Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 708 от 09.05.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 103/2023
Вид
Решение № 708
Подписан
09.05.2023
В сила
31.05.2023
Състав
Радостина Методиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т.27 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т.30 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 708 гр. Варна, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Величка М. Велчева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20233110200103 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на М. И. М. ЕГН **********, от гр.Варна, против НП № 22-0819006373/06.12.2022год. на началника на група към ОД МВР Варна, Сектор ПП, с което за нарушаване нормата на чл. 123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДП са му били наложени адм. наказание глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДП.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, оспорва териториалната и материалната компетентност на органа издал обжалвания, твърди че ПТП изобщо нямало. Моли НП да бъде отменено. Отделно от това моли да бъде приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН тъй като били налице предпоставките за това.

В съдебно заседание въззивникът се явява лично. Същият заявява, че поддържа жалбата си и оспорва фактическите констатации изложени в АУАН и НП, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено с основен аргумент, че ПТП изобщо нямало.

За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.

По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л., в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно, в случай че жалбата бъде уважена и се претендира присъждане на разноски от ответната страна, отправя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер.

1

ВРП, редовно призована за датата на съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства като, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 27.07.2022год. сутринта около 09:16ч. въззивникът управлявал т.а.

„Форд Транзит“ с рег. № В5508ВТ по ул. „Кирил Шиваров“ в гр.Варна, в посока от ул. „Брегалница“ към бул. „Цар Освободител“. По същата улица само, че в обратна посока, управлявайки л.а. Дачия Сандеро“ с рег. № В7206ТК се движел св. Ю. Х.. Неговата лента за движение обаче била заета от паркирани МПС-та и той се движел в лентата за насрещно движение. В близост до центъра за личностно развитие св. Х. видял, че срещу него приближава буса управляван от въззивника и спрял на място за да могат двамата да се разминат. Мястото за разминаване обаче било малко и при разминаването задната лява гума на буса се ударила в предната лява такава на МПС-то управлявано от св. Х.. Последвал и удар между предния ляв калника на буса и задната лява част (калника) на лекия автомобил, от който удар лекият автомобил се разтресъл. Въззивникът започнал да вика, казал на св. Х. да изправи волана за да може да премине и Х. го сторил като казал на въззивника да изчака да се разберат, да съставят двустранен протокол.

Въззивникът казал, че не му се занимава с глупости и заминал. Св. Х. останал на място. Същият сигнализирал на тел. 112 за ПТП-то и изчакал пристигането на полицейски екип. Такъв пристигнал като в него участвал св. Г. Г.. На полицаите св. Х. обяснил за ситуацията, показал им и записа от видеорегистратора който имал монтиран в автомобила си. По рег. номер на товарния автомобил бил издирен неговия собственик – ЮЛ, а от там и въззивникът който се върнал на мястото на произшествието. Полицаите снели писмени обяснения от двамата водачи и преценили, че вина за произшествието има св. Х.. На място бил съставен протокол за ПТП както АУАН на всеки от водачите като за въззивника било преценено, че е нарушил задълженията си като участник в ПТП. На същия бил съставен АУАН № 690519/27.07.2022год. в който било посочено, че е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.3 б. „в“ от ЗДП тъй като като участник в ПТП с материални щети с л.а. „Дачия Сандеро“ с рег.№ В7206ТК, в което няма съгласие относно обстоятелствата свързани с него, напуснал местопроизшествието без да уведоми службата за контрол на МВР. Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражения.

Такива не постъпили в писмен вид и в срока по чл. 44 от ЗАНН.

На 06.12.2022год., въз основа на акта, началник група в ОДМВР Варан, Сектор „ПП“, издал ревизираното НП, като приел изцяло фактическите констатации отразени в него, приел е, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДП и на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДП му наложил адм. наказание глоба в размер на 100лв. както и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

2

Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали Г. Г.

(актосъставител) и Ю. Х..

В показанията си пред съда св. Г. сочи, че е посетил произшествието заедно с колегата си Христо Г. по разпореждане на ОДЧ. Заявява, че на място е бил установен само л.а. „Дачия“ с водач Ю. Х. от който разбрали обстоятелствата при които е възникнало ПТП-то. Сочи, че другият водач – въззивника е бил установен по рег. номер на автомобила който им бил подаден от Ю. Х., както и че по двата автомобила е имало щети, но те не са били големи. Заявява, че и двамата водачи били дали писмени обяснения.

В показанията си пред съда св. Ю. Х. обяснява подробно ситуацията при която между неговия автомобил и този управляван от въззивника е имало съприкосновение в резултат на което задния ляв калник на автомобила му е бил увреден. Сочи, че при съприкосновението МПС-то му дори се разтърсило, както и че въззивникът изобщо не останал да се разберат, да съставят двустранен протокол въпреки, че го бил помолил за това, а казал, че не му занимава с глупости и заминал.

Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед № 8121з1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи, сведение от Марин И. М., сведение от Ю. В. Х., Протокол за ПТП рег.№ 1032/27.07.2022год. и справка за нарушител.

Допълнително в хода на съдебното следствие като писмени доказателства са приобщени писмо от началник сектор ПП при ОД на МВР Варна и приложени към него четливи преписи от обяснения на Марин И. М. и Ю. В. Х..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.

Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство установи, че акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Макар и твърде лаконична фактическата обстановка изложена в АУАН и НП съдържа обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процесуалните правила свързани с описание на нарушението съдът не констатира.

Що се касае до направеното в жалбата възражение за липса на компетентност (териториална и материална) органа издал НП то не се 3 споделя от съда.

Съгласно нормата на чл. 189, ал.12 от ЗДП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

Видно от приложената към АНП заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-1632/02.12.2021год. с нея той е делегирал правомощия по издаване на НП на редица органи в това число и на началниците групи в СПП при ОДМВР. В случая атакуваното НП е било издадено от Силвия Съботинова - началник група в ОДМВР Варна, сектор „ПП“. Доколкото в случая нарушението за което е ангажирана отговорността на въззивника е извършено на територията на гр.Варна, а издателя на НП е началник група в ОДМВР Варна, то и възражението за липса на териториална компетентност съдът счете за неоснователно.

Съдът намира, че АНО правилно от фактическа страна е приел, че въззивника М. е управлявал товарен автомобил, участвал е в ПТП и е напуснал мястото без да уведоми съответната служба за контрол и без да има съгласие между водачите. Това по безспорен начин се установява от събраните по делото доказателства - показанията на свидетелите Г. Г. и Ю. В., приложените към АНП сведения от Мариян М. и Ю. Х.. В тази връзка съдът не споделя наведените в жалбата твърдения, че ПТП изобщо нямало.

Последните освен от показанията на посочените по-горе свидетели и протокола за ПТП, в който са отразени щетите по двата автомобила, се опровергават и от дадените от самия въззивник сведения приложени към АНП в които изрично сочи, че удар между двата автомобила е имало.

Съгласно разпоредбата на §6, т.30 от ДР на ЗДП „Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В случая между управлявания от въззивника автомобил и този управляван от св. Х. е имало удар в резултат на който са настъпили щети и по двата автомобила. Такива са отразени както в протокола за ПТП, а и в показанията си пред съда св. Х. също сочи наличието на такива в резултат на удара. Последното автоматично определя въззивника като участник в ПТП по смисъла на §6, т.27 от ДР на ЗДП и като такъв той е следвало да изпълни вмените му от закона задължения като такъв. Поради това съдът намира, че правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "в" от ЗДП, тъй като той безспорно е бил участник в ПТП и е следвало, след като не е имало съгласие между водачите за причините за инцидента да остане на място и да уведоми службите за контрол, което той не е направил. Без значение за съставомерност на това нарушение е обстоятелството чия е вината за ПТП-то.

4

Правилно е била определена и санкционната норма, тъй като именно в чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП е предвидено наказание за водач на МПС, който наруши задълженията си като участник в ПТП, каквото виновно поведение в случая е налице.

При индивидуализиране на вида и размера на наказанието административнонаказващият орган е взел предвид всички обстоятелства, визирани в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН (в това число и налаганите в предходен период санкции за нарушения по ЗДП) и законосъобразно му е наложил адм. наказание глоба в размер на 100лв. (малко над минималния предвиден в закона) и лишаване от лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец (в минимален размер), които според настоящия съд са справедливи и съответни на извършеното нарушение и в свята в съвкупност в пълнота ще постигнат целите на чл.12 от ЗАНН.

С оглед на всичко изложено по- горе съдът счете, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които го правят процес.недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските.

Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна, която своевременно, чрез процес. си представител в депозирани преди съдебното заседание писмени бележки е формулирала искане в тази насока.

С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че въззивника следва да бъде осъден да плати такова на основание 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.3 от АПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 120лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО, както и че делото е приключило в едно съдебно заседание в което пълномощника на въззиваемата страна не е присъствал лично, а само е представил писмени бележки съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер – 80лв. като посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника М. И. М. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Варна, ул. „Константин Павлов“ № 20 в полза на Областна Дирекция по безопасност на храните – Варна.