Решение № 1121 от 23.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1121 гр. Русе, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20254520107198 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове по реда на чл. 422, вр. с чл.

415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД против Х. В.

Х..

Ищецът твърди, че на 03.06.2024 г. е сключил Договор за потребителски кредит № 7200312137405 с ответника. Съгласно чл. 7 от договора бил определен общ размер на потребителския кредит от 3475.40 лв., като 2500.00 лева били преведени по сметка на кредитополучателя и 1694.40 лева по сметка на Застрахователя за сключена Застраховка „Bank Живот Агент“ по нареждане на кредитополучателя. Общото крайно задължение по договора (чл. 10) възлизало на 9376.11 лв., която сума била разсрочена, съгласно погасителен план описан в чл. 11.2 от договора, на 60 погасителни месечни вноски - 59 по 156.27 лв. и една последна, изравнителна вноска в размер на 156.18 лв. Предоставената сума с уговореното възнаграждение, кредитополучателят имал задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща два компонента: главница и договорна лихва.

В Договора била уредена автоматична предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски (осн. чл. 16, ал. 2 от Договор за потребителски кредит), като ответникът бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита уведомлението за предсрочна изискуемост, било получено лично от него на постоянния му адрес, посочен в договора.

В качеството си на кредитор, ищецът подал заявление по реда на чл.

417 ГПК и се снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.дело № 3768/2025 г. по описа на РРС срещу длъжника за сумите, дължими по договора за потребителски кредит. С издадените изпълнителен лист и заповед за изпълнение образували изпълнително дело № 1059/2025 г. по описа на ЧСИ Венцислав Маринов. Във връзка с разпореждане 1 на съда по ч.гр.дело № 3768/2025 г., ищецът предявил настоящия установителен иск.

По изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуване на вземанията на ищеца против ответника по издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2610/2025 г. по описа на РРС за следните суми: 4933.80 лева (4092.14 лв. главница и 787.13 лв. договорна лихва). Съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, ответникът дължал и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 12.06.2025 г. било в размер на 54.53 лв. Претендира и направените разноски в заповедното и в исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на претенциите. Счита процесния договор за потребителски кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК и смята иска за неоснователен за размера над чистата стойност на кредита след приспадане на извършените от ответника плащания. В условията на евентуалност, прави възражение за нищожност на отделни клаузи от договора.

Твърди, че от погасителния план, съдържащ се договора, ставало ясно, че в общата стойност на главницата е включена и застрахователната премия, която се олихвявала наред с посочената чиста стойност на заема, което било недопустимо. От съдържанието на процесния договор не може да се направи и извод кои точно разходи били включени в ГПР и по какъв начин се формирал той. ГПР бил посочен само като абсолютна цифрова величината (41.71%), но не се съдържал дори математическата формула за изчисление на ГПР, не били посочени и допусканията, които се вземат предвид при изчисляване на ГПР, не било посочено дали в него се включват и застрахователните премии.

Единствено в чл. 10 от договора имало препращане към Приложение № 1 към ЗПК. Липсата на тази индивидуализация на ГПР следвало да се приравни на липса на посочване на самия ГПР, който от своя страна представлявал задължителен елемент от договора за потребителски кредит, като тази липса рефлектира върху действителността на сделката. Поради това счита, че съдържанието на договора не давало възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му - т.е. налице била неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.

Застраховката не била индивидуално договорена, независимо, че в договора привидно било дадено право на избор на кредитополучателя дали да сключи или не застраховка, тя изначално била инкорпорирана в договорното правоотношение, обвързана била с конкретен продукт и застраховател, и включена в погасителния план. Макар и да било вписано в договора, че застраховката не е задължителна предпоставка за предоставянето на кредита, тя била включена като условие за усвояване на кредита по т. 7.2., като част от предварително изготвено типово съдържание на договора. Нямало данни кредитополучателят да е можел да влияе на съдържанието както на договора за кредит, така и на бланковия договор за застраховка с избран от кредитодателя застраховател. Ето защо клаузата за заплащане на застрахователна премия, била неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 3 и т. 10 от ЗЗП. Ако застрахователната премия била включена в ГПР последният би надхвърлил максимално допустимия според чл. 19, ал. 4 от 2

ЗПК размер, а съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените в ал. 4 размери, се считали за нищожни.

Не било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, (основание за недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК). В чл. 9.2 от процесния договор за кредит било посочено, че лихвата се изчислява ежемесечно по метода на проста лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината и не ставало ясно върху коя главница се изчислява същата, дали върху чистата стойност на кредита - 2500 лева, или върху стойността на кредита плюс добавките за застрахователните премии. Неяснотата в начина, по който се формирала договорната лихва водела до недействителност на договора.

Клаузата за възнаградителна лихва била нищожна и на още едно основание - поради накърняване на добрите нрави поради прекомерност.

При недействителност отговорността на кредитополучателя не отпадала изцяло, а следвало да се приложи разпоредбата на чл. 23 ЗПК, според която когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.

Претендира разноски по заповедното и исковото производство.

Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 03.06.2024 г. между тях е сключен договор за потребителски кредит № 7200312137405, по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответника паричен кредит в размер на 2500 лв. и е финансирало заплащането на застрахователна премия в размер на 1694.40 лв., с която общият размер на кредита възлиза на 4194.40 лв. Уговореният ГЛП по договора е в размер на 37.73 % (чл. 9.1.), а ГПР възлиза на 41.71 % (според чл. 10 от договора). Общата дължима сума по договора е изчислена на 9376.11 лв., която кредитополучателят е следвало да заплати на 60 месечни погасителни вноски – 59 бр. по 156.27 лв., а последната в размер на 156.18 лв., като първата е с падеж 15.08.2024 г., а последната - 15.07.2029 г.

На 07.05.2025 г. ищецът е изпратил по пощата до кредитополучателя уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост по Договор за кредит № 7200312137405 от 03.06.2024 г., получено лично от него с обратна разписка на 22.05.2025 г.

По депозирано от ищцовата банка заявление е образувано ч.гр.д. № 3768/2025 г. по описа на РС - Русе и срещу ответника е издадена Заповед № 1853/26.06.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за дължимите суми по процесния договор, а именно:

4092,14 лв. изискуема главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от 25.06.2025 г. до окончателното заплащане на задължението, 787,13 лв. договорна лихва за периода от 15.12.2024 г. до 22.05.2025 г., 54,53 лв. обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 15.12.2024 г. до 12.06.2025 г., както и за сумите 98,68 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Според заключенията на изготвените по делото съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава, в ГПР по договора са включени следните разходи: договорената лихва върху кредита - 37.73 % , в стойностно изражение 3

5181.71 лв. = 2649.37 евро и разходите, които съпътстват договора при изготвянето му включеното възнаграждение. Формираният ГПР е 41.71 %.

Ако застрахователните премии се извадят от главницата и се сложат като разход по кредита, размерът на ГПР става 69.81 % - което надхвърля ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК - 68.95 % към момента на сключване на Договора за заем 03.06.2024 г. Съгласно експертизата във връзка с кредита са преведени 4194.40 лв. (2144.45 евро), включващи 2500.00 лв. (1278.23 евро) чиста главница и 1694.40 лв. (866.33 евро) застрахователна премия. Сумата от 2500.00 лв. е чистата сума усвоена по кредита, разполагаема по сметката на клиента. Сумата от 1694.40 лв. е преведена на застрахователя „Кардиф Животозастраховане“. Вещото лице е установило, че кредитополучателят Х.

Х. е платил общо 627.47 лв. (320.82 евро), като с тях е погасено: Главница 102.26 лв., Договорна лихва - 522.82 лв., 2.39 лв. - обезщетение за забавени плащания. Размерът на задълженията по Договор за потребителски кредит № 7200312137405/03.06.2024 год. към 25.06.2025 год. - датата на входиране на Заявлението по чл.417 ГПК и към датата на формиране на експертизата е както следва: Главница неплатена - 4092.14 лв.

(2092.28 евро), Договорна лихва за период от 15.12.2024 г. до 25.06.2025 г. - 922.12 лв. (471.47 евро), Обезщетение за забава върху просрочена главница за период от 15.12.2024 г. до 15.06.2025 г. - 54.51 лв. (27.87 евро), Общо дължимо:

5068.77 лв.

(2591.62 евро).

Длъжникът депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК, в резултат на което и в срока по чл. 415 ГПК ищецът предявил настоящия иск.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищеца по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Разгледани по същество установителните искове са частично основателни.

Представените по делото писмени доказателства установяват възникването на твърдяното в исковата молба облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит, както и получаването от ответника на отпуснатата сума по договора в размер на 2500 лв., както и заплащането от кредитора на застрахователна премия на трето лице застрахователно дружество, по сключена между него и ответника застрахователна полица.

Ответникът е направил изрично възражение за нищожност на процесния договор на основание противоречие с императивните разпоредби на ЗПК. В случая е налице основание за обявяване нищожността на договора за потребителски кредит. Няма спор по делото за дължимите според клаузите на договора суми от ответника за погасяване на задължението му, както и за размера на платеното от него. Спорен е въпросът относно действителността на процесния договор.

По отношение на процесния договор намират приложение специалните норми на ЗПК и общите на ЗЗД. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.