Решение № 7701 от 27.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7701

/адрес/, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20251110152492 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от “Т.-С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника Е. П. Д., с ЕГН:

**********, с адрес: /адрес/, че същия дължи на ищеца следните суми: сумата от 112,72 евро (220,47 лева) - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022г., за имот, находящ се на адрес:

/а д р е с /, отчитан под абонатен № *****, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –17.10.2023 г. до окончателното плащане на дължимото.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енегрия топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.

Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от 10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.

В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово разпределение от „Д.“ ЕООД, като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет.

В срока за отговор, ответника по делото е депозирал молба, с която заявява, че е направила отказ от наследсвтото, оставено от наследодателя й П.Г.С., срещу когото е издадена заповедта по чл. 410 ГПК.

С определение от 13.03.2026 г. е конституирано като трето лице помагач на страната 1 на ищеца „Д.“ ЕООД.

В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за което представя списък.

Ответника се явява лично. Поддържа отговора на исковата молба и моли съда да отхвърли иска.

Третото лице помагач не изпраща представител.

По делото са събрани писмени доказателства.

От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 57134/2023 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение срещу П.Г.С., ЕГН: **********, с адрес /адрес/, за следните суми: сумата от 1372,54 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се на адрес: /адрес/, инсталация **********/аб.№ *****, ведно със законна лихва от 17.10.2023 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 233,48 лева, за периода от 15.09.2021 г. до 29.09.2023 г., сумата от 25,94лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 17.10.2023 г. до изплащане на вземането и лихва в размер на 7,47 лева,за периода от 01.02.2021 г. до 29.09.2023 г. С Определение от 12.12.2024г., на осн. чл. 227 ГПК, в качеството на длъжници по делото са конституирани наследниците на починалия длъжник П.Г.С., лицата Е. П. Д., с ЕГН: ********** и К.П.Г., с ЕГН: **********, с адрес: /адрес/. С възражение от 13.03.2025 г., ответника Е. Д. е оспорила вземането с мотив, че не дължи.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №***/11.11.2010г., В.Г.С. е дарила на своя брат и съсобственик П.Г.С. 1/ 2 ид.ч. от процесния недвижим имот, представляващ /адрес/, находящ се в /адрес/, а с Нотариален акт за продажба на недвижим имот №**/07.12.2021г., П.Г.С. е продал на сина си К.П.Г. процесния имот.

Съгласно справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №14/18.11.09г. по искане 4478/06.11.24г., изготвена по ч.гр.д. № 57134/2023 г. на СРС, П.Г.С., е починал на 20.07.2024г.

Съгласно съдебно удостоверение изх. №28946/14.03.2025г. по гр.д. №14500/2025г. по описа на СРС, Е. П. Д., е направила отказ от наследството на П.Г.С., като отказа е вписан в специалната книга на СРС под №***/14.03.2025г.

От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД на клиентите в /адрес/, се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.

От страна на ищеца и третото лице-помагач са представени писмени доказателства, касаещи отчитането и начисляването на задълженията за процесния имот, както и издадените за процесния период общи фактури.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.

По основателността на иска, съдът намира следното:

За да бъде уважен предявения главен иск, следва да бъде установено наличието на 2 облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът да е доставял на ответника през исковия период топлинна енергия по количество и цени, формиращи цената на иска, която да не е заплатена от ответника.

Облигационното правоотношение възниква по силата на закона между топлофикационното предприятие и лице, което е собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия, съобразно чл.153 ЗЕ. С отговора на исковата молба на ответника е направено възражение за наличието на облигационно правоотношение между страните, като ответника поддържа, че не е собственик на процесния имот, тъй като същата е направила отказ от наследството на нейния наследодател. От представеното по делото удостоверение изх. №28946/14.03.2025г. по гр.д. №14500/2025г. по описа на СРС, се установява, че Е. Д., е направила отказ от наследството на П.С., като отказа е вписан в специалната книга на СРС под №***/14.03.2025г. С вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от наследство /доколкото в случая не се твърди и няма данни същото да е било прието преди това/, настъпват правните последици, изразяващи се в заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от наследство, наследникът – в случая ответницата се лишава от включените в наследството права и не приема включените в него задължения. Така тя не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е била такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството /в този смисъл т. 1 ТР № ***/86 г. на ОСГК на ВС/. С оглед на това, че в случая не се установява наличието на основание за ангажиране отговорността на този ответник, предявеният иск за периода от 01.05.2020 г. до 06.12.2021г. следва да бъде отхвърлен.

За периода от 07.12.2021г. до 30.04.2022г. иска следва също да се отхвърли, доколкото видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот №**/07.12.2021г., П.Г.С. е продал имота на сина си К.П.Г., поради което по отношение на ответника Е. Д., не е са налице предпоставките на чл. 150 ЗЕ.

По разноските:

Предвид изхода на спора, само ответника има право на разноски, но доколкото такова искане не е направено, то съдът не следва да присъжда такива.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Т.-С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, за признаване за установено по отношение на ответника Е. П. Д., с ЕГН:

**********, с адрес: /адрес/, че последния дължи на ищеца сумата от 112,72 евро (сто и дванадесет евро и 72 евроцента), представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022г., за имот, находящ се на адрес:

/а д р е с /, отчитан под абонатен № *****, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –17.10.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, за която сума е издадена Заповед №31458/23.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

57134/2023 г. на СРС, 159 състав.

Решението е поставено при участието на третото лице помагач „Д.“ ЕООД.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да се докладва с частно гражданско дело № 57134/2023 г. по описа на СРС.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4