Решение № 923 от 09.08.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 923 гр. София, 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20231000502531 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 136 от 07.06.2023г., постановено по гр. д. № 436/2022г., Окръжен съд-Монтана е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на М. Б. Р., на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 200лв., претърпени от ПТП на 25.06.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума от 29.10.2022г. до окончателното й плащане, като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 25 001лв. С решението Окръжен съдМонтана е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати по сметка на ОС-Монтана държавна такса от 168 лв. и разноски в размер на 1084 лв. С решението Окръжен съд-Монтана е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на адв. М. Д., сумата от 720 лв. адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗАдв. С решението Окръжен съд-Монтана е осъдил М. Б. Р. да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД сумата 345,28 лв. - разноски по делото.

Срещу решението в осъдителната част, с която ЗК „Лев Инс“ АД е осъдена да заплати на ищеца разликата над сумата 2 100 лв. до присъдените 4 200 лв., обезщетение за неимуществени вреди, е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност. В жалбата се релевират възражения, че първоинстанционният съд е допуснал нарушения на материалния и процесуалния закони, като е постановил неправилно и несправедливо решение, несъобразено със съдебната практика по аналогични дела. Поддържа се довод, че присъденото 1 обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер и не съответства на понесените негативни последици. Излага се становище, че се касае единствено за „мозъчно сътресение“, без изпадане в безсъзнателно състояние, ищецът напълно се е възстановил, както и че възстановителният период не е продължил повече от обичайното. Твърди се, че достатъчен паричен еквивалент на претърпените вреди, който справедливо да възмезди ищеца за претърпените от него болки и страдания, е в размер на 3 000 лв., като при отчетено съпричиняване на вредосносния резултат от негова страна, обезщетението, което следва да се присъди е в размер на 2 100 лв. Прави се искане въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск за разликата над сумата от 2 100 лв. като неоснователен и недоказан, ведно с всички законови последици. Предявява се претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК ищецът е подал отговор на въззивната жалба на насрещната страна, с който я оспорва и моли съда да я остави без уважение.

Срещу решението в отхвърлителната му част над сумата от 4 200 лв. до сумата от 7 200 лв. е подадена въззивна жалба от ищеца, чрез процесуалния му представител, с възражения за необоснованост и неправилност. В жалбата се прави оплакване за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД. Сочи се, че в тази част решението е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика. В жалбата се поддържа, че приетият от съда процент съпричиняване (30%) не е мотивиран и е изключително завишен. Излага се становище, че в настоящия случай, съпричиняването не следва да превишава 10 %, което отговаря на реалния принос на ищеца. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението на първата инстанция в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи иска на ищеца до размера от 7 200 лв. /за още 3 000 лв./, ведно със законната лихва, считано от 29.10.2022г. до окончателното заплащане на присъдената сума. Предявява се претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция всяка от страните поддържа подадената от нея въззивна жалба и оспорва въззивната жалба на насрещната страна.

Жалбите, с които въззивният съд е сезиран, са подадени в законоустановения срок, от процесуално легитимирани страни, поради което се явяват допустими.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет – присъждане на обезщетение за претърпените от ищеца 2 неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното изплащане. Искът е основан на отговорността на застрахователя спрямо увредения за нанесени от застрахования вреди. При така предявен иск, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние.

С обжалваното решение Окръжен съд-Монтана е уважил частично предявения иск, като е определил за справедливо в случая обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищеца в размер на 6000 лв.

Възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия е намерено за основателно, като е определено на 30%. В резултат на редуциране на определеното обезщетение с приетия процент на съпричиняване, ответникът е осъден да заплати обезщетение в размер на 4200лв., ведно със законната лихва, считано от 29.10.2022г.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Обжалваното решение е валидно, същото е допустимо.

Тъй като първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в частта, в която предявеният иск за обезщетение на претърпените от ищеца вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди е уважен до размер на сумата от 2 100 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.10.2022г. до окончателното й изплащане, то основанието на предявения иск е установено със сила на присъдено нещо. Поради това въззивният съд не дължи произнасяне по наличието на предпоставките, за да бъде ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество.

С оглед релевираните във въззивните жалби оплаквания, спорът на страните пред въззивната инстанция се съсредоточава върху основателността и размера на обезщетението за неимуществени вреди и върху размера на възражението за съпричиняване от страна на ищеца за настъпването на вредоносния резултат.

От приетата пред първата инстанция съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ съдът приема за установено, че вследствие на реализираното на 25.06.2022г. пътно-транспортно произшествие ищецът като пътник на задна лява седалка в лек автомобил, при удар в задната част от друг движещ се автомобил, е претърпял травматично увреждане с поставена диагноза:

„Мозъчно сътресение. Контузия на главата“. Медицинска помощ и болнично лечение пострадалият е получил в МБАЛ „Д-Р СТАМЕН ИЛИЕВ“ АДМонтана, два дена след инцидента, по повод субективни оплаквания. По време на тридневния болничен престой са били проведени различни медицински манипулации. Вещото лице излага становище, че в резултат от всички изследвания, вкл. апаратно изследване на глава /КТ/, не е имало данни за 3 огнищна симптоматика, както данни за отпадни симптоми и патология (нарушения) в неврологичното състояние. Допълва, че няма данни за травматизъм на костите, оформящи черепната кутия и лицевия череп. С оглед на това прави заключение, че пострадалият не е изпадал в безсъзнателно състояние, което да обуслови опасност за живота му. Обяснява, че в описателната част на представената медицинска документация липсват данни за наличие на видими травми в областта на глава и ляв долен крайник, като описаните белези при прегледа на 24.04.2022г. е възможно да са в резултат на наранявания от процесното ПТП, като същите са неспецифични, нехарактерни, с давност и биха могли да са в резултат на други, несвързани с инцидента наранявания. Разяснява, че от съдебномедицинска гледна точка уврежданията в тяхната съвкупност са причинили разстройство на здраветовременно и неопасно за живота, с оздравителен период две-три седмици, до месец, при нормален процес на заздравяване, без настъпване на усложнения, за каквито няма данни в представените по съдебното производство документи.

Допълва, че от проведения преглед е видно, че при пострадалия оздравителният и възстановителен период е напълно и изцяло завършен и не са налице остатъчни явления.

В о.с.з. докторът излага, че в случая, липсват увреждания, които да са характерни са коланна травма, поради което прави извод, че пострадалият е бил без обезопасителен колан. Сочи, че в случай, че пострадалият е бил с обезопасителен колан, е възможно да е нямал тези видими увреждания по главата.

От изслушаната и приета пред първата инстанция АТЕ, съдът приема за установени следните обстоятелства, свързани с релевираното по реда на чл.

51, ал.2 ЗЗД възражение: На 25 юни 2022 г. ищецът М. Р. е пътувал на задна лява седалка в автомобил „Нисан Микра“ с ДКН ********, управляван от В.

И.. На път II-81 в района на пътен възел с РП I-1 автомобилът е бил застигнат и блъснат отзад от движещ се в същата посока лек автомобил „Сеат Леон“ с ДКН ********, управляван от И. В.. Ударът е настъпил в задна лява част на лек автомобил „Нисан Микра“ и в предна дясна част на лек автомобил „Сеат Леон“. Скоростта на лек автомобил „Сеат Леон“ преди удара е била 118.36 км/ч, а скоростта на лек автомобил „Нисан Микра“ е била 66.19 км/ч.

Разрешената за пътния участък скорост е била 50 км/ч. Автоекспертът излага, че при скоростта, с която се е движил лекият автомобил „Сеат Леон“ опасната зона за спиране е изчислена на 257,86 м. Водачът на лекия автомобил „Сеат Леон“ е възприел препятствието пред себе си - движещия се в същата посока „Нисан Микра“, от разстояние 27,95 м, които са били недостатъчни, за да осъществи ефективно спиране и да избегне удар. Вещото лице сочи като причини за възникване на удара движението на лекия автомобил „Сеат Леон“ с превишена скорост, несъобразена с конкретните пътни условия - мокър асфалт, при който сцеплението на гумите в пътя не е добро и предполага подълъг спирачен път. Автоекспертът прави извод, че ищецът не е бил с обезопасителен колан по време на пътуването. Излага, че получената травма 4 по главата на пътника е поради свободното придвижване на тялото му напред и удар в тъп предмет интериора – предна лява седалка. Допълва, че при получаване на тази травма, пътникът не е имал съпротивление по пътя си, т.е. това му дава основание да направи извод, че ищецът е бил без поставен предпазен колан. Категоричен е, че при правилно поставен предпазен колан не е възможно пътникът да достигне, до която и да е част от интериора.

Настоящият въззивен състав кредитира приетите в първата инстанция експертизи в описаната част, тъй като същите са изготвени от вещи лица, които са компетентни в своята област, отговорите са обективни и изчерпателни.

За установяване претърпените от пострадалия болки и страдания, пред първата инстанция, са събрани гласни доказателства, чрез показанията на свидетеля Р. Б. – майка на ищеца. Свидетелката дава показанията, че, когато видяла пострадалия за пръв път след инцидента, същият бил много зле, повръщал, имал замайване и не си спомнял катастрофата, затова тя му казала да отиде в болницата. Свидетелката излага, че пострадалият бил в горепосоченото състояние около един месец, като се оплаквал и от главоболие, не трябвало да гледа телевизия. Споделя, че след инцидента синът й станал доста агресивен.

Въззивният състав кредитира показанията на свидетелката в описаната част, тъй като същите не противоречат на останалите събрани по делото доказателства. Съдът не възприема показанията на свидетелката в останалата част – предписани лекарства, загуба на памет, тъй като същите противоречат на останалите събрани по делото писмени доказателства – в т.ч. медицинската документация.