Решение № 4808 от 03.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4808 гр. Пловдив, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330101080 по описа за 2024 година

По делото е предявен иск с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

С искова молба с вх. № ************ г., „Громар“ ЕООД, ЕИК: 202710613, със седалище и адрес на управление: село Белащица, община Родопи, област Пловдив, ул.

„Райски кът” № 34, представлявано от управителя М. П., чрез пълномощник адв. К. Г., е предявил против С. Б. С., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „************“ № ****, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6 158 лева, получена от него без правно основание по банковата му сметка чрез интернет банкиране на 05.12.2023 г., с основание „***********“, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска, до окончателното й изплащане.

Твърди се, че на 05.12.2023 г. чрез услугата интернет банкиране от банковата сметка на ищеца погрешно била преведена по банковата сметка на ответника сумата от 6 158 лева, с основание „***************“. Ответникът обаче никога не бил служител на ищеца, а порано работел (но не и към момента) в „Райзтранс“ ООД, ЕИК: 200767996, което дружество също имало за управител М. П.- управителят на ищеца. През м. декември при превеждане на заплатите на служителите на ищеца била допусната грешка и в полза на ответника била преведена тази сума, но тя нямала посоченото основание, защото той не бил служител на дружество, свързано с управителя на ищеца. Грешката била направена поради съвпадение с имената на друг шофьор със същите имена - С. С., който работел при ищеца. Веднага след установената грешка банките на изпращача и на получателя били уведомени за погрешния 1 превод, но от банката на получателя уведомили, че парите могат да се върнат само със съгласие на титуляря на сметката. Управителят се свързал с ответника и поискал съдействие за връщане на парите, но ответникът отказал и заявил, че ще върне сумата само след съдебно решение. Бил направен опит за връчване на изявление за връщане и чрез телепоща, но пратката била върната като непотърсена. И банката не могла да се свърже с клиента във връзка с проблема. Твърди се, че ответникът неоснователно се бил обогатил за сметка на ищеца с преведената му без основание сума, като исковата молба служела и за покана в случая за връщане на сумата. Моли се за осъждане на ответника да върне погрешно преведената му по банков път сума. Претендират се и разноските по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.

В съдебно заседание от 15.05.20204г. е бил даден ход на устните състезания, след което в срока за постановяване на решение е постъпила молба от лицето К. Б. С., с която същият сочи, че ответникът - негов брат, е починал, поради което моли да встъпи в производството.

Видно от извършената служебна справка в НБД Население, ответникът С. Б. С., ЕГН ********** е починал на 06.05.2024г., като в проведеното с.з. на 15.05.2024г. е даден ход на делото, даден ход на устните състезания и делото е обявено за решаване. Следователно, ответникът е починал преди съдебното заседание, в което делото е приключило. С оглед на горното, с Определение № *****/22.05.2024г. е отменено протоколно определение № *****/15.05.2024г., с което е даден ход на устните състезания по гр. дело № ****/24г. на ПРС и е възобновено производството. Исковата молба е оставена без движение, като е указано на ищеца в двуседмичен срок да посочи кои са наследниците на С. Б. С., ЕГН ********** и в какви квоти отговаря всеки от тях за претендираната сума, като представи препис от исковата молба и уточняващата такава за връчване на новоконституираните ответници.

С уточняваща молба ищецът е представил удостоверение за наследници и моли да се конституира като ответник по делото единствения наследник на починалия ответник, неговият брат, който е подал и молбата, с която е уведомен съда,че ответникът е починал – К. Б. С., ЕГН **********, от гр. П., ул. “**********“ № ***.

След изпълнение на указанията, с Определение № ********/14.06.24г. е заличен като ответник по делото С. Б. С., ЕГН **********, починал на 06.05.2024г. и е конституиран на негово място наследникът му по закон, К. Б. С., ЕГН **********, от гр. П., ул. “********“ № ***, с адрес за призоваване: гр. П., ул. „*********“ № ***, оф. ***, чрез адв. Б. З.. Указано е на новоконституирания ответник С., че има възможност в двуседмичен срок от получаване на препис от молбата за конституирането му, ведно с препис от исковата молба и приложенията, и препис от настоящото определение да вземе становище по иска, както и да представи своите доказателства и да ангажира доказателствените си искания, като му е указано, че в противен случай губи възможността да стори това по-късно.

Постъпила е молба от новоконституирания ответник, който чрез пълномощника си заявява, че признава изцяло иска, както и че не е дал повод за завеждане на делото, поради 2 което е готов да върне паричната сума, но не може, тъй като сметката на брат му, по която сумата е постъпила, е запорирана.

Дадена е била възможност на страните да постигнат спогодба, но такава не е постигната. В с.з. страната не се явява и не се представлява, но взема писмено становище, с което счита, че ответната страна не може да сключи спогодбата, без преди това да се вдигне запора върху банковата сметка на брат му – същата е запорирана въз основа на влязло в сила определение по делото, с което е наложен запор до размера на търсената сума.

В съдебно заседание ищецът счита, че с поведението си ответната страна реално не желае да сключи спогодба, счита, че такава възможност е дадена, но не са били потърсени, поради което е направено искане за приключване на делото.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представените от ищцовата страна писмени доказателства, с преводно нареждане от 05.12.23г. ищецът е наредил по сметка с титуляр ответника сума в р-р на 6158 лева с основание за плащане – командировъчни и заплати. Ангажирани са доказателства – банкови разпечатки и удостоверения, че сумата е налична и се намира по посочената сметка, както и че ответникът е неин титуляр. Представя се кореспонденция, видно от която „Уникредит Булбанк“ АД са отказали да върнат сумата по сметката на изпращача, както е че на ищеца е пратена пратка с телепоща от адв. Г. – пълномощника на ищеца, върната като непотърсена на 05.01.24г.

Тези доказателства не са оспорени от ответника в срока по чл. 131 от ГПК, като същият не е взел становище, а е получил книжата лично, и е бил редовно призован за първото с..з по делото – получил е книжата лично на 04.0424г., но една седмица преди заседанието е починал.

Новоконституираният ответник признава задължението, но счита, че не може да плати сумата, докато не бъде вдигнат наложения запор върху сметката на праводателя му.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

За да се уважи предявеният иск, следва ищецът да установи, че е платил на ответника посочената сума. Оттук насетне, доколкото наличието на годно правно основание е положителен факт, който следва да се установи от ответника, в негова тежест е да установи тези обстоятелства. В случая ответникът не е оспорил иска, липсата на ТПО между страните е отрицателен факт, който не следва да се доказва от ищеца, а при твърдяно такова – да се докаже от ответника. Доколкото се твърди липса на ТПО с вече починало в хода на процеса лице и доколкото съдът по принцип разполага с правомощията да извършва служебни справки за наличие или липса на ТПО, то от извършената такава за ответника се установява, че същият действително не е имал никога регистрирано ТПО с ищеца, а последното му такова е с дружество „Райзтранс“ ООД, прекратено на 29.09.23г. Независимо от обстоятелството дали това дружество е имало задължения към него или не, след прекр. на 3

ТПО, то ответната страна не е имала трудови правоотношения с ищцовото дружество, за да й се дължат от него заплати или командировъчни. С оглед на горното, исковете се явяват доказани – сумата от 6158 лева е преведена от сметката на ищеца по тази на ответника при начална липса на основание.

Предвид горното, искът се явява основателен.

Що се касае до това чия е забавата и отговорността за разноски, съдът намира следното:

При установяване грешката ищцовата страна е поканила ответника да върне недължимо получената сума, още през м. 01.24г., същата не е върната, като поканата е изпратена на същия адрес, на който са получени и книжата по делото, който адрес е бил служебно известен на ищеца във връзка с това, че бившият му работодател и ищецът имат един и същ управител. Ответникът е поканен да върне сумата и с получаването на исковата молба, като не е депозирал отговор в 1-м. срок и не е върнал сумата. С оглед на горното, същият е изпаднал в забава за нейното връщане. Предвид обстоятелството, че брат му е негов законен наследник и същият с конклудентните си действия е приел наследството, то същият отговаря за задълженията на своя праводател, който вече е бил в забава към момента на конституирането му. Наличието на наложени запори не освобождава ответника и правоприемника му от последиците на забавата, поради което възражението, че поради това не може да се сключи спогодба, и правоприемникът не е дал повод за завеждане на делото, е напълно неоснователно. С оглед на горното, са налице както основания за присъждане на законната лихва от завеждане на исковата молба, така и за присъждане на разноските в полза на ищеца, а не на ответника. Същите са в размер на 246, 32 лева – държавна такса за водене на делото, 5 лева – такса за обезпечителна заповед, и 550 лева – адв. възнаграждение, и следва да се възложат в тежест на ответника.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА К. Б. С., ЕГН **********, от гр. П., ул. “**********“ № ****, с адрес за призоваване: гр. П., ул. „********“ № ***, оф. ***, чрез адв. Б. З., в качеството му на единствен наследник по закон и универсален правоприемник на първоначалния ответник С.

Б. С., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „*********“ № ***, починал на 06.05.2024г., да заплати на „Громар“ ЕООД, ЕИК: 202710613, със седалище и адрес на управление: село Белащица, община Родопи, област Пловдив, ул. „Райски кът” № 34, представлявано от управителя М. П., чрез пълномощник адв. К. Г. следните суми: сумата от 6 158 лева (шест хиляди сто петдесет и осем лева), получена от С. Б. С., ЕГН: ********** без правно основание по банков път по сметка с IBAN *************** чрез интернет банкиране, реф.

№ **************, на 05.12.2023 г., с наредител „Громар“ ЕООД, ЕИК: 202710613 с посочено основание „*************“, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска – 22.01.2024г., до окончателното й изплащане, както и разноските по 4 делото, от които: 251, 32 лева (двеста петдесет и един лева и тридесет и две стотинки) – държавни такси, и 550 лева (петстотин и петдесет лева) – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

5