Решение № 974 от 04.12.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 974 гр. Бургас, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20242120204381 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба от „КК СУШИ 2023“ ЕООД, ЕИК:

207322283, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от управителят К. Р. К., срещу Наказателно постановление № 789306-F784525/26.09.2024г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност. В открито съдебно заседание „КК СУШИ 2023“ ЕООД, редовно призовано се представлява от адв.Д., която поддържа жалбата и моли за присъждане на разноски.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Ч., която счита, че издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което пледира за неговото потвърждаване. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал. 2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.26 - НП е връчено на представител на жалбоподателя на 02.10.2024г., а жалбата е депозирана на 15.10.2024г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

Н е се спори, че дружеството-жалбоподател стопанисва търговски обект по 1 смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС Суши бар “Ponzy”, находящ се в гр.Бургас, Морски плаж Бургас- Север, в който се предлага продажба на храна и напитки, като обектът разполага с касова зона, обособен кът за консумация на закупените напитки и храни и тоалетна /обща за няколко обекта/.

На 23.08.2024г. в 21,11 часа била извършена проверка в обекта от актосъставителя П. и св.Х. – инспектори по приходите. Проверката започнала с контролна покупка, за която била издаден фискален бон от монтираното в обекта и функциониращо регистрирано в НАП фискално устройство. В хода на проверката проверяващите констатирали, че продажбите се регистрират в данъчна група „Г“ – продажбите от която се облагат с 9 % ДДС, а не в данъчна група „Б“ със ставка от 20 %.

Констатациите от проверката били описани в Протокол за извършена проверка cep. АА №0155817/23.08.2024г. Разпечатан бил и КЛЕН за 23.08.2024г., като се установило, че за извършена продажба е издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в търговския обект и работещо към момента на проверката фискално устройство, регистрирана на ФУ в данъчна група „Г“ за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност. При извършен анализ на извършваната дейност от задълженото лице в обекта било прието, че дейността която извършва не съответства на посочените в чл.66а и §15д, ал.1 от ЗДДС на които ставката на данъка е 9%.

С оглед така установената фактическа обстановка, административнонаказващият орган приел от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС, във връзка с което бил издаден на жалбоподателя АУАН cep. AN № F784525/26.08.2024г.

Актът бил предявен на упълномощено лице, което го подписало и получило препис от него. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН било депозирано писмено възражение.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя била наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

Така изложеното се установява от приложените по делото писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Фактическата обстановка не се оспорва и от жалбоподателя, като единственият спор по делото е правен и той се съсредоточава около това дали в конкретния случай се касае за доставяне на услуга или за доставяне на стока, респективно дали е следвало да бъде начислен ДДС в размер на 20 %, както счита АНО, или в размер на 9 %, както е сторил жалбоподателят.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024г.

Съдът счита обаче, че в случая описаното поведение на търговеца е 2 несъставомерно по следните причини:

Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано по този закон лице е длъжно да отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от съответното устройство. Съгласно чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС, министърът на финансите издава Наредба, с която се регламентира издаването на фискални касови бележки от фискално устройство. В приложение на тази разпоредба е издадена Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл.27, ал.1 на същата Наредба, лицата по чл.3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл.28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група „А“ – за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група „Б“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; 3. група „В“ – за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; 4. група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.

Разпоредбата на чл.66а ЗДДС урежда случаите, в които ставката на ДДС е в размер на 9 %. В същото време §15д, т.2 от Преходните и заключителните разпоредби на закона предвижда, че ставката на данъка по чл.66а се прилага и за доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи; това не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на бира, вино и спиртни напитки, включително в случаите по чл. 128, до 31 декември 2024 г. включително.

Съгласно практиката на ВАС – Решение № 10585/19.10.2021 г. по адм. д. № 3550/2021г. - по препращането към чл.6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност:

„1. Ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са услуги, които се състоят в доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки, или и на двете, за консумация от човека, придружени от достатъчно помощни услуги, за да могат да се консумират непосредствено. Доставката на храна, на напитки, или и на двете е само един компонент от едно цяло, в което услугите играят по-голяма роля.

Ресторантьорски услуги е доставката на такива услуги в заведенията на доставчика, а кетъринг е доставката на такива услуги извън помещенията на доставчика.

2. Доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки или и на двете, независимо дали е включен превозът, но без каквито и да било други помощни услуги, не се смята за ресторантьорска услуга, нито за кетъринг услуга по смисъла на параграф 1.“

Предвид гореизложеното, при предоставяне на клиенти на храна/напитки за консумация, следва да бъде преценено дали с оглед приложението на намалената ставка по чл.66а от ЗДДС е налице доставка на стока – храна, или е налице доставка на услуга (ресторантьорска или кетъринг). Във връзка с характера на посочените услуги, попадащи в обхвата на облагане с намалената данъчна ставка, се изхожда и от 3 практиката на СЕС по преюдициални решения по аналогични казуси.

В този смисъл са и указанията на НАП за приложението на намалената данъчна ставка, публикувани в Интернет страницата на Агенцията („Становище на НАП относно приложението на намалената ставка от 9% ДДС за някои стоки и услуги“), съгласно които: „ресторантьорски услуги са налице и при предоставяне на храна и напитки в търговски обекти при система за продажба „food court“. „Food court“ е система за продажба, която се прилага в търговските центрове и включва продажбата на определени продукти на клиенти в определени за целта специални зони. В рамките на тези зони са разположени т.нар. боксове – места, от които доставчиците предлагат готова за консумация храна. В рамките на боксовете всеки доставчик разполага с касово-продажбена част, кухненска част, (понякога) дори с магазинна площ и с част, предназначена за консумация - обща част, предназначена за консумация на храни от клиентите на всички тези доставчици. Клиентът получава готова храна най-често в еднократна опаковка/прибори за еднократна употреба, която може да консумира в обособената зона за хранене. В обичайния случай в такива зони храната се консумира на място, като изнасянето й извън зоната е поскоро изключение, предвид недопустимостта да се консумира в останалите части на търговския център“.

В посочения по-горе смисъл е и практиката на СЕС като в точка 14 от решение по дело C-231/94, Faaborg-Gelting Linien Съдът приема по-конкретно, че ресторантьорските сделки се характеризират със съвкупност от елементи и действия, от която доставката на храна е само съставна част, и в рамките на тази съвкупност услугите подчертано доминират. Следователно тези сделки трябва да се считат за доставка на услуги по смисъла на чл. 6, пар. 1 от Шеста директива.

Положението обаче е различно, когато сделката е свързана с храна за вкъщи и не е съпроводена с услуги, чието предназначение е да способстват за консумацията на място в подходяща обстановка.

Съдът подчертава, че при ресторантьорски услуги доставката на готови ястия и на напитки за непосредствена консумация е резултат от поредица от услуги, като се започне от приготвянето на ястията и се стигне до сервирането им в чинии, и че тази доставка се съпровожда от предоставянето на клиентите на оборудване, което включва както салон за хранене с прилежащите му помещения (гардероб и пр.), така и мебели и съдове. В някои случаи физическите лица, чиято професия се състои в изпълнението на тези ресторантьорски сделки, трябва да подредят приборите, да съветват клиентите, да им дават разяснения относно предлаганите ястия и напитки, да сервират тези продукти на масата и накрая, след приключването на консумацията, да почистят масите (решение по съединени дела C-497/09, C-499/09, C-501/09 и C-502/09, точка 65).

Видно от горните Указания, предоставяната от жалбоподателя услуга напълно попада в приложното поле на „ресторантьорска услуга“. Извършената от проверяваното лице доставка е на услуга от данъчна група „Г“ по чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредбата и то е изпълнило точно задължението си да документира продажбата с издадения фискален бон, начислявайки 9 % ДДС. Самата свидетелка при съставянето на акта – Х. посочва в тази връзка, че обектът разполага с маси, позиционирани в кът за хранене с много маси, както и санитарен възел, които са общи за няколко обекта.