Решение № 599 от 21.05.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 442/2025
- Вид
- Решение № 599
- Подписан
- 21.05.2025
- В сила
- 01.07.2025
- Състав
- Стефка Тодорова Михова, Иванка Петрова Гоцева, Николай Колев Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Кодекс на труда
- чл.128,ал.1 · Кодекс на труда
- чл.128, ал.1,т.2 · Кодекс на труда
- чл.177 · Кодекс на труда
- чл.224,ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 270, ал. 3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 599 гр. Пловдив, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Михова
Членове:
Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20255300500442 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от “Хостинг Солюшънс” ООД, ЕИК : ***, чрез пълномощника по делото адв. М. П. , против Решение № 4911/09.12.2024г., постановено по гр. д.№ 13231/2024г. по описа на РСПловдив, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Д. И. Ф., ЕГН **********, сумата от 9 997, 72 лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода месец юли 2021 г. – месец юли 2022 г., сумата от 459, 89 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2022 г. – 12 работни дни, ведно със законната лихва върху сумите начиная от датата на подаване на исковата молба в съда -29.07.2024г. до окончателното им изплащане , както и направените разноски за производството по делото в размер на 1 000 лева, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив – 449, 91 лева- ДТ и 150 лева- разноски за ССЕ.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество на правния спор, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Д. И. Ф., ЕГН **********, подадена чрез пълномощника му по делото адв.Б. П., с който се взема становище за нейната неоснователност и 1 се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Районният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.128, ал.1,т.2 от КТ и чл.224,ал.1 от КТ, предявени от Д.
И. Ф., ЕГН **********, за осъждане на работодателя “Хостинг Солюшънс” ООД, ЕИК : ***, да му заплати сумата от 9 997, 72 лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода месец юли 2021 г. – месец юли 2022 г., сумата от 459, 89 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2022 г. – 12 работни дни.
В хода на първоинстанционното производство работодателят оспорва предявените искове и настоява за тяхното отхвърляне като неоснователни.Сочи, че трудовото възнаграждение на ищеца е изплатено в брой, като паричните средства са му предавани лично от служител на дружеството.Поддържа, че е налице и извънсъдебно признание от страна на служителя за полученото от него трудово възнаграждение направено пред банкова финансова институция по повод отпускане на банков кредит. Твърди, че ищецът е ползвал полагащият му се платен годишен отпуск, поради което неоснователно претендира заплащане на обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ.
Пред районния съд са събрани писмени доказателства, като е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза.Въз основа на тези доказателства районният съд е уважил исковите претенции на ищеца в пълните заявени по делото размери.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо .
Решението е и правилно като краен резултат. Във връзка с доводите в жалбата следва да се посочи следното:
Според нормата на чл. 128 КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. При предявен иск по чл. 128 КТ в тежест на работника, респ. служителя, е да докаже, че претендираното от него неизплатено възнаграждение /основно или допълнително/ действително е било уговорено с работодателя, че то е било част от съдържанието на трудовото правоотношение, както и че е престирал реално уговорената работа, доколкото от тези положителни факти именно работникът черпи изгодни 2 правни последици, а в тежест на работодателя е да докаже, че дължимото възнаграждение действително е било изплатено.
В разглеждания случай е безспорно във въззивното производство, а и от съвкупната преценка на събраните доказателства по делото се установява, че през периода 01.01.2020г.-31.07.2022г. между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността "оператор, въвеждане на данни" в ответното предприятие “Хостинг Солюшънс” ООД. Със заповед на работодателя №171/29.07.2022г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 326,ал.1 от КТ, считано от 01.08.2022г.
Работодателят не оспорва съществувалото между страните през исковия период трудово правоотношение, като не е направено оспорване от негова страна относно престиране на работната сила от ищеца , следователно за ответника съществува задължение по чл.128,ал.1,т.2 от КТ да му заплати уговореното трудово възнаграждение,тъй като трудовото правоотношение е възмездно.Спорът между страните по делото е дали работодателят е изпълнил договорното си задължение и е заплатил изцяло дължимото трудово възнаграждение на ищеца.
Удостоверяване на плащането на трудовото възнаграждение е в тежест на работодателя , като разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ по императивен начин установява начина на изплащане на възнаграждението– то следва да се извършва лично по ведомост или срещу разписка, а по писмено искане на работника или служителя – на негови близки, или да се превежда на влог в посочена от него банка. Във всички изброени случаи плащането се документира по надлежния ред, а съдебната практика приема непротиворечиво, в съответствие с разпоредбата чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК, че свидетелски показания за установяване погасяване на тези парични задължения, установени с писмен акт са недопустими.
В случая по делото липсват посочените в разпоредбата писмени доказателства /ведомост или разписка/ за изплащане на трудово възнаграждение на ищеца, нито писмено искане от него за друг начин на плащане- чрез негови близки или по банкова сметка.
Представената по делото от страна на работодателя електронна кореспонденция между и ищеца и трето за правния спор лице не е годно доказателствено средство за установяване на факта на заплащане на трудово възнаграждение, тъй като за доказване на този факт се изискват писмени доказателства. Същевременно същата е водена от ищеца с лице с недостатъчна по делото идентификация и при липса на данни да е служил в ответното дружество. При прочита и анализа на кореспонденцията същата не съдържа и изявление от страна на ищеца в желаната от работодателя насока, че е получил дължимото му се за исковия период трудово възнаграждение или част от него.
Извънсъдебно признание за получено от ищеца трудово възнаграждение, което да се преценява в светлината на разпоредбата на чл.175 от ГПК, не се съдържа и в приетите пред въззивната инстанция, в 3 хипотезата на чл.266,ал.3 от ГПК, писмени доказателства-искане от Д. Ф. до „Банка ДСК“ АД за отпускане на банков кредит от 21.07.2022г.;сключен между страните на 22.07.2022г. договор за кредит за текущо потребление и погасителен план към същия.Така приобщените писмени доказателства, също не съдържат удостоверително изявление от страна на ищеца, че е получил дължимото му се от работодателя за исковия период трудово възнаграждение или част от него.
При тези доказателства по делото следва да се приеме,че работодателят е неизправна страна по трудовото правоотношение и не е изпълнил задължението си да заплати на работника дължимото за престирания от него труд трудово възнаграждение.Не може да бъде споделен доводът на жалбоподателя, че е житейски нелогично ищецът в продължение на повече от година да е престирал труд без да претендира, че не получава трудово възнаграждение. Гражданският исков процес е състезателно производство, в което по правилата за разпределяне на доказателствената тежест - чл. 154, ал.
1 ГПК, страните навеждат факти и доказателства за установяване на действителното фактическо положение. Едва след като безспорно, несъмнено се установят в гражданския процес правнорелевантните обстоятелства, съдът е длъжен да ги субсумира под приложимата правна норма, като допусне принудителното изпълнение на предявеното притезание. В този смисъл крайният съдебен акт не може да се основава на житейски предположения и да бъде постановяван въз основа на недоказани фактически твърдения.
От приетото по делото и неоспорено заключение по допуснатата от първостепенния съд ССЕ, се установява,че дължимото на ищеца брутно трудово възнаграждение за исковия период месец юли 2021 г. – месец юли 2022г. възлиза в общ размер на сумата от 9 997, 72 лева, поради което така предявеният иск по чл.128,ал.1 от КТ се явява доказан по основание и размер и правилно е уважен от първоинстанционния съд.
С оглед прекратеното трудово правоотношение, на основание чл.224,ал.1 от КТ работникът има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск,пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж,като реда за изчисляване на размера на обезщетението е законово определен в чл.177 от КТ на база среднодневното брутно трудово възнаграждение.
От заключението на вещото лице се установява също ,че за исковия период на ищеца се полага платен годишен отпуск от 12 работни дни,като размерът на дължимото на работника обезщетение възлиза в размер на сумата от 459,89 лева.От работодателя не са ангажирани доказателства за неговото заплащане, поради което така предявеният иск правилно е уважен от районния съд в пълния заявен размер от 459,89 лева,а обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на въззивната жалба дружествотожалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 1350 лв. Съдът намира за неоснователно 4 направеното от пълномощника на жалбоподателя възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото размерът на същото е съобразен с правната и фактическа сложност на делото, както и с извършените действия по процесуално представителство.
Същевременно неговият размер е с 350 лева по-нисък от този , който жалбоподателят е заплатил на процесуалния си представител и претендират присъждане по делото.
Водим от горните съображения, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4911/09.12.2024г., постановено по гр. д.
№ 13231/2024г. по описа на РС- Пловдив, VIII гр.с.
ОСЪЖДА „Хостинг Солюшънс” ООД, ЕИК : ***, да заплати на Д. И.
Ф., ЕГН **********, сумата от 1350 лева-разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението в частта по предявения иск за неизплатено брутно трудово възнаграждение по чл.128,ал.1,т.2 от КТ, подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, на основанията по чл. 280 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5