Решение № 2825 от 09.07.2024, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 2825

Хасково, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

БИЛЯНА ИКОНОМОВА

При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА като разгледа докладваното от съдия БИЛЯНА ИКОНОМОВА административно дело № 20247260700406 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 144 във връзка с чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на П. С. Г. от [населено място], подадена чрез пълномощник, срещу Разпореждане № 1/26.02.2024 г. на орган по приходите в Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Харманли, В ЧАСТТА, с която е отказано отписване на публични задължения, потвърдено с Решение № 1/22.04.2024 г. на Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Харманли.

Изразява се несъгласие с мотивите за издаване на акта, тъй като давността била изтекла за публичните задължения за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., установени с АУЗД и същите следва да бъдат отписани. Акцентира, че тези задължения са предадени за принудително събиране на НАП в качеството му на публичен изпълнител. Оспореният административен акт бил издаден в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Моли потвърденото разпореждане в частта, в която е отказано отписването на публичните задължения поради погасяването им по давност, да бъде отменено.

В открито съдебно заседание жалбоподателят П. С. Г., редовно призован, не се явява и не се представлява.

В депозирана писмена молба се навеждат доводи за нищожност на оспореното разпореждане. Позовават се на решение по адм. дело № 1011/2023 г. на Административен съд – Хасково. Твърди се, че органът по приходите е следвало да съобрази указанията на съда и да изпрати преписката на основание чл. 7, ал. 2 ДОПК на публичен изпълнител към НАП, който е компетентният орган за събиране на задълженията при образувано изпълнително дело. Позовава се на чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като неизпълнението на съдебните указания водело до нищожност на оспореното разпореждане. В административното производство били допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като приложим бил редът за оспорване на ревизионните актове по чл. 152 ДОПК, т.е. жалбата срещу разпореждането следвало да бъде разгледана от Кмета на община Харманли, а не – от Директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Харманли /цитира Определение по адм. дело № 9215/2023 г. на ВАС/. Дори и жалбата неправилно да била подадена до некомпетентен орган, той следвало да я изпрати на компетентния орган, на основание чл. 88, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 АПК. Претендира се прогласяване на нищожност на оспореното разпореждане, респ. отмяна на същото. Моли за присъждане на разноски: в полза на жалбоподателя - за държавна такса, и в полза на адв. Г. - за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Харманли, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Административен съд – Хасково, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 21.11.2018 г. от орган по приходите Н. Д. – ст. инспектор в Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Харманли /Заповед № 1940/30.12.2013 г. на Кмета на община Харманли/, на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК е издаден Акт за установяване на вземане от данъци /АУВД/ по ЗМДТ № **********/21.11.2018 г., за който не се спори, че е влязъл в сила и с който на П. С. Г. от [населено място] са установени вземания за данък върху превозни средства, за притежаваното от нея моторно превозно средство – лек автомобил марка БМВ М 3 с рег. № [рег. номер], регистрирано за движение по пътната мрежа на Република България, по партида/Рег. № ДК54001983/08.10.2018 г. Установяват се неплатени от собственика на основание чл. 53 от ЗМДТ задължения, касаещи периода от 2012 г. до 2018 г. вкл., в общ размер 3 786,25 лв., от които дължима главница 2 843,19 лв. и лихва за просрочие 943,06 лв., изчислени към 21.11.2018 г.

Приложени са към делото извадки от ИС на НАП, изготвени от П. К. – публичен изпълнител при Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Харманли, видно от които вземанията в общ размер от 5212,74 лева, от които дължима главница 2 843,19 лв. и лихва за просрочие 2 369,55 лв., изчислени към 13.09.2023 г. г., са с дата на предявяване в НАП – 19.10.2019 г., като е образувано изпълнително дело № *********/2020 г.

Под вх. № ОХ-05-1382 от 02.06.2023 г. в община Харманли е регистрирано подаденото до Отдел „МДТ“ на община Харманли чрез пълномощник Възражение от П. С. Г.. Във възражението се посочва, че след справка в счетоводството на общината подателят е установил, че е длъжник по 7 броя задължения за местен данък във връзка с притежавано от него МПС – лек автомобил БМВ, начислени за периода от 2012 до 2018 г. Цитира се разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК и се твърди, че считано от 01.01.2013 г. до 01.01.2023 г. бил изтекъл визираният от закона петгодишен давностен срок по отношение на задълженията на лицето, възникнали до 2017 г. На основание чл. 120 от ЗЗД във връзка с чл. 171, ал. 1 от ДОПК ПЕТРА СТЕФАНОВА ГОСПОДИНОВА отправя възражение за изтекла погасителна давност за вземанията на Община Харманли за времето от 2012 г. до 2017 г. Моли за предприемане на действия по отписване на тези вземания на основание чл. 173 от ДОПК.

Не се спори, че е издадено Разпореждане № 1/07.06.2023 г. от Директор Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Харманли, с което на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК се отказва отписване на публични задължения поради изтичане на давностен срок по възражението, подадено от ПЕТРА СТЕФАНОВА ГОСПОДИНОВА, за задължения, установени с АУЗД ********** от 21.11.2018г.

Не се спори и, че на основание чл. 155, ал. 2 от ДОПК с Решение № 05.00-39/21.08.2023 г. Кметът на община Харманли потвърждава Разпореждане № 1/07.06.2023 г. на Директор Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Харманли.

С Решение № 962/04.12.2023 г. по адм. д. № 1011/2023г. Административен съд – Хасково обявява нищожността на Решение № 05.00-39/21.08.2023 г. на Кмета на община Харманли и потвърденото с него Разпореждане № 1/07.06.2023 г. на Директор Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Харманли и изпраща преписката на компетентния орган – орган по приходите в Дирекция „Местни данъци и такси“ – община Харманли за ново произнасяне по подаденото от ПЕТРА СТЕФАНОВА ГОСПОДИНОВА искане за отписване на вземания, обективирано във Възражение с вх. № ОХ-05-1382 от 02.06.2023 г. Решението е влязло в сила на 29.12.2023 г.

На 26.02.2024 г. е издадено Разпореждане № 1 от Петя Атанасова Кръстева – ст. инспектор в Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Харманли и орган по приходите съгласно Заповед № 1940/30.12.2013 г. на Кмета на Община Харманли, с което на основание чл. 173, ал. 2 от ДОПК се приемат за погасени поради частично плащане на 216,41 лв. главница от вземането за заплащане на данък върху превозните средства за 2013 г. и поради абсолютна погасителна давност с изтичане на [възраст] давностен срок на останалата част от главницата в размер на 343,03 лв., както и на цялата лихва към тази главница за 2013 г. и се отписват от партидата за публични задължения на данъчно задълженото лице ПЕТРА СТЕФАНОВА ГОСПОДИНОВА публичните задължения за данък превозно средство и лихвите в пълен размер за лек автомобил БМВ М3 с рег. № [рег. номер] за 2013 г., установени с АУВД по ЗМДТ № **********/21.11.2018 г. на орган по приходите при Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Харманли за 2013 г. Със същото разпореждане се отказва погасяване на публичните задължения поради абсолютната погасителна давност и отписване на същите за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., установени с АУЗД и предадени за принудително събиране на НАП в качеството му на публичен изпълнител.

В мотивите на разпореждането е посочено, че събирането на определеното в настоящия случай публично общинско вземане е възложено на публичен изпълнител, след като е установено, че по влезлия в сила АУВД по ЗМДТ № **********/21.11.2018 г. не са постъпили плащания в законоустановените срокове /чл. 60, ал. 1 от ЗМДТ/, поради което е изпратен за принудително събиране на вземанията на публичен изпълнител. Влязлото в сила решение на Административен съд – Хасково ги задължавало да приложат т. нар. абсолютна погасителна давност. Прието е, че издаването на АУВД № **********/21.11.2018 г. е прекъснал давността за всички задължения, възникнали след 01.01.2012 г., тъй като към датата на установяването на същите давността за тях не е изтекла, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност /чл. 178 ДОПК/. Отбелязано е, че задължението за първата 2012 г., установено с акта, вече е погасено по давност, тъй като същата е изтекла на 01.01.2023 г. Десетгодишният срок за заплащането на това задължение е започнал да тече от 01.01.2013 г., като независимо дали през това време има или няма спиране или прекъсване давността е изтекла на 01.01.2023 г. Посочено е, че тъй като съгласно чл. 225, ал. 1, т. 7 от ДОПК с компетентност да прилага тази разпоредба при принудително изпълнение на публичните вземания разполага публичният изпълнител, на когото е пратено за събиране същото, както и, че публичният изпълнител с влязло в сила Разпореждане за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК от 08.12.2023 г. по изпълнително дело № *********/2020 г. е признал изтичането на тази абсолютна погасителна давност за 2012 г. и е прекратил частично производството по същото дело относно публичното общинско вземане за главница и лихви за тази 2012 г, установено с акта, като по този начин вземанията вече били отписани и този факт можело да бъде само констатиран в процесния акт, а органът по приходите не дължал по него произнасяне. Относно останалите вземания по АУВД е отбелязано следното: за вземанията за 2013 г. по същите правила абсолютната давност изтичала на 01.01.2024 г., тъй като започнала да тече на 01.01.2014 г. Следвало да се отбележи, че по посоченото изпълнително дело постъпило плащане в размер на 1010 лева, които суми с Разпореждане на публичен изпълнител от 13.12.2023 г. по същото изпълнително дело били разпределени на основание чл. 219 от ДОПК по сметката за принудително изпълнение на установеното и предадено за изпълнение публично общинско вземане съразмерно за всяко едно вземане по години, като за 2013 г. са погасени 216.41 лв. главница. Посочено е, че споровете относно това разпределение се решават по реда на чл. 219, ал. 2 от ДОПК. При спазването на последователността за погасяване на публичните задължения, посочена в чл. 169, ал. 2 от ДОПК, е прието, че главницата е погасена частично в размер на 216.41 лв. поради плащане /чл. 168, т. 1 ДОПК/, а остатъкът от незаплатените главница, както и вземането за лихви изцяло, следвало да бъдат също отписани като погасени по давност и на основание чл. 173. ал. 2 ДОПК. За останалите задължения по акта за 2014, 2015, 2016, 2017 и 2018 г., макар за последната 2018 г. да нямало искане, е прието, че следва общо да се отбележи, че изтичането на абсолютната погасителна давност за най-старото задължение – това за 2014 г., абсолютната давност започва да тече съответно от 01.01.2015 г. и изтича на 01.01.2025 г., за 2015 г. започва от 01.01.2016 г. и изтича на 01.01.2026 г., за 2017г. - започва от 01.01.2018 г. и изтича на 01.01.2028 г. и за последната 2018 г. – започва да тече от 01.01.2019 г. и изтича на 01.01.2029 г., поради което е прието, че за тези години следва да се постанови отказ от погасяването им по давност поради неизтичане на определения със ДОПК [възраст] давностен срок.

Разпореждането е съобщено на адресата му, чрез пълномощника му и чрез Системата за сигурно електронно връчване /ССЕВ/ на 27.02.2024 г.

На 27.02.2024 г. е подадена жалба срещу Разпореждане № 1/26.02.2024 г., в частта, в която е отказано погасяването на публичните задължения за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Органът по приходите е достигнал до неправилни изводи, тъй като давността била изтекла. Моли се за отмяна на разпореждането в частта, в която е отказано погасяването на публичните задължения и за уважаване в цялост на подаденото възражение.