Решение № 57 от 11.02.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Перник, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело № 20251700100395 по описа за 2025 година

Предмет на делото е иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Н. С. В. твърди, че на 09.02.2023 г. между него в качеството му на заемодател и ответницата М. Р. М. като заемател бил сключен договор за паричен заем за сумата 60 000 евро, която според отразеното в чл. 2 била предадена на заемателя на датата на сключването му. Фактът на предаването й бил потвърден от ответницата чрез подписването на договора. В чл. 3 било отразено, че заемодателят е предал на заемателя заемната сума на една вноска. За М. Р. М. възникнало задължение да върне заема в срок от 24 месеца от деня на сключване на договора. За обезпечаване на задълженията по договора за заем в полза на ищеца била учредена договорна ипотека с договор, обективиран в нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № 34/ 09.02.2023 г. на нотариус П.П., № *** на НК, върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в ***, с площ от 52,50 кв.м., заедно с прилежащото му мазе №***, собственост на Г.И.М.. В рамките на първото по делото открито съдебно заседание по реда на чл. 145, ал. 1 ГПК ищецът е конкретизирал, че част от заетата сума в размер на 20 000 евро предал на ответницата в деня на сключване на договора за заем, а останалата част от 40 000 евро й предал на 13.02.2023 г. в нейния дом, където я занесъл лично. Н. С. В. сочи, че М.

Р. М. не е изпълнила задължението си по договора за заем да му върне предоставената парична сума. Поради това моли да бъде постановено решение, с което същата да бъде осъдена да му заплати 60 000 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ответникът М. Р. М. оспорва предявения иск. Признава, че поради семейни финансови затруднения се разбрали с ищеца на 09.02.2023 г. да подпишат договор за паричен заем и да бъде учредена в негова полза договорна ипотека, а след подписването на документите той да й преведе по сметка сумата 60 000 евро. Твърди, че в този ден обаче, тъй като изготвянето на документите и учредяването на ипотеката пред нотариуса се забавили, страните се договорили устно парите да бъдат преведени на следващия или най-късно на последващия ден по нейна сметка. Поради това в чл. 2 от договора било посочено, че сумата 1 ще бъде предадена, а не че е предадена. Освен това в чл. 4 били записано, че заемодателят е длъжен да предаде сумата. Тъй като същата вечер ответницата и съпругът й намерили друго разрешение на финансовите си проблеми, на следващия ден се свързали с Н. С. В. и се договорили с него да не превежда заемната сума, а ипотеката в негова полза да остане вписана, както и че ако им потрябват парични средства ще вземат уговорения заем. В отговора на исковата молба се сочи, че заемните средства реално не са дадени от ищеца и получени от ответницата. Поради това М. Р. М. оспорва твърдението, че Н. С. В. й е предоставил процесния заем. С оглед на тези съображения оспорва сключването на договор за заем между нея и ищеца, като сочи, че договорът за заем е реален и се сключва с предаването на сумата, а в случая липсва предаване, поради което договорът не е сключен, а налице обещание за заем. Въз основа на тези доводи М. Р. М. моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Окръжен съд - Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Като писмено доказателство по делото е прието копие от договор за паричен заем от 09.02.2023 г., сключен между Н. С. В. като заемодател и М. Р. М. в качеството й на заемател, в който е посочено, че Н. С. В. предоставя на М. Р. М. сумата 60 000 евро срещу задължение за последната да я върне в срок от 24 месеца от датата на подписване на договора. Според чл. 2 заемната сума ще бъде предадена от заемодателя на заемателя на датата на подписване на договора. В чл. 4 е посочено, че заемодателят е длъжен да предаде на заемателя заемната сума на една вноска на датата на подписване на договора. Съгласно чл. 8 за обезпечаване на вземанията на заемодателя заемателят се задължава да предостави обезпечение – договорна ипотека на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР с адрес: ***, намиращ се в сграда с идентификатор ***, заедно с мазе №*** и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Прието е копие от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ***, том ***, рег. № *** дело № 34/ 09.02.2023 г., по описа на нотариус П.П., № *** на НК, от което е видно, че Г.И.М. в качеството му на ипотекарен длъжник е учредил в полза на Н. С. В. ипотека върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР с адрес: ***, намиращ се в сграда с идентификатор ***, заедно с мазе № *** и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, за обезпечаване на задължение на М. Р. М. към Н. С. В. в размер на 60 000 евро, произтичащо от договор за заем от 09.02.2023 г.

По делото е представено копие от разписка от 03.02.2023 г., пописана от Н.Г. за ЕТ „***“, както и от Н. С. В., в която е посочено, че на същата дата са приети за съхранение в Обменно бюро „Олимп“ 20 000 евро от лицето Н. С. В.. Представено е и копие от разписка от 09.02.2023 г., подписана от Н.Г. за ЕТ „***“ и от Н. С. В., според която на 09.02.2023 г. последният е получил сумата 20 000 евро, която оставил за съхранение в Обменно бюро „Олимп“ на 03.02.2023 г.

Видно от извлечение от банкова сметка *** с титуляр Н. С. В. на 14.02.2023 г. от сметката са изтеглени на каса 14 000 евро, а на 13.02.2023 г. – 26 800 евро с наредител Н. С.

В..

От свидетелските показания на Е.В.М. се установява, че с ищеца Н. В. са колеги и приятели, както и че познава бегло ответника М. М.. Впоследствие разбрал, че между страните по делото е сключен договор за заем. Знаел, че Н. В. е в колегиални отношения със съпруга на М. М. – И. и имат обща фирма. В края на януари или началото на февруари 2023 г. ищецът му споменал, че ще даде 60 000 евро в заем на И., а той ще ипотекира имот като гаранция. Н. му споделил, че в момента на сделката за ипотеката дал 20 000 евро в брой. За другите 40 000 евро помолил свидетеля да го придружи до банката, за да ги изтегли и да ги даде, тъй като сумата е голяма. Не успял да я изтегли наведнъж, поради това Е.М. го придружил до банката два пъти. Последният излага, че М. М. живее в съседство с неговия 2 блок. Когато занесъл парите, Н. В. се качил в нейния блок, а той се прибрал в неговия дом.

Разделили се между двата блока. Свидетелят сочи, че не се е качвал заедно с ищеца и не знае какво точно се е случило след раздялата им, както и че не знае дали ответницата е била в дома си. Твърди, че не знае дали първия път, когато ищецът изтеглил парична сума, я е занесъл на М. М., но втория път заедно отишли до блока й. Е.М. заявява, че не зае каква точно сума е предадена, както и че не е влизал в банката при тегленето на парите и не ги е броил. Преди да отидат Н. В. казал, че са 40 000 евро и го помолил да го придружи поради страх, тъй като сумата е голяма.

При горните фактически констатации съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален и се сключва с факта на предаването на предоставените в заем пари или заместими вещи, а не от момента на постигане на съгласие за сделката, независимо от формата на волеизявленията (в този смисъл са Решение № 174 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 5002/ 2008 г., IV ГО и Решение № 244 от 21.01.2020 г. на ВКС по гр.д. № 983/ 2019 г., III ГО). Поради това, за да бъде уважен искът по чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е сключен договор за заем на сумата 60 000 евро чрез реалното й предаване на ответника, както и че падежът на задължението за връщане на заетата сума е настъпил. Посочените обстоятелства следва да бъдат установени от ищцовата страна при условията на пълно доказване (което да създаде убеденост в съда за осъществяването им).

От представеното копие от договор за паричен заем от 09.02.2023 г. е видно, че страните по делото са постигнали съгласие Н. С. В. да предостави на М. Р. М. паричен заем от 60 000 евро за срок от 24 месеца. В чл. 1 от договора е отразено, че Н. С. В. предоставя на М. Р. М. сумата 60 000 евро, а в чл. 2, че сумата ще бъде предоставена на датата на подписването му. В чл. 4 е посочено, че заемодателят е длъжен да предаде на заемателя заемната сума на една вноска на датата на подписването му. Тоест в договора за заем не е обективирано изявление за извършено предаване, респ. получаване на заемната сума. С оглед на описаното съдържание на договора съдът намира, че от него не се установява, нито сумата 60 000 евро, нито посочената от ищеца в първото съдебно заседание сума от 20 000 евро, да е била предадена от ищеца на ответника към момента на сключването му. Въз основа на начина на формулиране на договорните клаузи приема, че са уговорени бъдещи действия на заемодателя, следващи подписването на съглашението, чрез които да бъде даден заемът.

Обстоятелството, че на 09.02.2023 г. страните са сключили договорна ипотека с нотариален акт №***, том***, рег. № ***, дело № 34/ 09.02.2023 г., по описа на нотариус П.П., не обоснова извод, че договореният заем е бил реално предаден от ищеца на ответника. Само по себе си учредяването на договорна ипотека в обезпечение на заемно задължение не доказва предаването на парите в собственост на заемополучателя, а следва да бъдат взети предвид документираните волеизявления на страните по този въпрос (в този смисъл е Решение № 174 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 5002/2008 г., IV ГО). В случая в нотариалния акт е посочено, че Н. С. В. предоставя на М. Р. М. кредит в размер на 60 000 евро. Използваният термин „предоставя“ може да се тълкува по два начина – че при подписването на документа сумата се предава от кредитора на заемополучателя или че кредиторът е поел задължение да предостави на кредитополучателя съответния заем.

Предвид изложеното по отношение съдържанието на договора за заем съдебният състав намира, че не може да се приеме, че към момента на подписването на нотариалния акт сумата е била предадена на ответницата, тоест терминът „предоставя“ има второто смислово значение.

Представените по делото копия от разписки, подписани от представител на Обменно бюро „Олимп“, представляват частни свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена сила относно отразените в тях обстоятелства. Освен това, дори да се приеме, че не 03.02.2023 г. Н. С. В. е оставил за съхранение сумата 20 000 евро в 3

Обменно бюро „Олимп“ и на 09.02.2023 г. я е получил обратно, това не установява факта на предаването й на ответницата.

Показанията на свидетеля Е.М. не съдържат изложение на преки впечатления относно предаването на сумата 20 000 евро. По отношение на нея същият е изложил единствено, че Н. С. В. му споделил, че дал 20 000 евро в брой при сделката за ипотеката, но свидетелят не е възприел този факт. Освен това сочи, че ищецът споменал, че ще даде 60 000 евро в заем на И. – съпруг на М. Р. М.. Поради това съдът намира, че на първо място не може да бъде установен от свидетелските показания на Е.М. фактът на предаването на сумата 20 000 евро, а на следващо място, че дори да е била предадена, не е ясно кой е получателят й. От показанията му не може да бъде установено безспорно и получаването на останалата сума от 40 000 евро, доколкото същият изрично посочва, че не е присъствал на предаването й, а се разделил с ищеца пред блока на ответницата, не се качил с него до вратата на апартамента й и не знае дали тя е била в дома си. Освен това същият излага, че не е бил с Н. С. В. в банката, когато теглил паричната сума, не е възприел визуално същата, като посочва, че най-вероятно била носена в чантата му, както и че не знае колко точно пари са предадени.