Решение № 158 от 19.11.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Пловдив, 19.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елена Й. Захова

Членове:

Весела Ив. Евстатиева

Даниела Д. Събчева при участието на секретаря Златка М. Чобанова като разгледа докладваното от Весела Ив. Евстатиева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20215300601663 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 260084 от 08.04.2021г., постановена по НЧХД № 6919 / 2020г., РС Пловдив е признал подсъдимата КР. В. Г. - за НЕВИННА в това, на 14.02.2019г. в гр.Х., обл.Пловдив публично да е разгласила позорно обстоятелство за ИВ. М. П. от гр.Х., ЕГН: ********** или да му е приписала престъпление, чрез статия в „Подбалкански новинар“ със заглавие „Разкритие ПБ Новинар: Ето кои криминални типове от Х. са арестувани за крупната кражба във В.“, като клеветата да е разпространена по друг начин - чрез интернет страница www.pbnovini.com и на основание чл.304 от НПК я е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.147,ал.1 от НК.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от частния тъжител и граждански ищец ИВ. М. П. против подсъдимата КР. В. Г. граждански иск за сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в публично оклеветяване и уронване на честта, достойнството и доброто име на ищеца в обществото, причинени от престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.147, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането 14.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.

РС Пловдив е осъдил тъжителя да заплати на подс.Г. направените в производството разноски от нейна страна в размер на 500 лв.на основание 1 чл.190 ал.1 от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на повереника адв.Ст.П. на частния тъжител. Присъдата се обжалва с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Иска се отмяната й и осъждане на подсъдимата. Първоинстанционният съдебен акт се обжалва и с искане за отмяна на присъдата в гражданскооправдателната й част и се претендира уважаване на гражданския иск. В допълнението към въззивната жалба се развиват доводи за неправилна оценъчна доказателствена дейност на първия съд, които се поддържат и пред въззивната инстанция. Набляга се и на допуснато съществено процесуално нарушение от първия съд, който не се е съобразил с предходното отменително решение на ПдОС и не е изпълнил указанията, като е постановил съдебен акт без да се произнесе по всички обстоятелства, изложени против тъжителя в процесната статия.

Жалбата се оспорва от подсъдимата чрез защитника й адв.Кр.Е., които изразяват становище за неоснователност на въззивната претенция на противниковата страна и желаят изцяло потвърждаване на постановената оправдателна присъда.

Пловдивският окръжен съд след като провери изцяло правилността на присъдата съгласно чл.314 от НПК и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е намерил за установена следната фактическа обстановка, която се възприема изцяло и от настоящия съд:

Подсъдимата Г. е журналист и работела в родния си град Х., като отразявала новини от региона в собствената й интернет страница „Подбалкански новинар“ с уеб адрес www.pbnovini.com. За да отразява новините от региона подс.Г. редовно се запознавала с бюлетина на МВР, където били описвани ежедневните престъпления, извършвани на територията на Областна Дирекция на МВР - Пловдив.

На 11 срещу 12.02.2019г. била извършена кражба на овце и агнета, което на следващия ден било отразено в бюлетина на МВР. Подс.Г. се запознала с данните за това престъпление, след което проучила това в полицейското управление в гр.Карлово, като разбрала от полицейските служители за две задържани лица и техните прякори. От полицейските служители Г. научила, че тези лица имали криминални прояви и били съдени. Предвид така събраната информация от полицейските служители и бюлетина на МВР подсъдимата написала статия със заглавие: „Разкритие ПБ Новинар: Ето кои 2 криминални типове от Х. са арестувани за крупната кражба във В.“, която била със следното съдържание:

„Арестуваните за кражбата на 16 агнета и 12 овце хисарчани са И.П.. с прякор Б., на 25 години и П. Я. с прякор К., на 27 години. Както първи ПБ Новинар съобщи, двамата тарикати са извели късно през нощта на 11 срещу 12 февруари животните от фермата на животновъда Р.М. и са ги карали пеш от В. до бетоновъзела в началото на Хисар. Свързали се с човек от Калояново, който купил агнетата и овцете, уговорили се да им ги плати след няколко дни.

Купувачът не знаел, че стоката е крадена. Полицаите от Карлово са иззели животните и са ги върнали на стопанина им. Двамата апаши са криминално проявени, съдени са за кражби.“

Статията била публикувана в интернет страницата „Подбалкански новинар“ на 14.02.2019г. и така станала достояние на много посетители на интернет адреса www.pbnovini.com. Статията била прочетена и от свидетелите М. и Р., които били приятели с тъжителя И.П... Свид.М. получил съобщение от приятел, който му бил пратил статията и така я прочел. За последния нямало съмнение, че И.П.. с прякор Б., на 25 години бил тъжителят И.П.., защото последния така бил известен сред приятелите си. В статията пишело и за П. Я. с прякор К., който свид.М. познавал и това бил свид.П. Я..

Последният и П. били приятели и често излизали заедно. Свид.М. позвънил на тъжителя П., но телефонът му бил изключен. След това М. разбрал, че П. бил задържан в РУП Карлово за кражба на овце. След като бил освободен, тъж. П. се видял със свид. М. и му споделил, че бил много огорчен от случилото се, бил засегнат от статията, че бил криминално проявен. Тези данни повлияли лошо на тъжителя П., който в последствие се разделил с приятелката си, защото тя приела, че е криминално проявен.

Статията била прочетена и от свид.Д.Р., приятел на тъжителя П., като двамата тренирали и се подготвяли за европейско първенство. Р. се опитал да се свърже с тъжителя, но първоначално не му отговарял на обажданията. В последствие тъжителя П. вдигнал телефона си и обяснил, че е задържан в полицията. След като бил освободен, тъжителя се срещнал със свид.Р., споделил за огорчението си от изнесеното в статията и пред Р. позвънил на посочения в страницата на „Подбалкански новинар“ телефон с искане за премахване на статията. В последствие тъж. П. спрял да тренира и тъй като бил спаринг партньор на свид.Р., последния също не успял да се подготви за първенството. Тъжителят започнал да отслабва, затворил се, чувствал се засегнат и обиден.

За отнетите животни, за което ставало реч в инкриминираната статия, било образувано досъдебно производство, в хода на което бил разпитван свидетелят П. Я.. Последният посочил като свой помощник в отнемането – тъж. И.П... Тези данни, както и това, че разговорите с купувача на животните били водени също от телефона на частния тъжител, довели до повдигане на обвинения спрямо тъжителя И.П. и свид.П. Я., а в последствие бил внесен и обвинителен акт спрямо двамата за извършено престъпление по чл. 195 от НК и в Районен съд - Карлово било образувано НОХД N 63/2020г. По последното 3 дело понастоящем няма постановен краен съдебен акт.

Описаната фактическа обстановка, съдът е установил след анализ на писмените и гласни доказателствени средства, изводимото от показанията на всички свидетели, както и обясненията на самата подсъдима. Анализирал ги е поотделно и в съвкупност при спазване принципите по чл.13 и чл.14 от НПК с оглед предмета на доказване по чл.102 от НПК.

Фактите са правилно установени и не се оспорват от страните.

Същественото в случая е оценката им от правна страна относно това релевантните за казуса обстоятелства субсумират ли се под състава на престъплението, което се претендира да е било извършено от подсъдимата като журналист. Последната не отрича, че е автор на публикацията, че работи като главен редактор на процесното издание, че въпросната статия е била публикувана и че е добила информация от полицейските органи за инцидента и участниците в него, които е описала в статията. Изложеното се потвърждава от писмените доказателства, а и от всички гласни доказателствени източници.

Пред първоинстанционният съд е приложена статията с пълното й съдържание, както и съставеният обвинителен акт срещу тъжителя и свид.Я. и видно от уведомителните писма на РС Карлово е налице висящо наказателно производство относно отразените в инкриминираната статия обстоятелства.

Наведените във въззивната жалба оплаквания срещу доказателствения анализ на първостепенния съд, изразил се в превратно тълкуване на наличните по делото доказателства и последващо незаконосъобразно приложение на материалния закон, са неоснователни. При гореустановените факти, законосъобразно първият съд е приел, че претендираното престъпление клевета не е осъществено. Подсъдимата е отразила криминално събитие, за което е добила информация от полицейските органи, които са окачествили заподозрените лица като криминално проявени. Същата не е посочила заподозрените лица с имена, а с техни инициали и прякори. По съдържание същата съответства и на описаното в изготвения против тъжителя обвинителен акт и понастоящем действително тъж.П. бива съден за това деяние.

Престъплението не е осъществено и от субективна страна. Подс.Г. не е имала за цел да урони доброто име на тъжителя в обществото, доколкото 4 престъплението клевета е такова срещу личността, и по този начин тя не е целяла лично да навреди на доброто име на П. като разпространи горната информация. Подсъдимата е имала за цел да информира обществото като израз на свободата на словото, прокламирано в Конституцията на РБ и в чл.10 от КЗПЧОС /наричана за краткост конвенцията/. В този смисъл - решенията по делата Кърджев срещу България, Гинин срещу България, ДончеваСтоянова срещу България.

В случая не е било налице някое от ограниченията по чл.10 ал.2 от Конвенцията, за да е налице намеса в свободата на изразяване и правото на информираност в едно демократично общество. Конвенцията допуска отразяването на факти, които дори засягат, смущават и шокират /вж.Решенията по делата Йерсилд срещу Дания 1994г., Хендисайд срещу Обединеното Кралство 1976г./. Действително пресата в едно демократично общество не бива да пристъпва определени граници по отношение на репутацията и правата на другите, но неин дълг е да разпространява информация и идеи по въпроси от обществен интерес по начин, който е съвместим със задълженията и отговорностите й / Решение по делото Де Хейс и Гайхелс срещу Белгия 1997г./. Съдът в Страсбург е приемал включително и това, че журналистическата свобода включва евентуално прибягване до известна степен на преувеличение и провокация /Решение по делото Прагер и Обершлик срещу Австрия 1995г./. В случая – употребата на изразите „тарикати“ и “апаши”, както и “криминално проявени и съдени”. Последните обаче са добити вследствие информацията, която подсъдимата е получила от полицейските органи. Прочее точното смислово съдържание на израза “съдени” не е равнозначна на “осъдени”, защото действително спрямо тъжителя няма поставена осъдителна присъда и той е с чисто съдебно минало понастоящем. “Съденето” може да приключи и с окончателна оправдателна присъда.

Настоящият съд счита, че в конкретния случай не е имало необходимост от ограничаване на свободата на словото и приписаното противоправно деяние не е осъществено виновно от подсъдимата К.Г.. Със стореното от нея тя не е посегнала на доброто име на тъжителя, нито е имала тази цел.

Многобройната практика на ЕСПЧ по чл.10 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи в случаи, подобни на настоящия е 5 приемала, че реципрочно на дълга на пресата да информира обществото е правото на последното да получи тази информация / напр. решението по делото Обзървър и Гардиън срещу Обединеното Кралство/. В случая се касае за отразяване на обстоятелствата по извършена криминална проява. Новини от типа на последната винаги са били значими за едно демократично общество. Същевременно отразеното от Г. в процесната статия максимално се доближава като съдържание до отразеното и в съставения впоследствие обвинителен акт против тъжителя. Освен това информацията относно извършената кражба и обвиняемите лица е била достъпна и по закон, доколкото е било образувано досъдебно производство и впоследствие съдебно такова при условията на публичност и разкриването на такава информация не е било запретено, нито поверително /Решението по делото на журналистите Фрезо и Роар срещу Франция/. А що се касае до сочените от подсъдимата лица в статията, както се отбеляза по-горе, тяхната самоличност не е била разкрита, а сами тъжителят П. и свид.Я. са се разпознали в нея, както правилно е отбелязано и от защитата.