Определение № 1165 от 29.04.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1165 гр. Бургас, 29.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500599 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 420, ал. 3 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е повод частната жалба на Й. Д. А.- Н.А, ЕГН: **********, с адрес:

****,подадена чрез упълномощения й процесуален представител адв. Ивайло Найденов против определение № 1251 от 26.02.2025г., постановено по ч.гр.д. № 6936/2024г. по описа на РС-Бургас, В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането й за спиране на основание чл. 420, ал. 2, т. 1 от ГПК на незабавното изпълнение, допуснато въз основа на заповед № 3782 от 04.11.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6936/2024г. по описа на РС-Бургас.

В частната жалба се изразява недоволство от обжалваното определение, в атакуваната му част с твърдения, че същото е неправилно. Възразява се против извода на районния съд, че въпросът на дължимостта на претендираната сума не е предмет на заповедното производство. Счита, че аргумент за противното е именно възможността в производството по искане за спиране на изпълнението да се представят писмени доказателства. Сочи, че именно такива убедителни писмени доказателства са ангажирани в случая за доказване на осъществяване на хипотезата на чл. 27, ал. 1 от ЗКСД, a именно, че след раждането на второ дете в рамките на 5 години до изтичане на гратисния период по договора й за студенски кредит, жалбоподателката-длъжник е била освободена по силата на закона от задължението за плащането му. Заявява, че посочената разпоредба на ЗКСД не се нуждае от тълкуване и представлява законодателно решение за държавна подкрепа на младите и образовани родители. По гореизложените съображения, се иска отмяна на обжалваното определение по чл. 420, ал. 2, т. 1 от ГПК като незаконосъобразно и постановяване на ново, с което да бъде уважена молбата на длъжника за спиране на незабавното изпълнение.

В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК заявителят НАП е депозирал писмен отговор, в който оспорва частната жалба като неоснователна. Счита, че разпоредбата на чл. 420, ал. 2 от ГПК визира две хипотези, при които може да бъде спряно незабавното изпълнение- по силата на закона, когато длъжника представи обезпечение и с разпореждане на съда, когато са налице представени убедителни писмени доказателства, че е платил или, 1 че вземането вероятно не съществува. Сочи, че длъжника не е представил такива доказателства, а твърдението за наличие на законово основание за недължимост на вземането и представените в подкрепа на това документи счита, че не съставлява убедително доказателство. По подробно изложените в писмения отговор съображения моли за въззивният съд да остави без уважение частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсулстко възнаграждение в размер на 100 лв.

След извършена служебна проверка Бургаският окръжен съд намира, че частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване пред въззивната инстанция съдебен акт, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

Като взе предвид доводите в частната жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното от фактическа и правна страна:

Със заповед № 3782 от 04.11.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК районният съд е разпоредил длъжникът Й. Д. А.- Н.а М. да заплати на заявителя НАП сумата от 1543,53 лева - главница, представляваща подлежаща на възстановяване парична сума по отпуснат и усвоен от длъжника студентски кредит, съгласно договор № RS-001-000782/09.09.2013г. от 09.09.2013г. за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти, сключен между длъжника и „Алианц Банк България“ АД по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти /ЗКСД/, сумата от 1231,74 лева - договорна лихва за периода от 20.11.2019г. до 20.05.2021г., сумата от 426,78 лева - наказателна лихва върху просрочената главница, начислена за периода от 20.10.2019г. до 24.09.2021г., сумата от 131,68 лева - законова лихва към 08.02.2022г., сумата от 471,12 лева - законова лихва за периода от 08.02.2022г. до 03.09.2024г., сумата от 22,21 лева - лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 04.09.2023г. до 11.10.2024г. ведно със законната лихва върху главницата от 12.10.2024г. до изплащане на вземанията, както и сумата от 126,53 лева - разноски по делото, от които 76,53 лв. за платена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 26 от НЗПП, с оглед вида на делото.

На основание чл. 418, ал. 1 от ГПК е допуснато незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист, по който е образувано изпълнително дело № 20258000401147 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова. Видно от данните покана за доброволно изпълнение е редовно връчена на длъжника, чрез адвокатския му пълномощник 17.02.2025г.

С подадено в едномесечния срок по чл. 414 от ГПК възражение длъжникът е оспорил дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, като е поискал спиране на незабавното принудително изпълнение по реда на чл. 420, ал. 2, т. 1 от ГПК, по съображения, че не дължи вземането поради наличието на законово основание за това – хипотезата на по чл. 27, ал. 1, т. 3 вр. с ал. 5 от ЗКСД. Счита, че поради настъпване на предвидените в посочената норма обстоятелства- раждане на второ дете на 23.06.2021г. в рамките на петгодишен срок от изтичане на петгодишния гратисен период по договора за кредит е била длъжна да заплати на банката-кредитор непогасената част от задължението по сключения с жалбоподателката-длъжник договор за кредит, като на основание чл. 27, ал. 5 от ЗКСД последната се е освободила от задължението за плащане на непогасената част кредита за сметка на бюджета, поради което същата не дължи връщане на сумата, която държавата е платила на банката.

С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение искането на длъжника за спиране на незабавното изпълнение на основание чл. 420, ал. 2, т. 1 от ГПК, с мотив, че соченото основание за недължимост е въпрос по същество и не може да бъде предмет на разглеждане в заповедното производство.

При извършена служебна проверка на обжалваното определение, въззивният съд не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост, поради което 2 намира, че то е валидно и допустимо.

По съществото на спора въззивният съд намира частната жалба за основателна, по следните съображения:

Съгласно чл. 420, ал. 2 от ГПК съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства в следните три хипотези: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; или 3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.

В настоящия случай длъжникът е обосновал искането си за спиране на изпълнението в първата хипотеза на чл. 420, ал. 2, т. 1 от ГПК, с възражение, че вземането не се дължи, по съображения, че са налице условията на чл. 27, ал. 1, т. 3 вр. с ал. 3 и ал. 5 от ЗКСД, за доказване на което е представил писмени доказателства. Исканото спиране на изпълнението има за цел да предодврати възможността взискателя, чието вземане е оспорено от длъжника да осребри имуществени активи на последния и да се удовлетвори преди да е установено действителното правно положение относно това дали е налице вземане, т. е. дали е налице изпълняемо право.

От приложената писмена кореспонденция между страните е видно, че помежду им няма спор, че гратисният период по чл. 23, ал. 1 от ЗКСД по процесния договор за кредит е изтекъл през м. февруари 2019г., като от представените доказателства /удостоверение за раждане/ е видно на 23.01.2021г. в рамките на срока по чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗКСД кредитополучателката е родила второ дете, за което обстоятелство е изпълнила задължението си по чл. 27, ал. 3 от ЗСКД, като е уведомила на 01.07.2021г. за това банкатакредитор.

Представените от длъжника писмени доказателства, доказващи наличие на основанието по чл. 27, ал. 1, т.3 от ЗКСД за освобождаването му от отговорност за плащане на дължимия остатък от кредита и лихвите по него са убедителни по смисъла на чл. 420, ал.

2, т. 1 от ЗКСД, тъй като свидетелстват за настъпили факти, разколебаващи удостоверителната доказателствена сила на изпълнителното основание, въз основа на което е издадена заповедта за незабавно изпълнение. Затова настоящият съдебен състав намира, че спиране на изпълнението в случая следва да бъде допуснато и когато искането е обосновано на правоизключващи възражения, чието основание се намира в закона, при наличие на предвидените в него предпоставки, каквито не само се твърдят, а и доказват от длъжника съобразно приложените за това писмени доказателства, между които и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК /удостоверение за раждане/. При тези фактически и правни констатации настоящия съдебен състав счита, че в случая са налице предпоставките п о чл. 420, ал. ал. 2, т. 1 от ГПК, поради което допуснатото незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение следва да се спре. Като е отказал уважаване на това искане, въпреки представените доказателства за наличието на представено от длъжника основание писмено доказателство за недължимост на вземането на заявителя по чл. 27, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 5 от ЗКСД, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, което налага отмяната му и постановяване на нов, с който искането по чл. 420, ал. 2, т. 1 от ГПК следва да бъде уважено.

Въпреки основателността на частната жалба, разноски в полза на жалбоподателката не следва да се присъждат поради липса на направено в този смисъл искане.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ определение № 1251 от 26.02.2025г., постановено по ч.гр.д. № 6936/2024г. по описа на РС-Бургас, В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането на длъжника Й. Д. А.- Н.А, ЕГН: **********, по чл. 420, ал. 2, т. 1 от ГПК, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

На основание чл. 420, ал. 2, т. 1 от ГПК СПИРА незабавното изпълнение, допуснато въз основа на заповед № 3782 от 04.11.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6936/2024г. по описа на РС-Бургас и издадения въз основа на същата изпълнителен лист.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4