Определение № 5501 от 09.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5501 гр. София, 09.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110134785 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от ответника ********** с искане за изменение Решение № *********, постановено по настоящото гр.д. № 34785/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 125 с-в, в частта му за разноските, като бъде уважено направеното от отнетника възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждане от страна на ищеца и съответно бъде намалено без посочване на конкретен размер. Твърди се в молбата, че при определяне на адвокатското възнаграждение съдът не е съобразил действителната фактическа и правна сложност на делото и процесуалното поведение на страните. Изложени са съображения, че при вързражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от разпоредбите на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и може и следва да определи възнаграждение дори под минималния размер, предвиден в наредбата.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения за това срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът напълно споделя доводите на ответното дружество относно незадължителния характер на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл съдът съобразява Решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, с което е дадено тълкуване в смисъл: 1) че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; 2) чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като 1

Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики и 3) чл. 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В този смисъл и абстрахирайки се от нормите на НМРАВ, за да извърши преценка дали възнаграждението е прекомерно, то следва да се съобразят обективни критерии, като фактическата и правна сложност на делото, броя на проведени заседания, обема на събраните доказателства, в това число каква част от тях са гласни доказателства и каква част експертизи, както и конкретно проявената процесуална активност от адвоката. В случая уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 580 лв., който размер съдът намира, че напълно съотвества на фактическата и правна сложност на делото, защитавания материален интерес и конкретно прояванета процеусална активност на адвоката. Така уговорения размер се явява напълно съответен на извършената от адвоката работа и не са налице основания за неговото редуциране.

Поради изложеното молбата на ответника за изменение на постановеното решение в частта му за разноските следва да се остави без уважение.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от ответника ********** за изменение Решение № *********, постановено по настоящото гр.д. № 34785/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 125 с-в, в частта му за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на съобщението пред Софийски градски съд.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2