Определение № 4310 от 27.01.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4310 гр. София, 27.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20241110103984 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба от 15.10.2024г., подадена от „Изи финанс“ ЕООД, за изменение на решението в частта за разноските. Изложени са съображения, че по делото не са извършени никакви процесуални действия от страна на ответника, който не се явил в проведеното съдебно заседание на 03.10.2024г. Самият отговор бил бланкетен и с него се признавали всички факти и обстоятелства по делото. Предвид което счита, че дължимият размер на адвокатско възнаграждение следва да е под минималния размер по НМРАВ или поне в този размер в случай че се приемело, че подаване на отговор на исковата молба било пълноценна защита по някое дело. Позовава се на Решение С-438/22 на СЕС. Искането към съда е да измени Решение № 18072 от 08.10.2024г., постановено по делото, като редуцира възнаграждението за адвокат под законоустановения минимум по чл. 78, ал. 5 ГПК като вземе предвид Решение С-438/22 на СЕС и след това редуцира възнаграждението съобразно уважената част от исковата молба. В случай, че отхвърли искането, искането към съда е да присъди възнаграждение за адвокат в минимален размер съобразно НМРАВ и след това да редуцира възнаграждението съобразно уважената част от исковата молба.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор на молбата.

Съдът като съобрази становището на страните и наличните по делото доказателства, намира следното.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – страна в производството, която е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 71 от делото/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

С Решение № 18072 от 08.10.2024г., постановено по делото, съдът е признал за установено по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл.

23 ЗПК, че М. Г. П. дължи на „Изи Финанс“ ЕООД сумата от 1000 лева, представляваща чистата стойност на Договор за предоставяне на кредит № 396906 от 01.08.2022г., ведно със законната лихва от 05.09.2023г. до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 15.09.2023г. по ч.гр.д. № 49752/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав, като е отхвърлен предявения иск за сумата от 214,35 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.08.2022г. до 27.07.2023г., както и за сумата от 5 лева, представляваща лихва за забава за период от 27.07.2023г. до 13.08.2023г. С решението М. П. е осъдена да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 1

ГПК сумата от 61,51 лева, представляваща разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковете и сумата от 184,52 лева, представляваща разноски в исковото производство съразмерно уважената част от исковете. С решението „Изи финанс“ ЕООД е осъден да заплати на М. П. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 28,78 лева, представляваща разноски в заповедното производство съразмерно отхвърлената част от исковете и сумата от 89,94 лева, представляваща разноски в исковото производство съразмерно отхвърлената част от исковете.

На първо място, съдът намира, че направеното с молбата по чл. 248 ГПК възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение не е въведено своевременно. Следва да бъде посочено, че когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, какъвто е настоящият случай, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението за прекомерност е преклудирано. За възражението за прекомерност сроковете, посочени в чл. 80 ГПК, не се прилагат само когато страната, поради развитието на процеса не е могла да вземе участие в него - тогава тя може след прекратяване на производството да заяви възражението за прекомерност в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС (определение № 206 от 30.04.2019 г. по ч. гр. д. № 1557/2019 г., г. к., ІV г. о. на ВКС; определение № 367 от 16.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2572/2015 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС; определение № 135/18.03.2019 г. по ч. т. д. № 938/2018 г., І т. о., определение № 878/12.05.2013 г. по ч. т. д. № 3365/2013 г., I т. о., Определение № 84 от 17.05.2021г. по гр. д. № 787/2020 г., II г. о., ГК).

В конкретния случай от протокола от проведеното съдебно заседание на 03.10.2024г. се установява, че при разглеждане на делото не са участвали процесуални представители и на двете страни. „Изи финанс“ АД са подали молба на 11.07.2024г., с която е взето становище по възраженията на ответника, релевирани в отговора на исковата молба. Към молбата е приложен списък по чл. 80 ГПК. Нито в исковата молба, нито в цитираната молба от 11.07.2024г. е релевирано възражение за прекомерност на разноските на ответника. С оглед на което заявеното за първи път в молбата по чл. 248 ГПК възражение за прекомерност на присъдените с решението разноски е несвоевременно заявено и не следва да бъде разглеждано.

На следващо място, във връзка с изложените от молителя съображения следва да бъде посочено, че действително с Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. съдът е постановил, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. На следващо място, СЕС са посочили, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. На последно място е уточнено, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

2

Действително съдът е обвързан от горепосоченото решение на СЕС и изводите в него, но в конкретния случай ищецът не е релевирал възражение за прекомерност до приключване на спора пред настоящата инстанция, респ. въпросът за размера на претендираното адвокатско възнаграждение не е бил повдигнат пред съда и същият не е дължал произнасяне по въпроса дали претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно, респ. за неговото съответствие с НМРАВ. Безспорно за съда няма задължение служебно да преценява дали претендираното възнаграждение е прекомерно, като такава преценка се извършва единствено при своевременно релевирано възражение за прекомерност, при наличието на което съдът преценява фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалните представители действия, както и цената на предявените искове. Както беше посочено, обаче, в случая такова възражение не е било своевременно наведено, поради което за съда не е било налице задължение да преценява дали претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно, респ. дали същото съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Предвид гореизложеното съдът намира, че молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Изи финанс“ ЕООД от 15.10.2024г. за изменение в частта за разноските на Решение № 18072 от 08.10.2024г., постановено по гр.д.

№ 3984/2024г. по описа на СРС, 25-ти състав.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3