Решение № 4756 от 09.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4756 гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Въззивно гражданско дело № 20241100500540 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №20085773/30.03.2023 г., постановено по гр.д. № 13448/2020 г. по описа на СРС, 148 състав по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е. В. П. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът е признал за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 291,05 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.03.2015 г. до 30.04.2017 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, с аб. № 221539; сумата от 47,48 лв., представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.03.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.04.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата от 22,06 лв., представляваща обезщетение за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 14.09.2016 г. до 03.04.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 24917/2018 г. по описа на СРС, 148 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.08.2018 г., като е отхвърлил исковете за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 291,05 лв. до пълния предявен размер от 417,43 лв., или за размера от 126,38 лв., и за периода от 01.10.2014 г. до 28.02.2015 г.; иска за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2014 г. до 28.02.2015 г., иска за обезщетение за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 22,06 лв. до пълния предявен размер от 70,81 лв., или за размера от 48,75 лв. и за периода от 16.09.2015 г. до 13.09.2016 г., както и иска за обезщетение за забава 1 върху задължението за цена на услуга дялово разпределение в размер на 10,42 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 03.04.2018 г.

Срещу така постановеното решение в установителната му част в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника, в която се излагат твърдения за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда. Поддържа, че по делото не било доказано наличието на облигационни правоотношения между ответника и ищцовото дружество, доколкото не бил приложен писмен договор. Оспорва приложението към процесния случай на Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД, доколкото не били част от писмен договор. Ответникът не бил изразил съгласие с общите условия на ищцовото дружество. Твърди, че съдът не се бил произнесъл по наличието на неравноправни клаузи в общите условия. Сочи, че заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се основавало на индиректно измерване на ТЕ и на формални изчисления. СТЕ сочела, че е налице преразпределяне на енергия, доставяна извън имота на ответника, която енергия не била предназначена за ответника, а за правни субекти, които не са страни по делото. Твърди, че съдът не се бил произнесъл по инвокираното от ответника място на доставка на стоката, което било място на прехвърляне на собствеността по чл. 6 ЗДДС, както и за правния субект получател на стоката на това място (по арг. чл. 11 ЗДДС). От заключението по изслушаната СТЕ ставало ясно, че ищецът е доставял своята стока в абонатната станция на сградата, от което следвало че мястото на доставка, на отчет и на прехвърлянето на собствеността на стоката, бил общия топломер в абонатната станция на сградата. Абонатната станция на сградата не била мястото на постоянния адрес или обичайното местопребиваване на ответника, нито било място на потребление на стоката.

Предвид това, собствеността на доставената топлинна енергия не била преминала към ответника. Предвид изложеното, моли за отмяна на решението.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който се излагат аргументи за неоснователност на жалбата.

Не е постъпило становище по въззивната жалба от третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК съдът препраща към мотивите, изложени от първата инстанция. Въпреки това, във връзка с направените във въззивната жалба оспорвания съдът намира следното:

Предявени за разглеждане искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

2

Спорен и във въззивното производство остава въпросът дали ищецът и ответника Е. П. са били обвързани от договор за доставка на топлинна енергия за процесния период.

Като доказателство по делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 72/05.08.1991 г., том XXXXXIV, дело № 10140/1991 г., по описа на нотариус Д. Г., по силата на който третите за настоящото производство лица В.А. П. и Е.Н.П. даряват на ответника Е. В. П. недвижим имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. София, ул. „*******.

Представен е и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 23.10.2008 г., том II, дело №323/2008 г. по описа на нотариус М.Е., по силата на който в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е учредена договорна ипотека за обезпечение на отпуснат на Р..П. и Е. П. банкова върху следния принадлежащ на Е. П. недвижим имот: апартамент №4, находящ се в гр.

София, ж.к. ******* със стар адрес: ул. „*******.

В проведеното на 09.03.2021 г. ответникът е потвърдил направената в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека констатация за идентичност на адресите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

Неоснователно е възражението на ответника за липсата на облигационни правоотношения поради липса на писмен договор за доставка на топлинна енергия между страните. Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.

Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.

В конкретния случай се налага извод, че е установено принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от 3 презюмиран договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга. Касае се за договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който жалбоподателят, като собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

Неоснователни са релевираните доводи относно приложимите за исковия период Общи условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители на топлинна енергия за битови нужди и конкретно относно неприложимостта на същите поради липсата на изричното им писмено приемане от ответника. Настоящият съдебен състав намира, че съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 4 от ЗЕ /приложима за продажба на електрическа енергия при публично известни обши условия/ предпоставка за влизане в сила на Общите условия е публикуването им наймалко в един централен и един местен всекидневник и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. Аналогична е и разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ, съгласно която топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Влизането в сила на Общите условия /ОУ/ не е обусловено от писменото им приемане от страна на потребителите.

Доставеното количество топлинна енергия за процесния период до процесния имот се установява от приетата по делото съдебно-техническа експертиза.

От съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния период за имота на ответника е разпределяна и начислявана единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Според заключението на вещото лице, количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, ж.к.

„*******, е било измервано чрез определено от Закона за енергетиката средство за измерване – общ топломер, който е отчитан по електронен път в началото на всеки месец чрез т. нар. терминал, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период в имота на ответника не е имало отоплителни тела с монтирани на тях уреди за дялово разпределение, като топлинната енергия за БГВ се е отчитала с един водомер за топла вода, който през отчетния период не е отчел консумация.

Посочено е, че сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, се изчисляват на база посоченото в чл. 6.6 от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като не са констатирани отклонения от нормативната уредба. От техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума.

Неоснователно е възражението, че собствеността върху процесните количества 4 топлинна енергия не е преминало в собственост на ответника, доколкото мястото на доставка била абонатната станция на сградата. По делото е установено, че за процесния период на ответника е доставена и начислена единствено топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. В чл. 143, ал. 5 и чл. 145, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕ е залегнал принципа за разпределяне на дела на топлинната енергия за сградна инсталация и общите части на сградата - етажна собственост между всички клиенти, пропорционално на отопляемия обем на отделните техни индивидуални имоти по проект. При прилагане на този принцип клиентите дължат цената на реално изразходваната енергия за сградна инсталация. Този принцип произтича и от регламентацията в ЗЕ на присъединяването към топлопреносната мрежа на сгради – етажна собственост и на преустановяването на топлоснабдяването им само при писмено съгласие на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3 от собствеността (чл. 133, ал. 2 и чл. 153, ал. 2 ЗЕ), според която прекратяването на договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди по инициатива на битовия клиент не може да бъде направено от отделния титуляр на вещни права върху обекти в сградата, който макар да е спрял топлоснабдяването в индивидуалния си обект, продължава да е клиент на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост. Едва с прекратяването на топлоснабдяването на сградата при предпоставките на чл. 153, ал. 2 ЗЕ (писмено съгласие на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, което е депозирано пред топлопреносното предприятие) се прекратява и договора за продажба на топлинна енергия с всеки един от битовите клиенти по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В горепосочения смисъл е постановеното решение № 5 от 22.04.2010г. по конституционно дело № 15 от 2009г. на Конституционния съд на Република България. Доколкото по делото нито се твърди, нито се установява прекратяване на топлоснабдяването на сградата – етажна собственост, то всеки собственик на самостоятелен обект дължи отдадената от сградната инсталация топлинна енергия. Това задължение следва от факта, че сградната инсталация е обща част по своето предназначение, съгласно изричната норма на чл. 140, ал. 3 ЗЕ, изградена е по предварителен проект, от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти. Тъй като всеки собственик на самостоятелен обект придобива правото да ползва постъпилата в сградата топлинна енергия, то всеки следва да участва и в разпределението на тежестите, свързани с общата вещ, като заплаща топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.