Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1313 от 14.12.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 326/2023
Вид
Определение № 1313
Подписан
14.12.2023
В сила
14.12.2023
Състав
Боян Балевски, Кристияна Генковска, Красимир Машев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1313 гр. София, 12.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Красимир Машев като разгледа докладваното от Кристияна Генковска Касационно търговско дело № 20238002900326 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от Община Благоевград против решение №701/09.11.2022 г. по в.т.д.№ 643/2022 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след отмяна на решение №90/13.05.2022г. по т. д. № 111 /2018 г. на Окръжен съд – Благоевград е осъдена общината да заплати на „Белви“ООД на осн. чл.59 ЗЗД сумата от 40 518 лв. , представляваща помалката сума от обедняването на ищеца и обогатяването на ответника в резултат на извършените от ищеца дейности за техническа поддръжка на 2 186 броя осветителни тела от уличното осветление на Община Благоевград за периода 05.06.2013г. – 05.06.2014г., ведно със законните лихви върху главницата считано от 04.06.2018г. до окончателното изплащане и в частта на разноските.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно и са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба „Белви“ООД в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

1

Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата, с която ищецът е обеднял поради извършените от него разходи за техническа поддръжка на 2 186 броя осветителни тела от уличното осветление на Община Благоевград в периода 05.06.2013г. до 05.06.2014г., а ответникът се е обогатил без основание. Обсъдил е наведените от ищеца обстоятелства – конкретните дейностите са били осъществени извън предмета на сключения с Община Благоевград договор № 17/21.10.2005г., с който му е била възложена техническа поддържка само на наличните към сключването на договора 4338 броя осветителни тела; ответникът с възлагателни писма във връзка с процесния договор и по други договори е възложил СМР по поставяне на допълнителни осветителни тела, които дейности са и заплатени, но не е възлагал, нито заплатил последващата техническа поддръжа на новоизградените съоръжения; макар общината да не е възлагала с писмен договор поддържката на допълнително поставените осветителни тела, част от уличното осветление, тя е изисквала от него техническата им поддържка и го е проверявал дали извършва същата. По тази причина и предвид техническата свързаност, която не е позволявала да се поддържат само възложените с договора 4 338 броя осветителни тела, ищецът е посочил, че е извършил разходи за поддръжка и на допълнителните 2 186 броя, със сумата на които разходи е обеднял, а ответникът се е обогатил, тъй като не е плащал възнаграждение за престираната услуга. При тези факти е бил заявен петитум за заплащане на претендираната сума по исковата молба сума. Въззивният съд е заключил, че изложените с исковата молба твърдения за извършване на процесните дейности по поддръжка на съоръжения, собственост на ответника, по искане на ответника, но без писмен договор, противоречи на процедурата и установената форма по ЗОП, и сочи на престиране от ищеца на ответника по 2 нищожен договор, в който случай съобразно разрешенията по ППВС 1/28.05.1979г. по прилагането на чл. 55 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, е налице хипотезата на първото предложение на чл. 55, ал. 1 ЗЗД – дадено при начална липса на основание, което подлежи на връщане . Когато естеството на престацията – даденото по нищожния договор, е такова, че не може да бъде върнато, както е при договора за изработка с предмет изпълнени дейности по техническа поддръжка на осветителни тела, правилата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 34 ЗЗД не могат да намерят съответно приложение, и вземането на изпълнилата дейностите страна следва да се реализира по правилата на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД / при позоваване на съдебната практика по решение № 179 /16.12.2016г. по т.д. 2235/2015г., ТК, I ТО на ВКС /. САС е преценил, че първоинстанционният съд е дал друга правна квалификация на иска – чл.

55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, но в мотивите на постановеното първоинстанционно решение е разгледал заявените с исковата молба обстоятелства, на които се основава и заявеното искане за присъждане на паричната сума, и в този смисъл не е излязъл от търсената защита и не е постановил недопустим съдебен акт по смисъла на чл. 270, ал. 3 ГПК, а е нарушил материалния закон като е дал неправилна правна квалификация на иска.

По релевантинте за иска с правно осн. чл.59 ЗЗД факти въззивната инстанция е приела следното: процесните дейности по поддръжка на 2 186 броя осветителни тела от уличното осветление на Община Благоевград през периода 05.06.2013г. – 05.06.2014г. н е са част от възложените дейности със сключения между страните договор за строителство № 17/21.10.2005г. След тълкуване на относимите клаузи от процесния договор съдът е приел, че постигнатото съгласие между страните обхваща възлагане на дейности, както по строителство, така и по техническа поддържка на външно/улично/ осветление на Община Благоевград, „съгласно представените предложения“ от изпълнителя в хода на проведената обществена поръчка– чл. 1, и документите, неразделна част от договора – чл. 2 / приложения 1,2 и 3, както и предложението на участника в открития конкурс и всички приложения към него/. Позовал се е на Проекта по енергийна ефективност, който е бил неразделна част от документацията по откритата процедура, в който самият възложител е упоменал общ брой на съображенията – 4 338 бр. , посочен и в документите относно дължимите дейности. В тази връзка е било обсъдено и 3 предложението на изпълнителя като участник в процедурата по възлагане цената по договора да се определи въз основа на тези 4 338 бр. САС е преценил, че в приложение 1.7 към процесния договор е бил отразен общият брой на съществуващи и подлежащи на нанасяне в кадастъра осветителни тела – също 4 338 бр. Съобразно изложеното въззивната инстанция е направила извод, че волята на страните е ясно и точно обективирана и тя обхваща само този брой осветителни тела. Констатирал е, че в договора фигурира и клауза относно допълнително възникнали дейности, като е приел, че съгласие за промяна в договорената цена за процесните допълнителни дейности не е постигнато в изискуемите форма и ред, поради което е обобщил, че техническата поддръжка на осветителните тела извън договорените 4 338 бр. е била извършвана извън договорените дейности. САС е намерил, че съобразно заключението на ССЕ и свидетелските показания, е било установено, че общината чрез възлагателни писма и с допълнителни договори е възложила на дружеството-касатор да изгради нови съоръжения допълнителни осветителни тела. Като това изпълнение е било престирано точно, било е прието от общината и заплатено. Извън допълнителното договаряне и възлагане е останала дейността по последваща техническа поддръжка. Решаващият състав е обсъдил и заключението на вещото лице по СТЕ, което е кредитирал като изготвено въз основа на цялостната документация при страните. Приел е за доказан факта, че ищецът през процесния период реално е извършвал дейност по поддръжка на общо 6 524 осветителни тела, част от системата за улично осветление на Община Благоевград, като в последната бройка са включени, както договорените 4 338 бр., така и допълнителни 2 186 броя повече. Посочил е, че свидетелите дават показания как поддръжката на всички осветителни тела е била изискана от общината и е била необходима с оглед техническата свързаност на новоизградените тела към наличната мрежа, като отговорните служители към Община Благоевград са изисквали изпълнението, подписвали са протоколи за проверки и за приемане на извършени дейности по поддръжка и на новите осветителни тела. Съдът е счел, че съгласно заключението на ССчЕ разходът за поддръжката на допълнителните осветителни тела възлиза на 40 518 лв. без ДДС. Сумата, с която общината се е обогатил според САС е сумата, която последната би платила, ако бе сключил договор за поддържа и на тези допълнителни 2 186 бр. осветителни тела при условията на договора от 4

21.10.2005г., при които е изисквал а изпълнението /обогатяването представлява спестяване на разходи и включва стойността на материалите и труда, както и на всички други разходи и ползи, включително печалба, които биха се дължали като възнаграждение на изпълнителя, ако бе сключен действителен договор/ или сума в размер на 41 724,48 лв. Последната е поголяма от сумата на обедняването на ищеца в размер на 40 518 лв., предвид на което е заключил, че за тази по-малка сума следва да бъде ангажирана отговорността на общината по предявения иск по чл. 59 ЗЗД.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Допустим ли е иск по чл.59 ЗЗД и чл.55 ЗЗД за заплащане на суми за техническата поддръжка на уличното осветление на допълнителен брой осветителни тела, когато между страните е сключен договор за техническата поддръжка на територията на общината и претенцията е за периода на действие на този договор?; 2/ Допустим ли е иск по чл.59 ЗЗД и чл.55 ЗЗД за заплащане на суми за техническата поддръжка на уличното осветление на допълнителен брой осветителни тела, когато отношенията между страните се основават само и единствено на сключен договор с предмет, от който произтича и исковата претенция?; 3/Задължен ли е въззивният съд да изложи свои мотиви по всички възражения, твърдения и оспорвания и на двете страни, когато променя правната квалификация на иска, определена от първоинстанционния съд?; 4/ Задължен ли е въззивният съд при промяна на правната квалфикация на иска, определена от първоинстанционния съд да даде указания на страните в доклада по ГПК? По така посочените въпроси касаторът въвежда допълнително основание за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Позовава се на недопустимост на въззивното решение и на хипотеза на „очевидна неправилност“ по см. на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице вероятност обжалваното решение да е недопустимо. Не е налице сочената от касатора хипотеза на произнасяне по непредявен иск. Съгласно приетото в мотивите на ТР №2/29.02.12г. по тълк.д.№2/11г. на ОСГТК на ВКС, поддържано и в задължителната съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК, обобщена в решение №157/30.10.13г. по т.д.№1091/12г. на първо т.о., произнасяне по непредявен иск, водещо до недопустимост на решението, е налице тогава, когато, нарушавайки принципа на диспозитивното начало, съдът се е 5 произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран, определяйки спорното право въз основа на обстоятелства, каквито не са били въведени от страната и излизайки извън обхвата на търсената защита. При определяне на спорния предмет и отнасянето му към съответната материалноправна норма, даваща правната квалификация на иска, съдът изхожда единствено от обстоятелствата, посочени в исковата молба и формулирания с нея петитум.

Само в случай, че съдът се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешно основание, не се касае за произнасяне по непредявен иск, а за неправилно приложение на материалния закон. В този смисъл са разясненията в т. 5 от ППВС № 6/21.02.1979 г., както и приетото в постановените по реда на чл.290 ГПК : Решение № 51 от 07.04.2009 г. на ВКС по т.д.№ 623/2008 г. ТК, II т.о.; Решение № 164 от 14.01.2010 г. на ВКС по т.д.