Определение № 434 от 03.02.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 434 гр. Варна , 02.02.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20213100500223 по описа за 2021 година съобрази:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на С. В. К. срещу решение № 260962 от 30.10.2020 г., постановено по гражданско дело № 17578 по описа за 2019 г. на 9ти състав на Районен съд – Варна, с което въззивникът, на основание чл.132, ал.1, т.1 СК е лишен от родителски права по отношение на детето В.С.В

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно, като постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Излага се, че при изграждането и излагането на мотивите си, съдът не е взел предвид всички факти и доказателства по делото. Счита, че неправилно и в противоречие на константната съдебна практика, съдът е приел, че след като бащата страда от тежка психоза, та той с поведението си, следствие на заболяването е лишил детето от дължимата родителска грижа и създава опасност за правата и интересите на детето. Излага, че от доказателствата по делото се установява, че въззивникът се намира в психиатрично заведение за период от повече от година преди предявяване на иска, същият не представлява пряка опасност за живота и здравето на детето и то не се намира в риск. Детето не е живяло заедно с бащата повече от пет години, липсва връзка между тях, поради което и поведението на въззивника не представлява риск за възпитанието на детето. Въззивникът е препятстван да полага грижи за детето, тъй като страда от психиатрично заболяване и е настанен за продължителелен период от време на лечение, като болестта се явява основна пречка от субективен характер, която го поставя в невъзможност да полага грижи за детето.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявения иск се отхвърли като неоснователен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК Г. М. И. е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, 1 с който същата се оспорва като неоснователна.

Страните не са направили доказателствени искания

Съдебният състав на въззивния съд, като съобрази разпоредбата на чл. 266 и чл.267 от ГПК, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в предвидения от закона срок, поради което е допустима. Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.

Спорът пред въззивната инстанция е досежно, родителските права по отношение на малолетно дете, тоест при разрешаването му съдът следва да съобрази интересите на детето.

Доколкото във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба не се твърдят новонастъпили обстоятелства относно състоянието на детето и отношенията му с двамата родители или относно доходите на родителите, както и, че при първоинстонционното разглеждане на делото са събрани относимите към спора и обстоятелствата по чл.132 СК доказателства, настоящият състав на съда намира, че не е необходимо събирането на доказателства при въззивното разглеждане на делото.

С оглед гореизложеното и на основание член 267, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.03. 2021 година от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3