Решение № 325 от 11.07.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Пазарджик, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илиана Г. Димитрова Васева при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Гражданско дело № 20235200100614 по описа за 2023 година

Делото е образувано по исковата молба на Ц. К. У. с ЕГН: ********** с пост, адрес гр. П. , ул. .*** срещу ответника „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД с Е ИК 000694959 със седалище и адрес на управление гр. София, р-п Триадица, бул.„Витоша"№ 89Б. представлявана от Изпълнителните си директори.

Ищцата предявява два иска: главен, за заплащане на 30 003,30 лв., основаващ се на специалните разпоредби на чл. 79, ал. 1, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за платежните услуги и платежните системи, от които твърди, че произтича отговорността на банката, в качеството на доставчик на платежни услуги, за възстановяване на стойността на неразрешени от платеца платежни операции и акцесорен, за заплащане на 667,01 лв. мораторна лихва /обезщетение за забава/ по чл.86 ЗЗД за периода от 24.08.2023 г. до датата на подаване на исковата молба, т. е. до 23.10.2023 г.

Обстоятелствата, на които се основават исковете са следните:

Между между ищцата и ответника „ОББ“АД с ЕИК 000694959 имало сключен договор за разплащателна сметка с IBAN *** с издадена към сметката банкова дебитна карта, която Ц. У. използвала, съгласно изискванията на ОББ АД, извършвайки основно тегления от ATM и плащане на ПОС устройства.

В началото на м. август при едно от посещенията в банката Ц. У. е била предупредена от банкова служителка в сектор „Обслужване на клиенти", че предстои да се извърши актуализация на данните и в банката. А след завръщане от чужбина на 19.08.2022г. получила имейл с подател ОББ АД със съобщение за актуализация на данните във връзка със сливането на банвката с КБС Банк. Решила да се възползва от възможността да го направи он- лайн и на 20.08.2023г. последвала посочения в имейла линк и започнала процедурата по обновяването на данните. По средата на процедурата, достигайки до едно от полетата за въвеждане на данни, срещнала затруднения и позвънила на националния телефон на ОББ – ***, за да и бъдат дадени необходимите разяснения. Твърди, че осъществила контакт със служител от кол - центъра на банката, на който тя обяснила, че е получила имейл за актуализация, в момента въвежда данните си потърсила помощ за приключване на процедурата. Със служителя са се разбрали да попълни полетата в електронния формуляр с 1 изискуемите данни и да се обади отново при нужда.

В хода на провеждане на процедурата „он - лайн банкирането“ и се „заключило“.

Веднага след това ищцата твърди, че започнала отново да звъни на националния телефон, който следвало да бъде на разположение 24 часа в денонощието на клиентите на ОББ АД, но никой не й вдигал. След първоначалния разговор в 17,13 мин, тя направила прави още няколко опита да се свърже, но след като чакала около 30 мин. общо на телефона до 18.00ч. никой не отговаря па повикването.

На следващия ден /понеделник - 21.08.2023г. / се свързала със служител на ОББ АД клон Пазарджик, за да обясни проблема с „он - лайн банкирането“. Служителката С. С. и обяснява, че до вечерта в банката ще го направят ръчно и ще я извикат само да се подпише, тъй като в понеделник имат много клиенти. Вечерта същия ден се чуват пак, но от банката отлагат въпроса за другия ден.

На 22.08.2023г. при посещение в клона на банката в Пазарджик, след проверка на сметката се установява, че е блокирана сума от 30 003.30лв., като са наредени 14 превода към интернет платформа за търговия с криптовалута „Адмирал Маркетс“. Нарежданията били с дати 20 и 21.08.2023г., като сумите били осчетоводени на 22.08.2023г., блокирани, но все още не били преведени по сметките на получателя. Посочени са в табличен вид.

Ц. У. твърди, че веднага подала формуляр за рекламация, с който оспорва тези 14 бр. трансакции на стойност 30 003.30лв. изрично заявявайки, че тя не е автор на нарежданият, не е одобрявала такива трансакции и желае сметките и да бъдат блокирани, както и наредените суми до изясняване на ситуацията. А от банката я уведомяват, че наистина средствата са още по нейната сметка, но очакват потвърждение от търговеца, към който са насочени тези плащания. Отказали да спрат плащанията и да блокират сумите. Отговорът на заявлението за оспорване на трансакциите бил, че ОББ АД приема трансакциите за автентични и разрешени от нея като титуляр на сметката.

Изпратени били уведомления до картов отдел в централата на банката. Незабавно, в същия ден ищцата подала сигнал да РУП - МВР - Пазарджик за измама.

От правна страна ищцата се позовава на Закона за платежните услуги и платежните системи, в чието приложно поле била регламентацията на сключеният между нея и ответника договор за разплащателна сметка. По смисъла на този договор и на чл. 3 ал. 1 т. 1 от ЗПУПС ответното дружество се явявало „доставчик на платежни услуги, а тя имала качеството на „платец“ по смисъла на параграф 1. т.34 от ДР на закона.

Безспорно било обстоятелството, че банката в качеството си на „доставчик на платежни услуги” извършила 14 превода, като дебитирала сметката на ищцата и заверила сметка на трето лице в друга банка. Твърдението на ищцата е, че това е станало без да е получено нареждане от титуляра на сметката в нейно лице.

Ищецът твърди, че съгласно чл.70, ал.1 от ЗПУПС платежната операция е разрешена, само ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й, а при липса на съгласие платежната операция съответно е неразрешена.

В случаите когато платецът твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция, какъвто е и настоящият казус, императивното нравило на чл.78, ал.1 от ЗПУПС предписвало, че доставчикът на платежната услуга - в случая банката - ответник, носи доказателствената тежест за установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. При това чл. 78 ал.4 бил категоричен, че когато ползвателят на платежна 2 услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги използване на платежен инструмент не било достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл.

75.

В конкретния случай ищцата категорично твърди, че била спазила всички изисквания на чл. 75 от ЗПУПС, като през периода на действие на договора е предприела всички разумни действия за запазване на своите персонализирани средства за сигурност.

Нещо повече, както чл. 75 ал.2 от ЗПУПС задължава платеца да уведоми доставчика на платежни услуги за неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването, това било сторено от нея и то в момент, когато платежните операции още не са били осъществени.

Нито един от служителите на ответника не е съобразил, че обстоятелствата, които излага Ищцата по телефона при контакта с кол-център още на 20.08.2023г. са индикация за „фишинг“ измама, за да бъдат предприети необходимите мерки. Дори на първия работен ден след обаждане в клона на банката със същата информация, служителите в местното звено също не предприели никакви действия. Това не било сторено дори при подаване на формуляра за оспорване на трансакциите, при което част от операциите също не са били осчетоводени. Банката чрез своите служители била в състояние на бездействие - такова каквото законодателят бил предвидил в разпоредбата на чл. 80 ал. ал.2 т.2 от ЗПУПС, а при тази хипотеза вредите от неразрешените трансакции според ищцата се понасят изцяло от банката.

С оглед изложените обстоятелства и съгласно разпоредбите на чл. 79 от Закона за платежните услуги и платежните системи, възстановяването на стойността на неразрешената операция се извършва незабавно, но не по-късно от края на следващия работен ден, след като доставчикът на платежни услуги е забелязал или е бил уведомен от платеца за операцията. Т. е. срокът за изпълнение на това задължение от страна на доставчика на платежни услуги в случая бил изтекъл на 24.08.2023г. и считано от тази дата ответникът изпаднал в забава. Тъй като в отговор на подаденото оспорване Банката отговаря с бланково писмо и не се ангажира никакви действия по оспорването, не посочва и начин за удовлетворяване на ищцата, ищцата отправила покана за плащане на цялата преведена от сметката и без нейно нареждане или съгласие сума.

Поканата била получена, но в дадения в нея ми срок не било направено плащане.

Ищцата твърди, че за периода от 24.08.2023 г. до датата на подаване на настоящата искова молба - 23.10.2023г., ответното дружество дължи лихва за забава в размер на 667.01 лв.

Не е посочена банкова сметка или друг начин на плащане, съгласно чл. 127,ал.4 ГПК, който пропуск следва да бъде отстранен в хода на производството, за да може съдът да посочи тази информация в съдебното решение, в случай на уважаване на исковете.

На ответника е връчен препис от исковата молба и той е подал писмен отговор в законния срок.

Възражението за нередовност на исковата молба е неоснователно. В нея са изложени достатъчно обстоятелства за това защо и от кога ищцата твърди, че ответникът е в забава на изпълнение на задължението си за възстановяване на сумите, преведени с процесните транзакции, а размерът на акцесорния иск подлежи на доказване в хода на процеса.

В отговора се съдържа признание на някои от фактите, твърдяни от ищцата: че е 3 титуляр на сочената банкова сметка и че е използвала дебитна карта към нея, както и – платежна услуга електронно, („онлайн“), банкиране, предлагана от Банката, в чиято функционалност се включва и достъпването на платежна сметка онлайн и извършването на електронни платежни операции. Като клиент, използващ онлайн банкиране, ищцата е използвала и специализираното приложение за мобилни устройства, наречено Мобилно банкиране за операционни системи iOS и Android- ОББ Мобайл, чрез което клиентът получава възможност да извършва справки по заявените за достъп през онлайн банкиране сметки, както и да заявява и ползва всички предлагани услуги и да прави електронни платежни операции.

Оспорва обаче твърдението, че приложеното към исковата молба имейл съобщение, получено от ищцата, линк в което тя признава, че е последвала, е изхождало от ОББ АД.

Твърди, че то не носи характеристиките на домейна на ОББ АД-ubb.bg и в него не се съдържа официалният адрес на Банката. Това ставало ясно дори при повърхностен преглед на имейл адреса, от който изхожда съобщението /[email protected]/, поради което ищцата не е трябвало да последва линка в него. Още повече, че съобщението е било изпратено до имейл адрес: moda е [email protected], който вероятно тя била използвала като фирмен имейл адрес, като се има предвид, че тя е собственик на дружество с наименование "Мода е мода" ЕООД, ЕИК 202582252 /видно от справка в търговския регистър/. След като притежавала и качеството на търговец, според ответника би следвало да проявява дори по-голяма бдителност и грижа за собствените си работи от един обикновен човек, поставен в подобна ситуация.

Ответникът оспорва твърдението, че на 20.08.2023 г. в 17:13 часа ищцата е провела разговор с представител на Контактен център на Банката на националния й телефонен номер ***. В Контактния център на ОББ АД на номер *** имало регистрирано обаждане от телефонен номер ********** на 20.08.2023 г. в 17:13:57 часа, при което, след като обаждащият се е избрал опция за E-banking, в 17:19 е прекъснал обаждането, без да изчака да се свърже със служител на центъра

Единственият разговор, проведен между Контактен център на ОББ АД и телефонния номер на ищцата - **********, на националния телефонен номер на Банката на тази дата е бил в 17:28:55 часа, при който, след като ищцата е уточнила, че става дума за интернет банкиране и е клиент на ОББ, е била пренасочена към компетентен служител за интернет банкиране, но не е изчакала да се свърже и е прекратила обаждането. Преди да бъде пренасочено обаждането към компетентен служител, ищцата не е изложила адекватно проблема си и не е поискала да бъде блокирана използваната от нея към онзи момент карта VISA DEBIT. Картата е била деактивирана едва на 22.08.2023 г., когато ищцата е посетила офис на ОББ АД, клон Пазарджик.