Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 157 от 29.12.2025, Районен съд - Асеновград

Съд
Районен съд - Асеновград
Дело
Административно наказателно дело 468/2025
Вид
Решение № 157
Подписан
29.12.2025
В сила
12.05.2026
Състав
Иван Георгиев Шейтанов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Асеновград, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Шейтанов при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно наказателно дело № 20255310200468 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е НП №25-0239-000527/11.06.2025г. издадено от Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на А. Ш. Ф., ЕГН********** от село * на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП, са наложени административни наказания -”ГЛОБА” в размер на 3000 лева и 12 месеца „лишаване от право да управлява МПС” за нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят А. Ш. Ф. се явява лично в съдебно заседание. Чрез отразеното в жалбата, оспорва вмененото с НП нарушение и счита, че то следва да бъде отменено, като незаконосъобразно и неправилно, като отразеното в него нарушение не е доказано.

Сходно становище изразява и упълномощения защитник от страна нарушителя.

Адв. К. Т. изцяло поддържа подадената жалба, като счита, че обжалваното НП следва да се отмени поради недоказаност на нарушението и допуснати процесуални нарушения в хода на воденото производство. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител. Чрез отразеното в представеното писмено становище счита, че подадената жалба е неоснователна, като обжалваното НП следва да се потвърди изцяло. Алтернативно, при отмяна на НП, молят за намаляване на присъдените разноски до предвидения 1 минимум в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Свидетелите П. Г. И. и Х. Х. К. работят, като полицейски служители в РУ Асеновград, всеки от тях на длъжност мл. автоконтрольор. По утвърден от началника на Управлението график, на 17.05.2025г., за времето от 19.00 часа до 7.00 часа на другия ден, двамата свидетели били включени в състава на патрул, на когото били възложени задачи, касаещи територията на гр. Асеновград. Около 22.50 часа, на 17.05.2025г., свидетелите се намирали в полицейски автомобил, спрян в най дясна лента, на платното на бул. „България“ водещо към центъра в гр.Асеновград, като автомобила бил ориентиран в същата посока. Мястото на което бил установен автомобила, било на около 100 метра, преди кръстовище сключено между бул.

„България“ и ул. „Хаджи Димитър Стоилов“, като малко след него /на около 10-15 метра/ се падала и отбивката за хотел „Сани“, където имало и офис на куриерска фирма „Еконт“. В тази си част бул. „България“ бил от две платна, всяко едно с по три ленти за движение във всяка посока. Докато се намирали в спряло положение, двамата служители забелязали пред тях, че от дясната страна им страна, в бул. „България“ в посока към центъра, се включва на скорост лек автомобил, чийто водач продължил да ускорява, като едновременно с това извършвал „зиг-заг образни“ движения, като по тази начин траекторията му на движение преминавала от крайна лява, през средна лента до крайна дясна лента и обратно. Едновременно с възприетото движение, двамата служители, чули и звук от „пилене“ на гумите идващ от автомобила.

Неадекватното поведение на водача мотивирало двамата служители да го последват с цел извършване на проверка. Служителите потеглили след непознатия водач с автомобил, с пуснати светлини и звукови сигнализации на служебния автомобил, като наближавайки го установили, че това е „Мерцедес“. Водачът на същия продължавал движението си, ускорявайки с криволичене по ширината на платното, като отново преминавал през трите ленти, като продължавал да се чува звука от неговите гуми.

Така, без да загубят визуален контакт с него, следвайки лекия автомобил „Мерцедес“ служителите изминали разстояние от около 500-600 метра, преди водача на същия да спре в дясната лента. При извършената спрямо водача проверка се установило, че автомобила е „Мерцедес Е 240” с ДК№ РВ 6146 НЕ и се управлява от жалбоподателя А. Ш. Ф.. В хода на проверката се установило и това, че автомобила имало още двама пътници един от които се оказал свидетеля *. Пред двамата полицейски служители водачът отрекъл, да е извеждал умишлено превозното средство извън контрол, като заявил, че то е поднесло, тъй като току що минал през автомивка и гумите били намазани със специален препарат. Предвид констатираното в хода на проверката, спрямо А. Ш. Ф. бил съставен акт за установяване на административно нарушение GA № 4063260/17.05.2025г. с който му бил вменен състав на административно нарушение 2 по чл.104Б, т.2 от ЗДвП. Текстово то било затова, че управлявайки лек автомобил „Мерцедес Е 240“ с ДК№ РВ 6146 НЕ, при движение по бул. „България“ до №77 е използвал пътя, отворен за обществено ползване,за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари,като извършва резки маневри с цел преднамерено извеждане на автомобила извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление на задните колела /дрифт/.Така съставения АУАН бил връчен срещу подпис на водача, като било отразено, че няма възражения. Въз основа на съставения АУАН и събраните в хода на проверката доказателства било издадено и обжалваното НП.

Приетата от съда фактическа обстановка се установява изцяло от свидетелските показания на актосъставителя -св. П. Г. И., св. Х. Х. К., частично от показанията на св.

*, както и приложените по делото писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира.

Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, за неоснователна. Безспорно по делото се установи, че 17.05.2025г. в 22.50 часа, в гр.Асеновград, по бул. „България“ до №77 , управлявайки лек автомобил марка „Мерцедес Е 240” с ДК№ РВ 6146 НЕ, водачът А. Ш. Ф. е нарушил разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Същия текст забранява на водача на моторно превозно средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Безспорно се установи по делото, че с поведението си на процесната дата и място жалбоподателят е нарушил посочената норма. Това е така, тъй като при управление на автомобила, Ф. излизайки на посочения булевард, форсирайки двигателя и увеличавайки газта, от там и скоростта е предизвиквал превъртане на задвижващите колела на превозното средство, като по този начин е извел същото извън контрол. Визуално това се е изразило във възприетото от служителите неколкократно преминаване от страна на водача крайна дясна до крайна лява лента на трилентовото пътно платно бул.

„България“, което е било съпроводено и от специфично издаваните звуци от автомобилните гуми при тяхното триене с асфалта. С действията си нарушителя Ф. е извършвал т.н. „дрифт”, което означава, че преднамерено е извел автомобила извън контрол, чрез презавиване, довеждайки до загуба сцеплението на гумите му. Именно това е и отразено в съставените АУАН и НП, като направените възражения от страна защитата относно каквото и да е неяснота или тяхна нечетливост са неоснователни.

Общоизвестно е, че при автомобилите „Мерцедес“ задвижващите колела са задните, като имено това се използва за предизвикване на т.н. „дрифт“с тези МПС.За това поведение на водача Ф. не е имало каквато и да било обективна причина. Описаното шофиране от страна на жалбоподателя в никакъв случай не може да бъде прието като използване на пътищата за обществено ползване в съответствие с тяхната цел за превоз на хора и товари. Деянието на жалбоподателя е извършено умишлено, при пряк 3 умисъл, като същият е съзнавал, че като водач на управляваното от него МПС ползва пътя отворен за обществено ползване за други цели, имал е представа относно общественоопасните последици и е искал те да настъпят, извършвайки нееднократно и демонстративно гореописаните маневри. Затова правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Без уважение следва да остави възражението на защитата, във връзка с наведените доводи, че едва ли не поведението на водача било следствие от мокрите гуми на автомобила, който току що бил измит. Дори автомобилът да е излизал от автомивка, то това не оправдава действията на водача. От показанията на двамата полицейски служители се установява, че в случая не става въпрос за едно обикновено поднасяне на автомобил с мокри гуми, а за едно демонстративно поведение, което явно е имало за цел да впечатли намиращите се около хотел „Сани“ младежи.

Съдът не кредитира в пълнота показанията на *, като отчете, че същия е приятел на нарушителя, като това го прави заинтересован от изхода на делото. От показанията на св. Салимехмед безспорно се установява, че по време на управление на автомобила от страна на А. Ф., то същия свидетел се е намирал на задната седалка. Установява се и това, че в един момент, нарушителя Ф. се е включил в движението по бул. “България“, където малко по-късно е бил спрян за проверка от полицейските служители. От неговите показания обаче не става ясно, защо все пак водача е бил спрян, като при това е било използвано и специалното оборудване на полицейския автомобил. Твърдението на св. Салимехмед, че водача А. Ф. бил млад шофьор, който карал внимателно се опровергава изцяло от приложената към административнонаказателната преписка справка. В действителност, от същата се установява, че А. Ф. е правоспособен водач категория „В“ от 12.02.2025г., но пък по отношение на него вече са налице множество нарушения по ЗДвП, всички те извършени за около половин година, включително такива извършени от него без необходимата неправоспособност и управление на нерегистрирано МПС.

Без уважение следва да оставят и направените възражения от страна защитника за наличие на някакви пороци или нарушения на съставяне на АУАН, а в последствие и на обжалваното НП. От анализа на АУАН GA № 4063260/17.05.2025г. се установява, че такива нарушения не са били допуснати. В същия са отразени датата на съставяне, актосъставителя, очевидците, имената на нарушителя, съставя на нарушението и неговата квалификация. При неговото връчване нарушителя е посочил че няма възражения. Направеното възражение в тази насока от страна на защитника също е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Относно наложените административни наказания, за извършеното нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП, съдът намира, че при определянето на техния размер, АНО се е съобразил изцяло разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, и е отчел в достатъчна степен 4 наличието на отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелстваобстоятелствата при които е извършено нарушението и неговата тежест, мястото на нарушението, което се явява ключово кръстовище на една от главните улици в гр.

Асеновград, поведението на водача по време на проверката. Чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП, предвижда да наложат наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Наложените две кумулативно предвидени наказания са в единствено възможния по закон размер и срок и съда няма правомощия да ги намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.При извършената служебна проверка настоящата инстанция не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да опорочават административнонаказателното производство. АУАН и наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Даденото словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответства на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава.

По делото няма искане за приложението на чл.28 от ЗАНН, но съдът счете в случая няма никакви предпоставки омаловажаване на случая. Осъщественото деяние не разкрива признаци, които да го отличават като нарушение с по степен на обществена опасност от типичната за обикновените случаи на административно нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП. Напротив, шофирането на водача е представлявало опасност за движението, вкл. е могло да застраши живота и здравето на хората, както и да причини имуществени вреди. В случая следва да се отчете и това, че нарушителят е правоспособен водач от 07.02.2025г., което обстоятелство изисква от него да шофира с по голяма степен на внимание при шофиране, а не такива безразсъдни действия с които да застрашава останалите участници в движението. Затова извършеното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажно. Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.