Решение № 173 от 27.05.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калинка Георгиева

Членове:

Иванка Шкодрова

Андрей Ангелов при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора ИВАЙЛО Б. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600217 по описа за 2025 година

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в открито съдебно заседание на трети декември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ИВАНКА ШКОДРОВА

2. АНДРЕЙ АНГЕЛОВ

При СЕКРЕТАРЯ МАРИЯ КРАЙНОВА и с участието на ПРОКУРОРА И. А. от СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,

След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия Г.а ВНОХД № 217 по описа за 2025 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

С проверяваната в настоящото въззивно производство присъда на СГС (СпНС) са изцяло оневинени и оправдани всички петима подсъдими по делото – И. П., Д. Д., З. И., С.

С. и Х. Я.. Всеки от тях е бил обвинен, че с останалите четирима е участвал в организирана престъпна група (ОПГ), целяща корист и извършване на престъпления по чл. 280, чл. 281 и чл. 301 от НК – в периода от началото на септември 2016 г. до 25.05.2017 г., а отделни подсъдими са обвинени и че в различни съучастия са извършили и вторични престъпления по чл. 281, по чл. (302, т. 1, б. „б“ вр.) 301, (ал. 3 вр.) ал. 1 и по чл. 304а от НК. След „изключване“ на редица доказателствени средства по делото и въз основа на данните от останалите анализирани от него доказателствени средства, СГС е приел, че всички обвинения са недоказани.

1

Присъдата е протестирана, в срок, с искане за отмяната й и за осъждане на всички подсъдими по всички обвинения. Мотивацията на протеста практически се изчерпва с предложението в рамките на въззивното производство да бъде проверена изцяло правилността на присъдата, като единствената конкретика е относно преоценка на подхода на СГС към показанията на свидетели на досъдебно производство (ДП) пред съдия и към допустимостта на използвани специални разузнавателни средства (СРС).

Срещу протеста са подадени възражения от адв. В. В. като защитник на подсъдимия Д. Д. и от адв. Ж. Н. като защитник на подсъдимия С. С..

Беше проведено въззивно съдебно следствие, което – предвид давността на разследваните събития от 2016 г., можа да установи единствено, че на инкриминираната за вторично престъпление спрямо него дата подсъдимият Д. Д. е бил на работа като граничен полицай на ГКПП Аерогара София (ВНОХД, л. 137 вр. 138-142, л. 143-151 и л. 158-162).

Във въззивните съдебни прения страните заеха следните позиции: Прокурорът се позова на неоценените от СГС показания на ДП пред съдия на определени свидетели и на „изключените“ от СГС данни от използвани СРС, за да поддържа искането в протеста за осъждане на всички подсъдими по всички обвинения. Всички защитници, към становището на всеки от които се присъедини съответният подсъдим, поддържаха позицията си за потвърждаване на оправдателната присъда с позоваване на редица нарушения на процесуални правила и на досъдебно производство, и от първоинстанционния съд, а също и на недоказаност на обвинителните твърдения както за съставомерни факти, така и за авторство.

За да провери изцяло обосноваността на оправдателната присъда, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД проучи самостоятелно съдържанието на всички събрани по делото доказателствени средства. Съдържанието на всяко едно поотделно беше подложено на анализ, а съдържанието на всички съвкупно – на съпоставка и синтез по правилата на формалната и житейската логика. При тази си дейност въззивният съд оформи окончателни изводи по (не)установеността на значими за съставомерност и за авторство факти, значението на които обоснова крайна позиция на въззивния съд относно извършването на твърдените престъпления и относно авторството на обвинените лица, която позиция съвпада с диспозитива на протестираната присъда. Мотивацията на въззивния съд обаче съществено се различава от тази на първоинстанционния съд.

По делото е проведена от СГС (СпНС) странна съдебна процедура, която – ако е целяла разумен срок за разглеждане на делото, е постигнала точно обратния резултат.

В съдебното заседание на 30.11.2020 г. (НОХД, т. 1, л. 265…275) е отсъствал адв. В.

В. (защитник на подсъдимия Д. Д.) по уважителна причина – представен болничен лист за периода от 30.11.2020 г. до 29.12.202 г., но като продължение поради усложнения на заболяване на предходен болничен лист от 16.11.2020 г. (НОХД, т. 1, л. 286 вр. 287 вр. 293294). В това заседание е присъствал подсъдимият Д. Д., както и останалите подсъдими със защитниците си. В същото заседание е провеждано съдебно следствие и е бил разпитан свидетелят с тайна самоличност № 263 (СТС) – при възражения за такива действия на съда.

В следващото съдебно заседание на 18.12.2020 г. (НОХД, т. 1, л. 297-308) са отсъствали едновременно и защитникът адв. В., и подсъдимият Д. – и двамата по уважителни причини от здравословно естество (НОХД, т. 1, л. 296 за Д. и предходните два болнични листа за адв. В.). На Д. е била наложена изрично и карантина от медицински лица – било е предписано изолирането му в къщи от 08.12.2020 г. до 21.12.2020 г. И в това заседание е провеждано съдебно следствие и е бил разпитан свидетелят Я. Р..

Протоколите и за двете съдебни заседания са били връчени от СГС на отсъствалите защитник и подсъдим – което всеки от тях е заявил в следващото съдебно заседание на 11.01.2021 г. (НОХД, т. 1, л. 325-342) и съдебното следствие е продължило.

Разпит на СТС е бил проведен от СГС първоначално на 15.10.2020 г. (НОХД, т. 1, л.

237 …), когато е било открито съдебното следствие. То е започнало с разпита на свидетеля 2

Х. Н. Х. (за когото защитниците и подсъдимите твърдят, че е в действителност СТС) и след това е продължило с разпита на Г. П. (сестра на подсъдимия И. П.) и с разпита на СТС. В това заседание е присъствал адв. В. (НОХД, т. 1, л. 237 ...) и то е преди заседанието на 30.11.2020 г. в отсъствие на адв. В.; на 30.11.2020 г. разпитът на СТС е бил допълнен с отговори на поставени му от страните на 15.10.2020 г. въпроси, включително – от адв. В..

При явяването си на 11.01.2021 г. (НОХД, т. 1, л. 325 …) адв. В. е поискал отвод на съдебния състав с позоваване на съдебен произвол; искането е било оставено без уважение и производството е продължило. Не е било уважено и искането на адв. В. (НОХД, т. 1, л. 341) с позоваване на непрекъсваемост на съдебното заседание да бъдат призовани едновременно за едно и също заседание и Х. Н. Х., и СТС, като първият присъства в залата по време на разпита на втория. СГС е решил, че не трябва „да подпомага“ насочеността на такова искане към разкрИ.е на самоличността на СТС – което означава, че СГС е преценил, че не следва да отмени поради отпаднала необходимост мярката за защита на СТС.

Право на свидетел е да заяви основанията си да изпитва страх за живота и здравето си и тези на негови близки; правомощие на прокурор и съд е да преценят налице ли е реална налична или потенциална опасност за живота и здравето на свидетеля и негови близки.

Решението обаче за вземане на мярка за защита на свидетел, изразяваща се в запазване в тайна на неговата самоличност, и решението за продължаване на действието на такава мярка имат конкретно доказателствено измерение - липса на самостоятелна сила на показанията на СТС, съгласно изричната забрана на чл. 124 вр. чл. 141 от НПК.

По повод отсъствието на защитника адв. В. от съдебно заседание с разпит на свидетели и по повод отсъствието и на защитника адв. В., и на подзащитния му подсъдимия Д. Д. в друго съдебно заседание, в което също е разпитан свидетел, СГС е отправил до СЕС едно от няколкото си преюдициални запитвания по делото. За изчакване на решенията на СЕС делото е било спряно на 03.06.2021 г., с три отделни определения (НОХД, т. 2, л. 725741). Решенията на СЕС по преюдициалните запитвания на СГС са били постановени на 15.09.2022 г., на 08.12.2022 г. и на 16.02.2023 г. Делото на СГС е било възобновено на 17.02.2023 г. (НОХД, т. 3, л. 868). Т.е. за период от повече от една година и осем месеца действията по делото са били преустановени.

За ново, четвърто поред преюдициално запитване, делото е било спряно за период от повече от една година и един месец - от 12.04.2023 г. до възобновяването на 31.05.2024 г.

(НОХД, т. 3, л. 921-933 вр. 1007).

Практическият резултат на нарушаването от страна на СГС по съществен начин на правото на защитник и подсъдим да участват в процеса е застой по делото – за повече от две години и девет месеца, което е несъпоставимо като срок с периода от един месец и десет дни, за който не са могли по здравословни причини да се явят пред съда защитник и подсъдим (от 30.11.2020 г. до 11.01.2021 г.)

Макар и решението на СЕС от 08.12.2022 г. да допуска провеждане на допълнителен разпит на свидетел на обвинението за спазване на правото на обвиняем и защитник да зададат свободно въпросите си към свидетеля, вече разпитан веднъж в тяхно отсъствие, поведението на СГС е нарушило правата по НПК на защитника адв. В. и на подсъдимия Д. да участват в процеса. Всеки от тях не се е явил по уважителна причина – заболяване от Ковид, а в заседанието на 18.12.2020 г. присъствието поне на защитника е било абсолютно задължително съобразно чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК.

Въззивният съд намира това нарушение от страна на СГС на процесуални изисквания на НПК за съществено.

Заключителната преценка на въззивния съд е за наложителност от оневиняване и оправдаване на подсъдимите по всички обвинения – което формално съвпада с диспозитива на присъдата, и тази преценка е оформена въз основа на самостоятелно от въззивния съд проучване на всички доказателствени материали по делото и независимо от изложените от СГС мотиви. Предвид това въззивният съд не използва като основание за отмяна на присъдата посоченото съществено процесуално нарушение на СГС само по себе си:

3 проверката по същество на делото е тази, която има същинско значение за своеобразно съхраняване на правата на подсъдимите поради оправдаването им, налагащо се и според въззивния съд.

Друго процесуално нарушение въззивният намира в мотивите на СГС. Под надслов „изключва“ практически е избегнат анализ на доказателствени средства. НПК не борави с термина „изключване“ на доказателствени средства, а предвижда допустими и недопустими доказателствени средства – „не се допускат“ (чл. 105, ал. 2 от НПК, като за отделни недопустими доказателствени средства има и конкретизация за причините („Не могат да бъдат свидетели …“ - чл. 118, ал. 1 от НПК). Но ако съд е събрал определени доказателствени средства, то всички те „подлежат на внимателна проверка“ – чл. 107, ал. 5 от НПК. По конкретното дело конкретният първоинстанционен съд е събрал показанията на свидетели – чрез прочитане на разпитите им на ДП (и пред разследващ орган, и пред съдия), както е и прочел и приел писмените материали по делото, което означава, че са събрани и доказателствата (фактическите данни) от протоколите за изготвяне на веществени доказателствени средства (ВДС) от прилагане на специални разузнавателни средства (СРС).

Както съдържанието на прочетените показания от ДП, така и съдържанието на протоколите за ВДС от прилагане на СРС е следвало да бъдат подложени на внимателна преценка от СГС. Липсата на анализ на доказателствата (фактическите данни) в тези доказателствени средства е непълнота в мотивите на първоинстанционния съд по редица фактически въпроси. Предвид възлагането на въззивния съд от чл. 314 от НПК на тежестта да извърши цялостна проверка на присъдата, съдържанието на тези доказателствени средства е предмет на обсъждане в настоящото изложение.

Безспорно е доказано по делото, че подсъдимите П., И. и Д. са работили като гранични полицаи на ГКПП Аерогара София както през целия инкриминиран за ОПГ период, който е от началото на септември 2016 г. до 25.05.2017 г., така и към датите на инкриминираните няколко вторични престъпления, които са 24.09.2016 г., 08.04.2017 г., 12.05.2017 г. и 25.05.2017 г. За това са приложени кадрова справка и протокол за запознаване със специфична длъжностна характеристика за съответната длъжност – за всеки от тримата (ДП, т. 18: л. 37-38 и 39 – за Д.; л. 35 и 36 – за П.; л. 40-41 и 42 за И.).