Решение № 6858 от 12.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6858 гр. София, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

М. В. Атанасова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100512796 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 82195/14.10.2024 г., подадена от М. С. К. длъжник по изп. д. № 20188630402147, по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863, с район на действие СГС, против разпореждане на съдебния изпълнител от 03.09.2024 г. за отказ да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Жалбоподателят счита, че отказът е незаконосъобразен, тъй като последното изпълнително действие по делото представлявало налагането на възбрана върху недвижим имот на длъжника на 24.09.2019 г. След тази дата не били извършвани други валидни изпълнители действия. На изпратените запорни съобщения до търговски банки липсвал отговор от третите задължени лица, или било посочено, че длъжникът не разполагал с наличност по сметките си, поради което липсвал обект, срещу който действията да бъдат насочени. Запорното съобщение до Факултета по дентална медицина от 10.02.2020 г. не пораждало ефект, тъй като третото задължено лице никога не е било работодател на длъжника. Подадените от взискателя молби за извършване на изпълнителни действия от 21.04.2021 г. и 24.01.2023 г. били без внесени авансови такси, като втората молба не била подписана от представител на взискателя. Насроченият на 29.11.2022 г. опис, оценка и изземване на движими вещи не бил осъществен поради ненадлежно връчване на поканата до длъжника и невнасянето на авансовите такси от взискателя. Моли съда да отмени обжалвания отказ и да му присъди разноските.

Взискателят „Софийска вода“ АД не е подал възражение в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК.

1

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител счита жалбата за допустима, но неоснователна, тъй като жалбоподателят регулярно искал извършване на изпълнителни действия, които представлявали пречка за перемиране на делото по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Софийски градски съд, като разгледа жалбата, становището на длъжника, мотивите на ЧСИ, и се запозна с приложения препис от изп. дело № 20188630402147, по описа на ЧСИ С.Х., намира следното:

Изпълнителното дело е образувано с разпореждане от 30.08.2018 г. по молба на взискателя „Софийска вода“ АД въз основа на изпълнителен лист от 16.08.2018 г., издаден по г.д. № 85594/2017 г. на СРС, 50 състав, срещу М. С. К., за сумата от 1602,19 лв., представляваща стойност на потребена питейна вода за периода 14.03.2012 г. - 04.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 06.12.2017 г. до погасяването, за сумата от 580,21 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 14.04.2012 г. - 04.10.2017 г., както и за сумата от 93,65 лв., представляваща разноски в заповедното производство.

След образуването на делото срещу длъжника са били поискани и извършени следните изпълнителни действия:

Н а 25.09.2018 г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запори върху вземанията на длъжника от търговски банки, както и върху тези за трудово възнаграждение от „ПЪРВА МБАЛ - София“ АД /л. 20-23/.

С постановление от 24.09.2019 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху собствения на длъжника апартамент № 82, със застроена площ от 73,04 кв.м, находящ се в гр. София, ж.к. ****, като възбраната е вписана в СВп - гр. София на 02.10.2019 г. /л. 70/.

На 10.02.2020 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника за трудово възнаграждение от Факултет по дентална медицина /л.76/, като в отговор на запорното съобщение третото задължено лице е посочило, че длъжникът не е в трудово правоотношение с него.

С молби от 21.04.2021 г. и 24.01.2023 г. взискателят е поискал налагане на запори върху вземанията на длъжника от търговски банки и за трудово възнаграждение, налагането на възбрани върху негови недвижими имоти, както и насрочването на описи на негови движими вещи /л. 82, 105/.

Н а 07.10.2022 г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запори върху вземанията на длъжника от търговски банки /л. 91-92/.

На 19.09.2024 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху вземанията на длъжника за трудово възнаграждение от „К.-****“ ЕООД /л. 132/.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна следното:

Основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело е налице, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Срокът е преклузивен и започва да тече от последното изпълнително действие. С изтичането му производството по принудително изпълнение се прекратява, която правна последица настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи с постановление 2 вече настъпилото прекратяване /т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС/.

Това основание предполага бездействие на взискателя да поиска извършването на изпълнителни действия в установения в закона срок. Обратно, всяко искане за извършване на такива действия прегражда възможността за прекратяване на изпълнителното производство, като е без значение дали касае способи, които вече са били приложени или нови. Взискателят не е ограничен в правото да иска повтаряне на способи, ако те не са били успешни или с цел намиране на секвестируемо имущество. Това важи и в хипотезата, при която изпълнението се осъществява от съдебния изпълнител по възлагане по чл.18 ЗЧСИ, защото всяко предприето от органа по изпълнението действие се счита поискано от взискателя.

Двугодишният срок за перемпцията започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение, т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане /посоченото решение на ВКС/.

Когато изпълнителният способ се реализира чрез плащане от трето лице (напр. при наложен запор върху вземания на длъжника) всяко плащане изгражда предприетия изпълнителен способ и препятства перемирането на делото.

В случая от приложеното изпълнително дело е видно, че от образуването му през 2018 г. периодично и в рамките на срок по-кратък от две години са били извършвани изпълнителни действия от страна на взискателя или съдебния изпълнител с оглед възлагането по чл. 18 ЗЧСИ, последното от които е извършено на 19.09.2024 г.

Противно на изложените в жалбата доводи, в т. 11 от ТР от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК е разяснено, че изпълнителното действие не е опорочено поради невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса за него.

При невнесена такса ЧСИ я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК, а когато последният не отговаря за нея - може да се претендира плащането й от взискателя по реда на чл. 410, ал. 1 ГПК, независимо от нейния размер. От друга страна, невнасянето на таксите не може да се приеме за поведение от страна на взискателя осуетяващо изпълнителното действие с последица заличаването му с обратна сила. Ако наистина е имало несъбрани такси съдебният изпълнител е следвало по аргумент от чл. 426, ал. 3 ГПК да уведоми за това взискателя и да му осигури възможност за тяхното плащане.

В т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по т.д. № 3_2015 г. на ВКС, ОСГТК е посочено, че изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор. В мотивите към решението е прието, че съществуването на вземането не е част от фактическия състав по налагането на запора, а е от значение за това, дали той може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя или не. При налагането на запора не се изисква 3 предварителна проверка за това дали вземането действително съществува, като запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, съгласно чл. 450, ал. 3 ГПК и чл. 507 ГПК.

Поради изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК за перемпция и отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело е правилен, обуславящо извод за неоснователност на жалбата.

Независимо от изхода на делото в полза на страните не следва да се присъждат разноски. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски.

В случая не е налице правен спор, предмет на съдебно инстанционно разглеждане по смисъла на чл.81 от ГПК, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл.78 и чл.81 от ГПК, в случая е неприложим.

Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М. С. К., ЕГН ********** длъжник по изп. д. № 20188630402147, по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863, с район на действие СГС, против разпореждане на съдебния изпълнител от 03.09.2024 г. за отказ да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4