Решение № 62 от 12.05.2025, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Поморие, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Й. Бъчваров при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Гражданско дело № 20242160100059 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от ищеца Топлофикация София“ ЕАД гр.София против ответника Г. Д. Т. от гр.София. В молбата се твърди, че ищецът в качеството си на топлопреносно предприятие е доставял топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия на договора за доставка на топлинна енергия одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР съобразно с чл.150 от ЗЕ до топлоснабден имот-аб.

№ 35651 на ответника находящ се на адрес: гр.С..., за процесния период-м.05.2019 г. до м.04.2022 г. Твърди се, че ответникът не изпълнил точно задължението си по чл.ЗЗ от ОУ, съгласно която разпоредба клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което по искане на ищеца , срещу ответника била издадена заповед №255/18.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№627/2023 г. по описа на РС-Поморие. Твърди се, че ответникът заплатил част от сумата претендирана по заповедта и дължими към момента на подаване на иска останали 258,08 лв.

. Иска се да се приеме за установено по отношение на на Г. Д. Т. с ЕГН:..., че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД сумата от 258,08 лева, представляваща главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия /ТЕ/ периода м.05.2019г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 11.09.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за която е издадена заповед №255/18.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №627/2023 г. по описа на РС-Поморие. Претендират се и направените разноски в настоящото и производство . Представя доказателства Правното основание на предявените при условията на обективно съединяване искове е по чл.422 от ГПК, вр. с чл.33 от ОУ на договора за продажба на топлинна енергия , вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

1

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. В отговора се сочи, че ответникът е изпълнил задължението си напълно, като е заплатил сумата предмет на исковата претенция от 258,08 лв.

Моли за прекратяване на производството по делото. . Представя доказателства.

В с.з. ищецът не изпраща представител. В писмено становище процесуалния представител на ищеца признава извършените от ответника плащания, като сочи, че сумата предмет на исковата претенция е погасена напълно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Ответникът не се явява в с.з. редовно призован и не се представлява.

За да се произнесе по така предявеният иск, съдът взе предвид следното:

Между страните не е спорно , че ответникът е собственик на топлоснабден имот-аб.

№ 35651 в системата на ищеца, находящ се на адрес: гр.С..., , до който имот през процесният отчетен период-м.05.2019 г. до м.04.2022 г ищецът е доставил топлинна енергия на стойност 658,45 лв., която не е била заплатена от ответника, както и дължимата сума за дялово разпределение в размер на 31,93 лв. За дължимите суми срещу ответника е била издадена заповед за изпълнеине на парично задължение №255/18.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №627/2023 г. по описа на РС-Поморие за 658,45 лева общ размер на главницата за парично задължение произтичащо от доставена , но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение дължими за доставка за периода м.05.2019 г. до м.04.2022г. и 31,93 лв. дължими за дялово разпределение за периода м.7.2020 г. до м.04.2022 г., ведно с лихва за забава131,41 лв. върху главницата от 658,45 лв. за периода от 15.09.2020г. до 31.08.2023 г. ; лихва за забава- 7,12 лв. върху главницата от 31,93 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 31.08.2023 г. , както и законната лихва върху всяка от главниците , считано от 11.09.2023 г. датата на подаване на заявлението до окончателното и изплащане, както и разноски 75 лв. Признава се от ищеца, че са извършени от ответника плащания в общ размер от 918 лв., като твърди, че след извършеното от тази сума прихващане на дължимите разноски в настоящото и заповедното производство и лихви, дължима е останала сумата от 36,59 лв., представляваща остатък от главница ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. В хода на производството, на 13.06.2024 г. е извършено плащане на сумата 50 лв. от ответника.

При така установената фактическа обстановка, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, съдът направи следните правни изводи: Предвид това,че липсва изявление от ищеца за изменение на иска, респ. за оттегляне на част от същия, съдът следва да се произнесе по цялото искане, така както е заявено в исковата молба, при съобразяване на фактите настъпили след предявяване на иска съобразно с разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК. В случая не е спорно и се установява от доказателствата по делото, че ответникът, в качеството на собственик на топлоснабдения имот, е клиент на топлинна енергия(ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката(ЗЕ), съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства 2 за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-3 34/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София АД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от "Топлофикация София" ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.

Съгласно 33, ал.1 о т ОУ, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на КЕВР, в сила от 12.03.2014 г. , които са действали за процесния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ответникът в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот е клиент на топлинна енергия, а така също и съответно в негова тежест е заплащането на задълженията на същия имот, включително и за потребена топлинна енергия. По делото се признава от ищеца и се установява от представените писмени доказателства- платежни документи, че ответникът след издаване на процесната заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, е извършил следните плащания: на 31.10.2023 г. е заплатил сумата 660 лв. , на 15.03.2024 г., след образуване на настоящото производство е заплатил сумата 258,08 лв., като след тези плащания, дължима е останала сумата от 36,59 лв., представляваща остатък от главница ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, което не се оспорва от ответника. На 13.06.2024 г., ответникът е заплатил сумата 50 лв., с което е изпълнил напълно задълженията си към ответника. Предвид изложеното, съдът прие, че ответникът е изпълнил задълженията си в хода на производството, поради което предявените искове следва да се отхвърлят. По направените искания за присъждане на разноски на страните , съдът прие следното :

Независимо от отхвърлянето на иска, предвид това, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и плащането е извършено в хода на производството, ищецът има право да получи направените разноски за възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лв., определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК. Предвид това, че след заплащане на сумата 50 лв. и пълното погасяване на ищцовата претенция, е останал остатък от 13,41 лв. , същият следва да се приспадне от определеното възнаграждение за юрисконсулт и ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 36,59 лв. до пълния размер на определеното възнаграждение за юрисконсулт.

Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ

ИСКА предявен от ищеца "Топлофикация- София"ЕАД,

ЕИК831609046, представлявано от изпълнителния директор А.А. да се приеме за установено по отношение на ответника Г. Д. Т., ЕГН**********, с адрес: гр.С..., ап.35 , че дължи на ищеца сума в размер на 258,08 лв.(двеста петдесет и осем лева и осем стотинки) представляваща главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия /ТЕ/ периода м.05.2019г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 11.09.2023г. до окончателното изплащане на вземането, представляваща остатък от дължимата сума, за която е издадена заповед №255/18.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №627/2023 г. по описа на РС-Поморие.

3

ОСЪЖДА Г. Д. Т. да заплати на "Топлофикация- София"ЕАД, сумата от 36,59 лв.

(тридесет и шест лева и петдесет и девет стотинки), представляваща разноски направени в настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

4