Определение № 330 от 13.08.2024, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 316/2024
- Вид
- Определение № 330
- Подписан
- 13.08.2024
- В сила
- 23.12.2024
- Състав
- Росица Николова Кокудева, Петранка Райчева Прахова, Зоя Стоилова Шопова
Цитирани разпоредби
- чл. 237 ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 431 ал. 1 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 330 гр. Смолян, 13.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росица Н. Кокудева
Членове:
Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно гражданско дело № 20245400500316 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
С Определение № 383/06.06.2024 г. по гр. д. № 941/2023 г.
Смолянски районен съд е осъдил „Б.“ АД да заплати на адвокат М.М.О. – адвокат в АК – Смолян, адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева за осъщественото безплатно процесуално представителство на основание чл. 38 от ЗА на ишщцата Д. Ц. по гр. д. № 941/2023 г. по описа на РС – Смолян.
Това определение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от „ответникът по иска „Б.“ АД, чрез юрисконсулт З.Б., с оплаквания, че е неправилно и незаконосъобразно.
В частната жалба се твърди, че ответникът е признал иска и следва да се приложи разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на иска.
Сочи се, че отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност. Прави се позоваване на практика на ВКС.
Твърди се също, че длъжникът е разполагал с възможността да предяви извънсъдебно възраженията си за изтекла погасителна давност за вземането, включително да поиска извънсъдебно от кредитора да зечете давността, като това не би довело до сторените в настоящото производство разноски.
С частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение.
В срок е депозиран писмен отговор на частната жалба от ищцата Д. Ц., чрез адв. М.О., с който се оспорва частната жалба като неоснователна.
1
В отговора се сочи, че в съдебно заседание от 23.02.2023 г. процесуалният представител на ответника изрично е заявил, че не прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако то бъде определено в минимален размер. Прави се позоваване на Определение, постановено по В. гр. д. № 517/2023 г. на Смолянски окръжен съд. Сочи се също, че ответникът като взискател до настоящия момент не е депозирал молба за прекратяването на изпълнителното производство, продължава да поддържа висящността на изпълнителното производство, поради което е ирелевантно направеното изрично признание на иска, доколкото не е налице втората кумулативна предпоставка за приложението на чл. 78 ал. 2 от ГПК – да не е дал повод за завеждане на иска.
С отговора се прави искане да бъде потвърден обжалвания акт.
Смолянски окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, а по същество съобрази следното:
Гражданско део № 941/2023 г. на Смолянски районен съд е образувано по искова молба на Д. П. Ц., чрез пълномощник адв. М.О., срещу „Б.“ АД, с искане да бъде признато за установено между страните, че ищцата не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 08.02.2011 г. по ч. гр. д. № 132/2011 г. на РС – Смолян, за чието събиране е образувано изп. дело № 308/2011 г. по описа на СИС при РС – Смолян – като погасени по давност.
В отговора на исковата молба ответникът „Б.“ АД признава иска, както и твърди, че не е дал повод за завеждане на делото.
С Решение № 79/22.03.2024 г., постановено по реда на чл. 237 ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдът е уважил иска.
С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, че кредиторът може да подаде молба за събиране на вземанията си и да образува ново изпълнително дело, като се прави позоваване на Определение № 248/12.01.2024 г. по В. гр. д. № 517/2023 г. на ОС – Смолян.
Жалбоподателят се позовава на Определение № 534/06.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4484/2019 г. на ІІІ г.о. на ВКС, в което обаче се приема, че взискателят не отговаря за разноски в случай, че не е завел съдебни производства за събиране на вземането, какъвто настоящия случай не е – изпълнително производство срещу ищцата е заведено и първоначално срещу нея са предприети действия на принудително изпълнение – запор върху трудово възнаграждение, както и взискателят не е поискал прекратяването му на основание чл. 431 ал. 1 т. 1 от ГПК. Цитираните в това определение актове на ВКС не касаят сходни хипотези – Определение № 75/21.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1371/2017 г. на І г.о. на ВКС касае хипотеза, при която е прието, че ответната страна не е дала повод за предявяване на иска; Определение № 468/18.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4586/2018 г. на І г.о. на ВКС касае хипотеза, при която не е предприемано принудително изпълнение; Определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ІV г.о. на ВКС, Определение № 2
420/16.11.2018 г. по ч. гр. д. № 330082018 г. на ІІІ г.о. на ВКС, Определение № 474/07.11.2019 г. по м. гр. д. № 3036/2019 г. на ІV г.о. на ВКС, Определение № 549/29.11.2018 г. по ч. гр. д. № 4317/2018 г. на ІV г.о. на ВКС и Определение № 318/25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г. на ІV г.о. на ВКС също касаят случай на липса на принудително изпълнение, а и на изпълнителен титул.
Релевантно е обстоятелството дали изпълнителното производство е прекратено поради перемпция и дали са предприети изпълнителни действия срещу ищцата, тъй като към момента на предявяване на исковете, ответникът „Б.“ АД е разполагал с изпълнителен титул срещу нея, послужил за образуване на висящото изпълнително дело. За длъжника е бил налице повод за образуване на производство за оспорване на вземането, след като в полза на кредитора съществува изпълнителен титул - изпълнителният лист, тъй като перемпцията не изключва принудителното изпълнение. При това положение, независимо от обстоятелството, че ответникът – жалбоподател не е подавал молби за извършване на изпълнителни действия по висящото изпълнително производство и че е признал иска, не се установява да не е предизвикал завеждането на делото с оглед издадения в негова полза изпълнителен лист и образуваното въз основа на него висящо изпълнително производство за събиране на вземането му – предмет на предявените искове. В този смисъл:
Определение № 50413 от 5.10.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2100/2022 г. I т. о., ТК; Определение № 320 от 20.07.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1122/2022 г., II т. о. Приема се, че правната сфера на ищеца-длъжник е накърнена - т. е. налице е повод за образуване на производство за оспорване на вземането, след като в полза на кредитора съществува изпълнителен титул; перемпцията не изключва принудителното изпълнение - определението по ч. т. д. № 1660/2016 г. на първо т. о. и решението по гр. д. № 903/2021 г. на трето г. о. на ВКС. Посочва се от ВКС, че отговорност за съдебните разноски в процес, предмет на който е несъществуването на погасено по давност вземане, би възникнала за кредитора - ответник, ако той предприеме действия за принудително събиране на погасеното по давност вземане /както в настоящия случай/.
Длъжницата няма друг начин за защита освен предявяването на иск по чл. 439 ГПК, защото частният жалбоподател винаги може отново да подаде молба до съдебен изпълнител и да образува ново изп. дело въз основа на същия изп.лист, по който е образувано изп.дело № 308/2011 г. Негово прекратяване не води до заличаване на вземането по изпълнителния лист.
Частният жалбоподател не е поискал например прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433 ал.1 т.2 от ГПК, съчетано с предаване на оригиналния изпълнителен лист на длъжницата и изрично писмено признание със съответна заверка, че счита вземането по него за недължимо. Само при подобни действия от страна на частния жалбоподател би могло евентуално да се приеме, че е имал поведение, което не е станало причина за завеждане на делото.
Предвид гореизложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано, поради което Смолянски 3 окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 383/06.06.2024 г. по гр. д.
№ 941/2023 г. на Смолянски районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4