Решение № 289 от 21.12.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Разлог, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Диана Павлова, Гр. дело № 20211240100646 по описа за 2021 година

Производството е образувано по ИМ от „К.Б.”ЕООД, ЕИК*, с адрес г.С. , у.“Ш.П.“№10, против М.И.Х., ЕГН*, от с.З., за заплащане на сумата от 990,00 лева - главница по договор за кредит №*/18.03.2017 г., сключен между ответника и „4ф.“ЕООД /опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка „В.“/, което вземане е придобито от ищеца по силата на договор за прехвърляне на вземане №BGF-2018- 033/23.11.2018 г., на осн. чл.240 ЗЗД.

В ИМ ищецът излага, че по силата на сключен договор за кредит №* /18.03.2017 г. , по реда на чл.6 от ЗПФУР с „4ф.“ЕООД, на ответника е предоставена в заем сумата от 90,00 лева. На 21.03.2017 г., възполвайки се от възможността си, съгласно т.8 и следващи от Общите условия към Договора за кредит, ответникът Х. заявява отпускането на допълнителни 900,00 лева по кредита, като и при двете заявки използва услугата екпресно разглеждане на искането за кредит. При отпускане на допълнителен кредит, съществуващият договор за кредит се изменя чрез подписване на нов договор, като всички условия по съществуващия договор, с изключение на размера на дължимите суми, остават непроменени и се прилагат съответно и за допълнителния кредит. Крайна падежна дата и за двете отпуснати суми е 17.04.2017 г. Така с последното изменение на договора кредитополучателят се е задължил да заплати общо сумата от 1`223,82 лева, от които 1`000.00 лева главница , 203,52 лева дължима сума за експресен кредит и 30,30 лева размер на договорна лихва за периода на ползване на кредита. Твърди се, че крайният срок на издължаване на сумата е уговорен до 17.04.2017 г. На посочения падеж задължението не е погасено. Ищецът се позовава се, че между „4ф.“ЕООД и ищеца, е сключен договор за цесия № BGF-2018-033/23.11.2018 г. по силата на който вземанията по договор за кредит № 9977298007/18.03.2017 г. , са придобити възмездно от ищеца. Ищецът се позовава на учредена му от предходния кредитор /цедент/ представителна власт относно правото да уведомява длъжника за извършената цесия.

Позовава се, че е изпратил уведомление за цесията до длъжника, което е останало непотърсено.

Ответникът оспорва иска. Оспорва наличие на валидно договорно правоотношение. Оспорва твърдението, че процесната заемна сума е преведена на ответника, чрез заверяване на сметката му, съгласно условията на договора. Оспорва попълването на он-лайн формата за кандидатстване за кредит от страна на ответника. Оспорва действителността на договора за цесия по съображения, че не е уведомен за прехвърлянето. Прави възражение за изтекла 1 погасителна давност.

В СЗ ищецът изпраща представител - адв.Н.Ш., който поддържа ИМ, претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.

Ответникът не се явява и представлява с е в СЗ от адв.П., която оспорва ИМ като неоснователна и недоказана. Претендира разноски.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Ищецът „К.Б.”ЕООД извежда материалната си легитимация по спора от качеството на цесионер по договор за прехвърляне на №BGF-2018-033/23.11.2018 г. сключен с „4ф.“ЕООД - страна по материалното отношение с ответника, от което произтича прехвърленото вземане. Видно от текста на от цитираното споразумение ответникът е придобил пакет от вземания, индивидуализирани в приложение №1 към договора. В приложение №1 /л.21 и сл./ е посочено името, ЕГН-то на длъжника и датата на договора.

По възражението, че длъжникът не е уведомен за цесията преди образуване на производството следва да се посочи, че целта на уведомяването по чл.99, ал.3 ЗЗД, е да позволи на длъжника да се позове на добросъвестно осъществено от него изпълнение преди узнаването на цесията, а такива възражения изобщо не се правят в настоящия процес (Решение №78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение №123/24.06.2009 г. по т.д. №12/2009 г. по описа на ВКС, II т.о.). След като ответникът не възразява за извършено погасяване преди датата на завеждане на спора, следва настоящата ИМ да се зачете като уведомление по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД. Отделното от това по делото са налице доказателства за представителната власт на ищеца да извършва действия по уведомяването за цесията. Относно връчването на уведомлението по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, в практиката трайно е възприето разбирането, че връчването на ИМ представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. В този смисъл решение №198/18.01.2019 г. по т. д. №193/2018 г. на ВКС, ТК.

Неуведомяването на цедирания длъжник няма отношение към действителност на цесията, поради което възражението в този смисъл на ответника е необосновано, а този факт единствено има за последица, че длъжникът може да противопостави на новия кредитор плащане, извършено в полза на цедента преди уведомяване на цесията. Настоящият случай, обаче не е такъв.

По делото е представен договор за кредит №9977298007/18.03.2017 г. , съгласно който „4ф.“ЕООД е отпуснало на М.И.Х. паричен кредит от 90,00 лева със срок на издължаване до 17.04.2017 г. и последващ договор със същия номер , но от 21.03.2017 г., с ко йто на ответника е предоставена съответно сумата от 900,00 лева. Срокът на издължаване е останал непроменен.

Процесният договор е за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Видно от приложените Договор за прехвърляне на вземания и Общи условия към договора за кредит, кандидатстването на потребителя за предлаганите от цесионера „4ф.“ЕООД финансови услуги се извършва чрез средства за комуникация от разстояние. Съгласно чл.18, ал.1, т.3, ал.2 и ал.3 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За доказване на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл.293 ТЗ, а за електронни изявления - ЗЕДЕП. Изявленията направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

Тъй като по действителността на облигационното правоотношение е повдигнат спор, в тежест на ищцовата страна е възложено да установи в условията на пълно и главно доказване, сключването на процесния договор за предоставяне на кредит от разстояние.

Съгласно уредбата на ОУ към процесния договор за кредит при сключването на договора потребителят следва да попълни форма за кандидатстване по електронен път на уеб 2 страница-www.*. След попълването на формуляра се създава профил, а след регистрацията проект на договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на хартиен носител.

Кредитополучателят следва да прочете договора за кредит, и ако приема, да подпише същия електронно, като натисне бутон „П.“ /1.8 от ОУ/. Съгласно същата разпоредба договора се предоставя на клиента на хартиен носител в офис от партньорската мрежа на кредитора, като в този случай се подписва от кредитополучателя на всяка страница. С потвърждаването на кредита, кредитополучателят се съгласява да бъде заверена сметката му с отпуснатата сума.

От заключението на назначената СТЕ се установява, че на 25.01.2015 г. , М.Х. се е регистрирал в системата v*.bg,като всички негови влизания и кандидатствания за заем за извършени с точен IP Address чрез ел. поща *@*.bg. Ответникът е получил потребителски достъп под №*. Заявлението за отпускане на кредит от разстояние е направено от профила на ответника. Установява се, че бланката на стандартения европейски формуляр е включена в стъпките при регистрация на потребителя, който следва да декларира чрез маркиране на отметка в ел. формуляр, че е прочел и се е запознал с условията на договора. Искането се финализира с натискане на бутона „п.“.

Съгласно чл.18, ал.2 ЗПФУР, за доказване на електронни изявления е приложим ЗЕДЕП. В последния закон е предвидено, че документът подписан с електронен подпис, се приравнява на подписан с материален такъв. В случая, ищецът посредством приобщената СТЕ е доказал сключване на договора, като волята на кредитополучателя за това е обективирна чрез положен електронен подпис. Според чл.2 ЗЕДЕП "електронен подпис" означава данни в електронна форма, които се добавят към или са логически свързани с други електронни данни, и които се използват като метод за удостоверяване. Именно чрез натискане на определения за целта бутон (който представлява данни в електронна форма, подлежаща на установяване) кредитополучателят е потвърдил съдържанието на договора, а оттам се е обвързал с правните му последици.

Доводът за за валидно възникнала облигационна връзка, се споделя и от представено и прието по делото писмено доказателство - писмо с изх. 14-ИСК-06666/1/18.05.2023 г., издадено от Б.ДСК, с което цитираната финансова институция потвърждава, че М.И.Х. е титуляр на открита в банката банкова разплащателна сметка, по която на 20.03.2017 г. е получена сума от 90,00 лева и на 21.03.2017 г. сума от 900,00 лева от „4ф.“ЕООД, с основание: ЕГН*/*. Всички суми са наредени от „4Ф.“ЕООД и са получени от ответника.

При тези данни за реално предоставяне на сумите, следва да се приеме за доказано възникналото между страните кредитно правоотношение.

Доколкото ответникът не твърди и не доказва да в погасил задължението на уговорения падеж или по-късно, следва да е приеме, че в полза на ищеца съществува притезание за сумата от 990,00 лева, представляваща главница по договор за кредит №*/18.03.2017 г.

В заключение предпоставките за възникване на вземането се явяват доказани.

По възражението за давност:

По отношение на главницата приложима е петгодишна давност по чл.110 ЗЗД. Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е изискуемо. Вземането не изпълнява критериите за периодичност на плащанията, въведени в чл.111, б.”в” от ЗЗД. С оглед датата на уговорения падеж - 17.04.2017 г. към датата на сезирането на съда 17.05.2021 г. не е изтекъл 5-годишен период, за да може да се направи извод за погасяване на вземането по давност.

Искът е основателен и следва да се уважи.

С оглед изхода от спора, на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски. На осн.чл.78, ал.5 ГПК, ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съобразно чл.7, ал.2 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: при интерес до 3

1`000.00 лв. – 300.00 лв., като при защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100.00 лв. и в тази връзка, съдът счита, че претендирания от ищеца адвокатски хонорар от 480,00 лева с ДДС е под допустимия минимум /проведени са пет съдебни заседания/ и същият не следва да бъде редуциран. Към това следва да се прибавят разноските за държавна такса ( 50.00 лева) и за експертизи ( 750.00 лева).

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА М.И.Х., ЕГН*, с адрес: с.З., о.Б., да ЗАПЛАТИ на „К.Б.”ЕООД, ЕИК*, с адрес г.С., у.“Ш.П.“№10, 990,00 лева - главница по договор за кредит №*/18.03.2017 г., сключен между ответника и „4ф.“ЕООД, което вземане е придобито от ищеца по силата на договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-033/23.11.2018 г. , ведно със законната лихва от датата на ИМ - 17.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.240 ЗЗД, и сумата от 1`280,00 лева, представляваща сторените по делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

УКАЗВА на ответника М.И.Х., ЕГН*, с адрес: с.З., о.Б., че присъдените с настоящото решение суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца „К.Б.”ЕООД, посочена в ИМ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Бл.ОС, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.