняване правото на отказ, като лихвата се изчислява на базата на уговорения в чл. 9.3 лихвен процент за ден.

Твърди се, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради нарушаване на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като неправилно е посочен ГПР, поради това, че липсва ясно и точно формулиране на компонентите, включени в ГПР, което поставя потребителя в неравностойно положение и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора и поради това, че при изчисляване размера на ГПР не е включена застрахователната премия при изчисляване размера на ГПР, а е следвало да се включи, тъй като е разход по кредита съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, а освен това застрахователната премия е прибавена към главницата, а не към другите разходи по кредита, като по този начин първо се завишава размера на главницата, без реално потребителят да е получил сумата от 7231,51лв., както е посочено в чл.7.1 от договора, и на практика се увеличава размерът на ГПР, доколкото допустимият му размер се определя съобразно главницата по договора. Твърди се, че застрахователната премия не следва да се третира като част от общия размер на кредита по смисъла на пар.1, т.3 от ЗПК, тъй като застрахователната премия не се „усвоява“ от потребителя независимо дали последният се е съгласил или не тя да бъде кредитирана от кредитодателя. Твърди се, че застрахователната премия по своя характер представлява вземане, което обезпечава гаранционната функция на застрахователя, като в случай на неплащане на премиите застрахователното покритие се прекратява. Твърди се, че включването на застрахователната премия към главницата по кредита води до нейното капитализиране, като потребителят е поставен в положение, в което е възможно да заплаща възнаграждение за ползването на суми, които в действителност той не получава, защото не е кредитиран за тях. Твърди се, че договорът е нищожен и поради нарушение на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен конкретното изражение на лихвения процент на ден, в случай че потребителят упражни правото си на 2 отказ от договора. Твърди се, че с представяната по чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК информация в договора относно размера на дължимия лихвен процент на ден се цели да се обезпечи възможността на потребителя, който е в положението на по-слабата страна спрямо търговеца, от гледна точка на информираност, да изчисли размера на лихвата в абсолютна стойност, която следва да заплати за периода от усвояването до връщането на главницата, за да може да упражни надлежно правото си на отказ от договора за кредит, което включва и изпълнение на условието на чл.29, ал.4 от ЗПК-връщане не само на главницата, но и заплащане на лихва за периода на ползването й. Твърди се, че клаузите предвидени в чл.7, т.1 във вр. с чл.7, т.2.3 в частта за дължимата застрахователна премия във вр. с декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ Медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International, са недействителни поради нарушение на чл.10, ал.1 от ЗПК. Твърди се, че щом застрахователната премия е част от същественото съдържание на договора (като разход, който задължително следва да бъде включен в размера на ГПР), то застрахователният договор, въз основа на който се дължи тя и общите условия към него, доколкото те са неразделна част от същия съгласно чл. 344, ал. 1, изр. 2 КЗ, следва също да отговарят на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Твърди се, че изискването за шрифт се прилага и спрямо застрахователната премия, като част от договора, а декларацията за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ Медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International, е с шрифт видимо по- малък от изискуемия съобразно закона шрифт 12. Твърди се, че клаузата по т.9.1, уреждащ размера на възнаградителната лихва, е недействителна поради противоречие на добрите нрави, тъй като уговореният в договора за кредит ГЛП надвишава три пъти законната лихва, която се равнява на 30%. Твърди се, че по недействителния договор ищецът дължи само чистата стойност на кредита, поради което се дължи връщане на надплатената сума от 6830,55лв. По изложените съображения ищецът предявява настоящите обективно съединени искове, в подкрепа на които представя писмени доказателства.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Същият, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание, като не е депозирал молба-искане делото да се гледа в негово отсъствие.

В молба депозирана преди провеждане на първото по делото съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение по чл.239 от ГПК.

Съдът намира, че искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е допустимо, тъй като законодателят не е предвидил краен срок, в рамките на който страната може да упражни правото си да иска постановяване на такова решение. Налице са и трите кумулативни предпоставки на чл.238, ал.1 от ГПК, при наличието на които ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника, а именно: 1.ответникът не е депозирал в срок отговор на исковата молба, 2. същият не се явява в съдебно заседание и 3.ответникът не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Съдът намира, че искането за постановяване на неприсъствено решение следва да бъде уважено, тъй като са налице предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК, а именно: 1.на ответника са указани последиците от неспазването на срока за отговор на исковата молба и от неявяването му в съдебно заседание (разпореждането на съда от 27.11.2025г. е връчено на ответника ведно със съобщението по чл.131 от ГПК), и 2. искът е вероятно основателен с 3 оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. Това е достатъчно и не е необходимо съдът да аргументира и излага доводи по същество.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски. Ищецът е направил разноски за платена държавна такса в размер на 879 лева /449,43 евро/. Ищецът има право и на адвокатско възнаграждение. По делото ищецът е представляван от адвокат А. Д. от Адвокатска колегия-София, с личен № ******, с адрес-гр.С., р-н”С.”, ж.к.”Я.”, ул.”Х.О.”, № **, ет.*, ап.*. Ищецът е сключил с адвокат Д. договор за правна защита и съдействие, като правната помощ е предоставена безплатно по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Процесуалният представител на ищеца претендира разноски. Предвид посоченото и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът по делото следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца по делото адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер на 1080 евро с ДДС. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение съдът съобрази както материалния интерес по делото, така и че делото не се отличава с фактическа и правна сложност (представени са писмени доказателства-сключения договор, ведно с приложения, разписка за получена сума и справка за направени плащания, като се касае за искове по които има много съдебна практика) и отчете количеството извършена от адвоката работа-подаване на искова молба и молба за разглеждане на делото в негово отсъствие. Относно свършената от адвоката работа съдът взе предвид и че осъществената защита по втория иск включва в себе си и работата (защитата) по първия иск -исковете са предявени и поддържани на основание един и същ правопораждащ юридически факт /сключения между страните договор/, поради което и защитата е една и съща, като са ангажирани и едни и същи доказателства. Съдът съобрази и ч е размерите на адвокатските възнаграждения посочени в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа не обвързват съда, поради несъответствието на наредбата с правото на ЕС (решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22), като те служат само като ориентир при определяне на адвокатските възнаграждения от страна на съда по реда на чл.38 от ЗА.