Определение № 4040 от 20.09.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4040 гр. Варна, 19.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501795 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р. В. К., вх.№ 19501/30.07.2024г. подадена чрез процесуалния му представител против Определение № 7833/11.07.2024г. постановено по гр.д.№ 1639/2024г. по описа на ВРС по реда на чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение молба, вх.№ 51439/25.06.2024г. подадена от жалбоподателя за изменение на Решение № 2164/10.06.2024г., постановено по гр.д. № 1639/2024г. в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнажраждение в полза на молителя в увеличен размер от 1866 лева.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение постановено по реда на чл.248 от ГПК е незаконосъобразно, поради това че съдът е отказал да присъди в полза на ищеца договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по два иска в размер на общо 1866 лева, т.е по 933 лева за всеки от тях. Излага, че съгласно Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при уважаване на обективно кумулативно съединени искове, на ищеца се дължи адвокатко възнаграждение за всеки един от тях. Доколкото в случая с решението, чието изменение в частта за разноските е отказано с обжалваното определение, е присъдено възнаграждение в размер от общо 933 лева при минимален размер за двата иска от общо 1866 лева, моли обжалвания акт да бъде отменен и да се постанови нов, с който ответникът – Областна администрация Варна бъде осъдена да заплати разноски в общ размер на 1866 лева.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Областна администрация - Варна, чрез процесуалния й представител. Заявява становище за неоснователност на частната жалба и за правилност на обжалваното определение 1 постановено по реда на чл.248 от ГПК. Счита, че правилно първоинстанционният съд е преценил фактическата и правна сложност на спора като не висока и е определил размера на адвокатското възнаграждение съобразно нея.

СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр.чл.248, ал.3 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

По гр.д.№ 1639/2024г. по описа на ВРС е постановено решение № 2164/10.06.2024г., с което са уважени предявените от ищеца Р. В. К. против Областна администрация Варна искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 933 лева.

С молба от 25.06.2024г. ищецът К. е сезирал съда чрез процесуалния си представител с молба по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на увеличен размер на адвокатското възнаграждение от 1866 лева, т. е по 933 лева – възнаграждение в минимален размер по всеки от двата предявени искове.

С обжалваното определение от 11.07.2024г. съдът е оставил молбата по чл.248 от ГПК без уважение като е изложил мотиви за необвързаност на съда с посочените в Наредба 1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и такива за съответност на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение с фактическата и правна сложност на спора.

За да се произнесе, ВОС съобрази следното:

Обжалваното определение е такова по чл.248 от ГПК и с него съдът е отказал да измени съдебното решение в частта за разноските, като присъди в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на още 933 лева, над вече присъденото възнаграждение в този размер.

Настоящият съдебен състав намира изложените в обжалваното определение аргументи за липса на основание за увеличаване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на ищеца за правилни и законосъобразни. От една страна се касае за искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за отмяна на незаконно уволнение и за възстановяване на работа, като произнасянето по вторият е обусловено от резултата по първия и не налага събиране на доказателства или други процесуални действия. Това обуславя и липсата на каквато и да било фактическа и/или правна сложност в производството по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, а от там и принципно наличие на основание за редуциране размера на евентуално дължимото за него адвокатско възнаграждение и под минималните размери посочени в Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в съответствие с произнасянето на СЕС с решението от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г.

От друга страна, разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба 1/2004г. изрично 2 предвижда, че по делата за отмяна на уволнение и възстановяване на работа, възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора, която в случая е 933 лева. Цитираната разпоредба се отнася само до дела по искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и има специален характер спрямо разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредбата предвиждаща адвокатските възнаграждения да се определят съобразно вида и броя на предявените искове. Т.е възнаграждението по двата иска, предвид кумулативното им съединяване, е в размер на една минимална работна заплата. В този смисъл е и Определение № 14/13.01.2021г. по ч.гр.д.№ 1669/2020г. на ВКС, IV г.о., според което „По дела за отмяна на уволнение или за възстановяване на работа адвокатското възнаграждение е не по-малко от минималната работна заплата за страната, но само когато тези искове са предявени самостоятелно“.

В случая исковете за отмяна на уволнението и за възстановяване на работа, по които е образувано гр.д.№ 1639/2024г. по описа на ВРС са кумулативно съединени, поради което за тях съгласно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба 1/2004г. се дължи едно адвокатско възнаграждение в размер на минималната месечна работна заплата. Присъденото от първоинстанционния съд в полза на ищеца адвокатско възнаграждение от 933 лева напълно съответства както на предвидения по Наредбата размер, така и на фактическата и правна сложност на спора, поради което обжалваното определение постановено по реда на чл.248 от ГПК се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7833/11.07.2024г.

1639/2024г. по описа на ВРС по реда на чл.248 от ГПК. постановено по гр.д.№

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването му, при условията на чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3