Решение № 1492 от 17.12.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1492 гр. Плевен, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20214430102970 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени от „**** срещу **** искова молба с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.327 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2 194,15 лв., представляващи главница, задържана от ответното дружество за обезпечителна гаранция на основание чл. 4, ал. 1, т. 2 от Договор за изпълнение на СМР от 01.04.2015 г., от които по Фактура №**** сума в размер на 1 463,33 лв. и по Фактура №****, -сума в размер на 730,82 лв.; мораторна лихва за забава в плащанията по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите върху общия размер на главницата по двете фактури, в размер на 664,75 лв. за периода от 05.03.2018 г. до 04.03.2021 г., ведно със законната лихва върху общата главница по двете фактури, от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, срещу която в срок е постъпило възражение от ответника, поради което и в изпълнение указанията на съда е предявен настоящия иск. Навеждат се доводи, че на 01.04.2015 г. между страните по делото е сключен договор за СМР, като ответникът, в качеството си на възложител и ищецът, в качеството си на изпълнител са се 1 договорили изпълнителят да извърши възмездно, със свои трудови ресурси и качествено СМР по част ЕЛЕКТРО на обект: „Изграждане на Нова складова база на ****“, находящи се в ПИ **** по кадастралната карта на гр. ****“.

Излага се, че съгласно чл. 4 от Раздел II - „Цени и начин на плащане“ - от договора, за изпълнение на СМР по него, възложителят се е задължил да заплати на изпълнителя възнаграждението по следния начин: авансово плащане в размер на 12 500 лв. без ДДС, платим в 5/пет/ -дневен срок след подписване на договора и издаване на данъчна фактура от изпълнителя; остатъкът се заплаща въз основа на двустранно подписани актове обр. 19, одобрени от инвеститорския контрол в срок до 10 дни от постъпване на плащане от Инвеститора, от които се приспада: пропорционално платения аванс; 1 % от стойността на актуваните СМР за възмездяване на разходите на възложителя за осигуряване на ток, вода, ограда и временното строителство в обекта; 5 % за обезпечителна гаранция до въвеждане на сградата в експлоатация, като гаранцията се разплаща както следва: 2 % в срок от 5 дни от плащането й от инвеститора след въвеждането на сградата в експлоатация; оставащите 3 % след изтичане на една година от въвеждане на сградата в експлоатация при условие, че няма неотстранени дефекти. Сочи се, че ищцовото дружество е изпълнило договорните си задължения в срок и качествено. Твърди се, че за изпълнените по договора СМР ищецът е издал три броя данъчни фактури. Излага се, че възложителят по договора за изпълнение на СМР /и ответник по настоящия иск/, не е имал възражения относно качеството на изпълнените СМР и е заплатил задълженията по издадените фактури, с изключение на задържаните като гаранция по силата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от договора 5 % от данъчната основа по всяка от тях, както следва: фактура №**** на стойност 25 579,02 лв. с ДДС, от която длъжникът е задържал като гаранция по договора сумата от 1 463,33 лв.; Фактура №*** на стойност 12 774,77 лв. с ДДС, от която длъжникът е задържал като гаранция по договора сумата от 730,82 лв. и Фактура №**** на стойност 11 152,31 лв. с ДДС, от която длъжникът е задържал като гаранция по договора сумата от 613,10 лв. Сочи се, че въпреки настъпилия падеж за плащане на задържаните като гаранция суми плащане не е извършено. Излага се, че след издаване на Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК ответникът с възражението си по чл.414а ГПК е заявил, че е платил задължението си по Фактура №**** в размер на 613,10 лв., както и мораторна лихва върху тази 2 главница в размер на 189,90 лв., като е оспорил задълженията за главници по останалите две фактури с твърдение, че същите са погасени по давност, респ. лихвите върху тези главници, като акцесорни такива, не се дължали. Не отрича направеното плащане, но счита, че вземанията по останалите две фактури не са погасени по давност, вкл и дължимата лихва. Счита, че в настоящия случай е приложима общата петгодишна давност. Навежда доводи, че падежът за връщане на задържаните като гаранция суми по трите фактури е на една и съща дата, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от договора. Излага, че ако ответникът не спори за задължението си по платената от него последна фактура № **** то по този начин признава и задълженията си по останалите две фактури. Сочи, че последната фактура е издадена на 01.09.2016 г., т.е счита, че към тази дата е приключила работата му във връзка с договореното.

Твърди, че претендираните от него лихви са за последните 3 години преди датата на депозирането на заявлението по чл.410 ГПК в съда.Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В нарочна писмена защита излага, че искът е основателен и моли съда да уважи същия. Излага, че от събраните по делото доказателства е установено, че складовата база на **** е въведена в експлоатация, поради което се е сбъднало и условието за заплащане на удържаните 3%. Навежда доводи, че се е сбъднало условието за заплащане ш на останалите 2% от задържаните му такива.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на ИМ. Оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че ищецът не разполага с доказателства за сбъдване на условието по чл. 4, ал.1, т.2 от Договор за СМР и цели да се снабди с тях в хода на настоящото дело, което счита че води до извода за недоказаност на претенцията за главница. Излага, че основанието за плащане, договорено между страните е двустранно подписан акт- обр. №19, а не фактурата. Сочи, че са издавани следните актове- образци и съответно фактури във връзка с извършените СМР-та: акт - обр. № **** и от същата дата фактура № ****, по която е задържана сума в размер на 1463.33 лева, Акт № **** и от същата дата фактура № ****, по която е задържана сума в размер на 730.82 лева и акт 3

Акт № **** с издадена №****, по която е задържана сума в размер на 613,10лв. Твърди, че по последната фактура е издадена осем месеца след приемане на работата, което счита, че опровергава твърдението, че работата е приключена и приета на 01.09.2016 г. Оспорва редовността на водените счетоводни книги на ищеца и на записите в тях. Излага, че плащането на задържаните като гаранции суми е уговорено в договора в процентно съотношение, а не като точни суми и никъде в същия не е упоменато, че следва да е в един и същи ден. Сочи се, че са уговорени различни проценти, платими в различно време, след сбъдването на допълнителни условия, които не са били налични към датата на депозиране на заявлението в съда. Твърди се, че страните са договорили плащанията към ищеца да се извършват след като са налице такива от Инвеститора. Навеждат се доводи, че същият дължи на ищеца сумата от 74 831.79 лева, което от своя страна счита, че води до извод, че не са се сбъднали условията за плащане. Излага, че процесните фактури са погасени по давност, поради което е заплатена и претендираната сума само по последната фактура. Сочи и, че не е налице признание от тяхна страна, тъй като вземанията по процесните фактури е погасено по давност, започнала да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо- след приемане на работата от възложителя или в уговорения в договора срок - след сбъдването на условие извън контрола им. Счита, че съдът следва да прецени дали такава и уговорка е действителна. Счита и, че предявения акцесорен иск за лихви за погасен по давност на изложените съображения. Твърди, че ищецът претендира мораторна лихва, за периода от 03.03.2018 г. до 04.03.2021 г. в размер на 664.75лв., а от друга страна е изпратил нарочна покана за плащане изх.№ 02-001 от 09.02.2021 г., получена на 10.02.2021 г. от ответника, в която определя срок за доброволно изпълнение от 7 дни, от получаването и или до 17.02.2021 г. Излага, че изявлението недвусмислено сочи, че той счита задължението си за безсрочно, поради и което е следва да се приложи института на чл. 84 от ЗЗД. Сочи, че в поканата си ищецът не е посочил банкова сметка по която да получи изпълнение, поради което и ответникът следва да се освободи от отговорността за забава. Твърди, че от своя страна той е заплатил на ищеца сумата от 613,10 лева , ведно с лихва по чл. 86 от ЗЗД в размер на 189.90 лева. Счита, че с оглед становището му за липса на основание за присъждане на обезщетение за забава, то и платената сума от 189,90 лева се явява недължимо платена и моли съда да извърши 4 съдебно прихващане с нея в случай , че намери иска за главница за основателен до някакъв размер . Твърди и, че ищецът му дължи и договорна неустойка за забава, съгл. чл. 18 от договора. Сочи, че видно от Приложение №2 към договора - линеен график, СМР по електроинсталации е следвало да бъдат изпълнение до края на м. 10.2015 г., което обаче е прието на 09.02.2016 г. с подписването на протокол № 3. Излага, че натрупаната обща забава е повече от 100 дни, а дължимата за това неустойка е както следва: По акт 1 от 04.12.2015 г. на стойност 29 266.61 лева по 0,03% на ден, забава от 35 дни 307.30 лв; По акт 2 от 29.12.2015 г. на стойност 14616,43 лева по 0,03% на ден, забава от 60 дни 263,10 лв; По акт 3 от 09.02.2016 г. на стойност 12261.95 лева по 0,03% на ден, забава от 100 дни 367,85 лв или неустойка в общ размер на 938.25 лева. Моли съда в случай, чеуважи претенцията на ищеца да извърши съдебно прихващане със сумата 938.25 лева , представляваща дължима неустойка за забавено изпълнение на осн. чл. 18 от Договор за СМР.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждането на разноски.

В нарочна писмена защита моли съда да отхвърли предявения иск като погасен по давност. Навежда доводи и, че исковата претенция е недоказана.

Излага, че Инвеститорът не е заплатил изцяло дължимата му сума.

Алтернативно, ако съдът приеме, че се дължи плащане то е в размер на 2,5 %, за които при ответника са постъпили плащания по главния договор. Поради изложеното намира за неоснователен и предявения иск с правно основание чл.86 ЗЗД. Поддържа направеното възражение за прихващане и моли съда да уважи същото.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. № 1610/2021 г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от **** срещу *** за следните суми:, сумата 2807,25 лв. главница; лихва 854,65 лева, лихва по чл. 86 от ЗЗД за периода 05.03.2018 г. до 04.03.2021г., ведно със законната лихва от 05.03.2021 год. до изплащане на вземането, както и сумата 73,24 лв. държавна такса и 396 лв., представляващи адвокатско възнаграждение Въз основа на подаденото заявление е издадена 5 заповед за изпълнение № 1003/05.03.2021 г., срещу която е постъпило в срок възражение от длъжника, поради което и в изпълнение на указанията на съда е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.

Видно е от представения о делото Договор за изпълнение на СМР, сключен между страните по делото, че същите са договорили, че цената на договора ще бъде платена както авансово, така и въз основа на двустранно подписан акт обр. №19, одобрени от Инвеститорския контрол в срок до 10 дни от постъпване на плащане от Инвеститора, от които се приспада и 5% за обезпечителна гаранция до въвеждане на сградата в експлоатация, като същата се разплаща както следва: 2% в срок от 5 дни от плащането и от Инвеститора след въвеждане на сградата в експлоатация и 3% след изтичане на една година от въвеждане на сградата в експлоатация при условие, че няма неотстранени дефекти. Договорено между страни е и, че при забава за завършване и предаване на обекта в уговорения срок изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,03% за всеки просрочен ден върху сумата за забавената част, но не повече от 5% от нея.