Решение № 59 от 27.11.2023, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Ирена С. Стоянова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Административно наказателно дело № 20221880200212 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 5 8д – чл. 63д о т Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена от К. Н. Н. от ***, ЕГН **********, чрез пълномощник, против Наказателно постановление № 22-0353-000241 от 27.10.2022 г., издадено от началник група в ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания по чл. 174, ал. 3, пр.

1 ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и двадесет и четири месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

В жалбата се излага, че обжалваното наказателно постановление (НП) е незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и материално-правните норми. Иска се от съда да го отмени изцяло. В открито съдебно заседание, както и в писмена защита, защитникът подробно аргументира съображенията изложени в жалбата.

Административнонаказващият орган (АНО) – началник група в ОД МВР София, РУ Своге, не изразява становище по редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не се представлява в проведените открити съдебни заседания. Макар същият да е нередовно призован за съдебното заседание проведено на 28.03.2023 г., не са преповтаряни извършени по делото действия, с оглед изричното изявление на АНО (молба вх. № 1818/16.06.2023 г. по вх. регистър на Районен съд Своге – приложена по делото), който заявява, че не възразява срещу нередовното си призоваване и срещу извършените до момента действия по делото. В случая не е налице 1 участие на ненадлежна страна, а единствено нередовно призоваване, тъй като призовката за съдебното заседание на 28.03.2023 г. е изпратена до РУ Своге, но с разпореждането за насрочване е конституиран административнонаказващият орган (т.е. издалият НП орган – началник група в ОД МВР София, РУ Своге), а не учреждението или организацията, чийто орган е издал акта (РУ Своге). Нередовното призоваване не е пречка за разглеждане и решаване на делото, с оглед вече изложеното – изричното изявление на АНО, че не възразява срещу нередовното му призоваване за горепосоченото съдебно заседание по делото.

Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани свидетели.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :

На 02.10.2022 г., около 14,00 часа, разпитаните от съда свидетели очевидци – П. В. и Д. Б. се движели с управлявани от тях леки автомобили по път II – 16, с посока на движение от гр. София към с. Луково. Пред тях се движел лек автомобил марка/модел „Ауди А4”, с рег. № ***, като свидетелите забелязали, че през цялото време колата криволичи по пътното платно и по този начин създава непосредствена опасност за движението.

Свидетелката подала звуков сигнал до водача на автомобила, за да го накара да спре, но той отказал. На отбивката за с. Луково, след моста на река Искър, свидетелят В. успял да изпревари движещия се опасно автомобил и да принуди водача да спре. Свидетелите излезли от управлявания от тях автомобили и видели, че водачът на автомобила с рег. № *** е много пиян. В. взел контактния ключ от таблото и се обадил на тел. „112”, за да информира компетентните органи за поведението на пияния водач. В този момент човек, работещ в намиращ се наблизо склад за дърва, поискал ключа на спрения автомобил от свидетеля и прибрал същия в склада. Малко след това на мястото пристигнал автомобил, в който се качил упротребилият алкохол водач, без да изчака пристигането на полицейските служители. След получаването на сигнала свидетелят К. Д., полицейски служител в РУ Своге, бил изпратен на мястото на инцидента. Там нямало никой, но той повикал свидетелите В. и Б., както и водача на автомобила, а именно жалбоподателя К. Н. При пристигането на последния полицейският служител също констатирал, че Н. силно лъха на алкохол, поради което около 15,24 часа поискал да го изпробва с техническо средство за употреба на алкохол в кръвта – тип „Дрегер”. В присъствието на свидетелите В. и Б. Н. отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Свидетелката П. също не е видяла той да е изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, но е видяла, че свидетелят Д. му подава дрегера, а казаното от жалбоподетеля пред нея, а именно, че осем пъти е духал в дрегера и дрегера не е отчел нищо, не се подкрепя от никое друго приобщена по делото доказателство. Не се подкрепя от доказателствата по делото и твърдението, че „после са го накарали в Своге да дава кръвна проба и за това вече е отказал”, тъй като изобщо не му е връчван талон за изследване. Освен това според чл. 7 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на 2 алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, полицейският орган не е трябвало да съпровожда жалбоподателя до мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор или на медицинското изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване, тъй като не са налице посочените в нормата хипотези.

На място бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който е подписан от актосъставителя, жалбоподателя и свидетелите при установяване на нарушението. К. Н. се запознал със съдържанието на акта и е заявил, че няма възражения. Уведомен е за правото в 7-дневен срок да направи допълнителни обяснения или възражения, което е удостоверено с подписа му. На 27.10.2022 г. е издадено обжалваното НП, което е връчено на 11.11.2022 г. , а жалбата е изпратена по пощата на 25.11.2022 г.

Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана по делото въз основа на показанията на свидетелите В., Б. и Д., които са безпротиворечиви, логически издържани и не се разколебават от никое приобщено по делото доказателство, поради което съдът ги кредитира изцяло. Показанията на свидетелката П. не установяват, че Н. се е подложил на проверка с техническо средство, като доказателства, че фактическите обстоятелства посочени в АУАН и в НП не отговарят на действително случилото се не се събраха.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

По делото безспорно се установи, че водачът на моторно превозно средство К. Н. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта. Следователно административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 и чл.

53, ал. 1 ЗАНН, доказал е извършването на административните нарушения от страна на жалбоподателя по ЗДвП, осъществен е фактическият състав на чл. 6 и чл. 7, ал. 1 ЗАНН. Правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на Н. Наложените административни наказания са предвидените за тези нарушения, съобразно със закона, като е взето предвид, че те се характеризират с висока степен на опасност за установения ред на държавно управление и засягат съществено важните обществени отношения предмет на регулиране от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 189з ЗДвП, в сила от 23.12.2021 г., изключва приложението на чл. 28 и чл. 58г ЗАНН за нарушения по ЗДвП. По тази причина съдът не обсъжда дали е налице маловажен случай.

В наказателното постановление и в акта не е налице непълнота, която да е съществена и д а прави неясна волята на наказващия орган.

Жалбоподателят е бил напълно наясно за какво е наказан по административен ред. Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано. Посочени са и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Съгласно 3 разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2000 лева. При тази правна уредба се касае до едно нарушение, при което изпълнителното дейяние на същото е отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол. Този отказ може да бъде в една от двете посочени форми, или в двете едновременно. Хипотезите на отказ са посочени алтернативно, поради което в разпоредбана на чл. 174, ал. 3, предл.

1 ЗДвП се съдържа състав на едно административно нарушение с две форми на изпълнителното деяние, при което е неприложима разпоредбата на чл. 18 ЗАНН.

Наказателното постановление и предпоставилият го АУАН са издадени, съответно съставени от компетентни органи, като са спазени законоуставените ред и форма. Актът съдържа реквизитите, посочени в чл. 42 ЗАНН и при съставянето му са съобразени изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН, а НП е издадено в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 ЗАНН и съдържа всички необходими елементи по чл. 57 ЗАНН. Следователно актът и наказателното постановление са съставени съгласно изискванията на ЗАНН, а фактическите констатации, отразени в тях, не се опровергават от събраните и относими доказателства, както бе установено по-горе.

В заключение, в производството пред административния орган не са допуснати нарушения опорочаващи издаденото наказателно постановление.

Административнонаказващият орган осъществявайки правомощията си в рамките на своята компетеност е установил обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорностите на нарушителя. Въз основа на приетите за установени факти законът е приложен правилно. От гореизложеното съдът счита, че К. Н. е осъществил от обективна и субективна страна нарушението за което е санкциониран административно. Деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като наказаното лице е искало да избегне проверката за употреба на алкохол, който резултат е постигнат от него, като с убективната страна съдът извежда от конкретното поведение на извършителя. Като се съобрази казаното от свидетелите, а именно, че водачът е лъхал на алкохол, обосновано може да се заключи, че жалбоподателят е отказал да бъде проверен с цел да избегне ангажиране на наказателната му отговорност.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление № 22-0353-000241 от 27.10.2022 г., издадено от началник група в ОДМВР София, РУ Своге, с което на К. Н. Н. от ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и двадесет и четири месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред 4

Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 5