Решение № 13818 от 10.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13818 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря Й.КА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20261110106295 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на В. А. В. с ЕГН ********** и адрес:

***************, съдебен адрес: : ************* чрез адв. Т. М., срещу ************* АД, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление: *********, с която се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 520 евро /частичен от 1500евро/- неизплатен остатък застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на настъпилото застрахователното събитие/ПТП/ на ***************************************** чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника , ведно с дължимата законна лихва върху присъдената сума от ********** г. до окончателното й изплащане.

Ищецът сочи, че на

*************************************************************

Поддържа се, че към датата на ПТП увреждащият лек автомобил марка ***********************

Ищецът завел застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили вследствие застрахователно събитие от ********* съобразно изискванията на чл. 380 КЗ, в резултат на което била образувана преписка по щета ***************** С уведомително писмо Изх. № *************г. застрахователят определил застрахователно обезщетение, в размер на 353,23 евро/триста петдесет и три евро и 23 евроцента/. Сумата се определя като недостатъчна и несъобразена със средните пазарни цени на нови части и труд.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответникът оспорва иска по основание и размер. Сочи се, че сумата е недължима, тъй като претенцията е удовлетворена извънсъдебно в размер, равен на действителния размер на вредите.Твърди се, че размерът на определеното застрахователно обезщетение, напълно съответства на констатираните по процесния автомобил увреждания, които са в пряка причинно-следствена връзка със застрахователното събитие, настъпило на ********* както и с годината на 1 производство на МПС. Оспорва се искът за лихви като се сочи, че главния иск води до неоснователност на иска за лихви. неоснователността на

В проведеното о.с.з е допуснато изменение на размера на иска като се претеднира сумата в размер на 1021.16 евро. - неизплатен остатък застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на настъпилото застрахователното събитие/ПТП/ на *************** в гр. София.

Съдът, след като обсъди събрани те по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеното Свидетелство за регистрация ищецът В. А. В. е собственик на лек автомобил марка ******************************.

Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване

-наличието на валидно застрахователно правоотношение с ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за товарен автомобил марка ,**************** -настъпването на ПТП на *************** по вина на водач на товарен автомобил ******************** от което ПТП са настъпили описаните в исковата молба щети по лек автомобил марка „БМВ“, модел ***************** /Преден ляв калник; Декоративна решетка; Ляв страничен мигач; Предна лява врата; Облицовка на ляво външно огледало/, -заплащане извънсъдебно от страна на ответника в полза на ищеца 353,23 евро – обезщетение по заведената щета.

По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза, заключението по която е изслушано и прието от страните по делото без възражения и което заключение съдът поставя в основата на докзателствените си изводи. Вещото лице е приело, че стойността необходима за възстановяване на лек автомобил **************, изчислена на база средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие е 2688,07 лв. / или 1374,39 €/ При извършване на справка в сайтове за продажба на авточасти, вещото лице прави извод, че за лек автомобил ********************* не се намират алтернативни на увредените части.

В тежест на ищеца по иска по чл. 432 КЗ в процесния случай е да установи размера на вредите по лек автомобил марка*******************от процесното ПТП, т.е. спорът между страните е само по отношение на размера и как следва да се определи той.

Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 - за отправяне на писмена претенция преди завеждане на делото, което в случая е сторено, като е получено и частично плащане. Нормата на чл. 429, ал. 1 от КЗ предвижда, че с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Доколкото прякото право на увредения, установено със закона - чл. 432, ал. 1 от КЗ, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата. Т.е при пряк иск срещу застрахователя следва да се установи противоправно поведение на застрахования, вредите, които е претърпял ищеца, причинна връзка между деянието и вредите. Подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Следователно обезщетението обхваща средствата, необходими за възстановяване 2 на щетите, а тези средства съответстват на средните пазарни цени на вложените нови части, материали и труд за ремонт на автомобила, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.

Тъй като застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесния вредоносен резултат, неговата обезпечително-гаранционна отговорност е функционално обусловена от отговорността на делинквента по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради което застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” отговоря до размера и обема на имуществената отговорност на делинквента.

При непозволено увреждане, довело до повреда на собствена на ищеца вещ, делинквентът дължи на собственика на вещта обезщетение за всички реално претърпени от собственика на вещта имуществени вреди. Тези реално претърпени имуществени вреди се определят по размер съобразно необходимата за ремонта/поправката на увредената вещ сума. Без значение за дължимостта на обезщетението за такова увреждане е дали към датата на заявяване на претенцията по чл.45 ЗЗД и към датата на приключване на делото сумата за ремонта на вещта вече е била разходвана /ремонтът е бил извършен/ или все още не е. Дори ремонтът все още да не е извършен, не се касае за бъдещи вреди, които не подлежат на обезщетяване, докато не настъпят. Това е така, защото при непозволено увреждане, довело до повреждане на вещ, вредите настъпват в деня на увреждането /когато вещта е повредена/, а не когато собственикът на вещта е заплатил сума за ремонт и поправка на увредената при това непозволено увреждане вещ. Размерът на това обезщетение също не зависи от това дали ремонтът на вещта е извършен или все още не е: този размер се определя със заключение на вещото лице съобразно това каква сума ще е необходима за поправката на повредената при непозволеното увреждане конкретна вещ. / Решение № 63/01.02.2024г. по гр.д. 362/2023 на ВКС, I ГО/.

Застрахователят по задължителната застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ дължи да репарира онези разходи на лицето, увредено от застрахованото моторно превозно средство, които са пряка и непосредствена последица от застрахователното събитие. Дължимото обезщетение, заедно с лихвите и съдебните разноски, е до нормативно определения размер на застрахователната сума. Когато увреденото лице е направило луксозни разходи - над разумните и обичайните, застрахователят не отговаря за платеното в повече. Застрахователят не отговаря и за разходите, които увреденото лице е направило, защото не е положило дължимата грижа да ограничи вредите от застрахователното събитие. Тези разходи са все поради причини в поведението на увреденото лице, а не произтичат от застрахователното събитие. /Решение № 36 от 18.01.2024 г. по гр. д. № 1135 / 2023г. на ВКС, IV ГО/.

За пазарна следва да се приеме стойност, която се определя на база цените на труда във всички сервизи и на всякакъв вид годни за употреба части, тъй като изключването на определена категория на практика води до изкривяване /ограничаване/ на пазара, т. е. на фиксирани по определени критерии непазарни стойности. /Определение № 4208 от 25.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3540/2023 г., IV ГО /.

Установено е, че стойността необходима за възстановяване на лек автомобил лек автомобил ***************, изчислена на база средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие е 2688,07 лв. / или 1374,39 €/

Съобразно цитираната по-горе практика е без значение дали реално е извършен и заплатен ремонта, издадена ли е фактура за същия или не. В процесния случай се касае за ремонт на рядка премиум модификация на марката „БМВ“, за която както е заявил вещото лице липсват части втора употреба. Това обуславя и по-високия размер на алтернативните части.

Заплатени извънсъдебно преди процеса са 353,23 евро

Остава дължим остатък от 1021.16 евро, а която сума искат се явява основателен.

Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той 3 отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Съгласно чл. 459, ал, 1, т. 5 КЗ Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на превозно средство по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.

Претендира се лихва от датата на предявяване на застрахователна претенция- ********** г.

Основателността на главния иск обуславя и основателност на акцесорната претенция.

Въз основа на изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съобразно представения списък в размер на 566.56 евро.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд РЕШИ:

О С Ъ Ж Д А ************* АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: *********, да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на В. А. В. с ЕГН ********** и адрес: ***************, съдебен адрес: : ************* чрез адв. Т. М., сума в размер на 1021.16 евро. - неизплатен остатък застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на настъпилото застрахователното събитие/ПТП/ на

***************************************** чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника , ведно с дължимата законна лихва върху присъдената сума от ********** г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ************* АД, ЕИК ********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на В. А. В. с ЕГН **********, сумата от 566.56 евро - съдебноделоводни разноски.