Решение № 1131 от 26.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1131 гр. Варна, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20233110201777 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „П.С.-Д.“ ЕООД, против Наказателно постановление № 0321002331/01.12.2021год., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което му е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 35000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ).

В жалбата се навеждат доводи, че описаното в постановлението нарушение не е допуснато, тъй като на същата дата в обекта се е намирал работника А., но това е било на основание сключен договор с друго дружество. Оспорва се съставомерността на нарушението. В заключение се иска отмяна на постановлението.

В съдебно заседание, въззивната страна не се представлява, не се явява.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.О., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Пледира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 01.11.2021г. при извършена проверка в строителен обект, находящ се 1 в гр.Варна, ул.“Тодор Влайков“, където извършвали строителна дейност работници въззивната страна, инспектори при Дирекция „ИТ” – гр.Варна, сред които св.Д. установили, че лицето А., осъществява трудови функции в обекта, без да има сключен трудов договор по чл.62, ал.1 и 2 от КТ.

Проверяващите предоставили на установените в обекта лица да попълнят декларации. А. собственоръчно попълнил декларацията, като посочил, че полага труд в полза на въззивното дружество, с място на работа проверявания обект, работно време от 12.00 часа до 17.00 часа и с уговорено възнаграждение в размер на сумата от 60 лева дневно, с един почивен ден и едночасова почивка в рамките на работния ден. Лицето декларирало още, че работи на този обект от 11.01.2021г.

Служителите на Д”ИТ”-Варна насрочили и допълнителна документална проверка. При нея се установило, че между въззивното дружество и А. няма сключен трудов договор.

Впоследствие проверяващите органи описали констатациите си в констативен протокол №ПР2135873/24.11.2021г.

Поради това св. Д. съставил срещу въззивника АУАН за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 и чл. 1, ал. 2 от КТ, тъй като на 01.11.2021г. в качеството на работодател е допуснал до работа лицето Г. А. изпълнявайки трудови функции на „Монтажист", с работно място гр. Варна, строителен обект, ул.“Тодор Влайков“, с установено работно време от 12:00 часа до 17:00 часа и договорено дневно трудово възнаграждение в размер на 60 лв. на ден, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по възникналото трудово правоотношение.

Процесния АУАН е бил съставен и връчен на пълномощник на дружеството. В законовия тридневен срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в Д"ИТ" постъпили писмени възражения, който били разгледани от АНО, но не били приети.

АНО изцяло възприел констатациите на актосъставителя и наложил на възз.дружество административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 3000лв. на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

Като свидетели в хода на съдебното следствие показания даде Д.

(актосъставител), който възпроизведе пред съда възприятията си от извършената проверка с нужната конкретика. Показанията на разпитания 2 свидетел са последователни, логични и взаимнодопълващи се от една страна, а от друга кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства, поради което и се кредитират от съда с доверие.

На следващо място видно от приложената към АНП декларация по чл.

402 от КТ изходяща от А. в нея той самия е вписал, има подписан трудов договор с въззивника , няма граждански договор, както и каква дейност е извършвал на обекта в полза на възз.дружество в деня на проверката.

Макар и фактите посочени в процесното НП да се оспорват от страната, не се ангажират доказателства който да ги оборят.

Съдът изцяло кредитира останалите писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно - от показанията на св.Иванов и Начев, дадени в с.з., АУАН, идентификационна карта, декларация, обяснения, протокол от извършена проверка и от останалите писмени доказателства по делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна- лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок /съгласно редакцията на ЗАНН към момента на връчване на НП/ от връчване на издаденото НП и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.

3

Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда" или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от и.д. директора на Дирекция „ИТ" Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ". В горната насока е приложената по делото заповед на ИД на „ГИТ" издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД" е оправомощил директорите на дирекции „ИТ" да издават НП по актове съставени от инспектори от „ „ИТ".

АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на свидетел, присъствал при установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряка правото на защита на обвинения правен субект.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя - име, адрес, ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Съдът не споделя и наведените в жалбата възражения за допуснато от АНО нарушение на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Задължение обаче за произнасяне по възраженията с нарочен акт или тяхното обсъждане в НП (правораздавателния акт) в закона не е предвидено. Отделен е въпроса, че 4 правото на защитата в производствата с наказателен характер се реализира срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. Волята на АНО е формулирана по ясен и недвусмислен начин - а именно за това, че е допуснало до работа лице да престира за него труд без да е сключен трудов договор в писмена форма.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:

С НП адм.наказателната отговорност на въззивното дружество е ангажирана за нарушаване на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Съгласно чл.62, ал.1 от КТ трудовия договор трябва да бъде сключен в писмена форма.

В случая от събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът прецени, че правилно АНО е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. От събраните по делото доказателства - показанията на свид.Д. който не са оборени, от съдържанието на приложения по преписката констативен протокол, и декларацията по чл. 402 от КТ изходяща от работника А. по безспорен начин се установява, че на 01.11.2021г. той е изпълнявал трудови функции като „монтажист“ в полза на възз. дружество, без да е имал сключен трудов договор в писмена форма между страните. От показанията на проверяващите органи, депозирани в хода на съдебното следствие става ясно, че при визуално наблюдение на кораба работника е връзвал арматура, като той е потвърдил, че извършва такава дейност за възз. дружество вписано и в писмената декларация. От друга страна видно от приложената декларация по чл. 402 от КТ в същата се съдържат основни белези на трудово правоотношение като длъжност, работно място, работно време, почивни дни, почивка в рамките на работния ден и уговорено заплащане.

В същност фактът, че към момента на проверката сключен в писмена форма трудов договор между въззивника и работника А. не е бил налице не е спорен между страните, като основния спорен въпрос е дали към тази дата той е бил работник на въззивника - изпълнявал е трудови функции в негова 5 полза. Съдът намира, че обстоятелството, че А. е изпълнявала трудова функция в полза на възз. е установено по делото по безспорен и категоричен начин от посочените по-горе доказателства.

Наведените твърдения, че работника е полагал труд в полза на друго дружество – „Ф.К.“ ООД, съда не кредитира. В хода на проверката на место нито един от работниците не е посочил името на това дружество, на нито една от информационните табели не е имало посочено име на друго дружество извършващо дейност на обекта. По делото е представен договор за СМР с това дружество като подизпълнител на въз.дружество, но съда приема същият като съставен за нуждите на делото. Липсват доказателства към деня на проверката в обекта действително да са полагали труд работници на това дружество, липсват преки доказателства за това, освен наведено твърдение неподкрепено с адекватни доказателства. Твърдението, че работника А. е полагал труд за това дружество се опровергават от посоченото в попълнената от него декларация. Не е представен трудов договор сключен от това дружество с работника А., каквото твърдение е било изведено в хода на адм.проверка. Това твърдение също не е подкрепено с доказателства в хода на съдебното дирене.

Другото наведено твърдение, че работника е полагал труд в полза на друго дружество видно от представената книга за инструктаж. Съда и това твърдение не приема, тъй като книгата за инструктаж е представена на проверяващите пет дни след проверката. На место в обекта на полагане на труд не е имало книга за инструктаж и същата не е била представена на проверяващите. Видно от заверката в книгата на служителят на ДИТ Варна представянето и е реализирано на 05.11.2021г. Поради това и същата не може да служи като доказателство за вписаните в нея факти като действителни към 01.11.2021г. Посоченото в книгата обстоятелство, че начален инструктаж е проведен на 25.09.2021г. не съответства на попълнената от А. декларация в която сочи, че е започнал работа на 01.11.2021г. и все още не е получил възнаграждение за положен труд – надник. Съда приема, ч и този документ е съставен за нуждите на делото.