Решение № 6 от 06.01.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 915/2019
- Вид
- Решение № 6
- Подписан
- 06.01.2020
- В сила
- 11.02.2020
- Състав
- ТОНИ КРЪСТЕВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 5945 от 10.06.2019 · ТОНИ КРЪСТЕВ
- Разпореждане № 6364 от 19.06.2019 · ТОНИ КРЪСТЕВ
- Разпореждане № 7544 от 22.07.2019 · ТОНИ КРЪСТЕВ
- Разпореждане № 8407 от 14.08.2019 · ТОНИ КРЪСТЕВ
- Определение № 3603 от 08.10.2019 · ТОНИ КРЪСТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 113, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.119, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 106, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 107, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- Чл. 108, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 492, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 3, т. 1 - 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 3, т. 1 - 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 3, т. 1 - 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 3, т. 1 - 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 3, т. 1 - 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 343, ал.1, б."в" · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.3, б."б" · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№………./…...01.2020 год. гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на шести декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ при секретар Мая Иванова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 915 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Д.Р.Г.,***, срещу „ЗК Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, иск с правно основание чл.432 от КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 160 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на майка му Г.П. Р.-Г., настъпила на 10.02.2017 г. в резултат от ПТП в гр.Варна, причинено от Д.Ж. при управление на л.а. „***“ с рег. № ***, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на уведомяване на застрахователя до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 09.02.2017 г. в гр. Варна, на бул. „Народни будители“ е станало ПТП, при което л.а. „***“ с рег. № ***, управляван от Д. Д. Ж. е блъснал пресичащата булеварда като пешеходец Г. Р.. Инцидентът настъпил на пешеходна пътека, обозначена със съответната хоризонтална маркировка, след предупредителни пътни знаци за пешеходна пътека и деца, както и забранителен за движение със скорост по-висока от 40 км/ч. Ударът настъпил поради шофиране с несъобразена скорост, значително превишаваща разрешената, като водачът е предприел действия по аварийно спиране едва след удара. След сблъсъка пострадалата в безсъзнание и с множество видими травми била откарана в спешното отделение на МБАЛ „Света Анна“, където констатирали, че е в тежко състояние и въпреки проведената реанимация починала.
За настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол и било образувано ДП по описа на ОД на МВР - Варна. Образуваното НОХД № 391/2018 г. по описа на ОC – Варна, НО приключило с присъда, влязла в сила на 12.06.2018г., с която Д.Ж. бил признат за виновен за настъпване на процесното ПТП поради извършени от него нарушения на чл.20, ал.2, чл.21, ал.2 и чл.119, ал.1 от ЗДвП.
За вредите, причинени при управлението на л.а. „***“ с рег. №***, собственост на Г.С., се сочи, че е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност" с ответното дружество с полица № BG/22/117000180500, валидна до 06.01.2018г., въз основа на което ищецът е отправил застрахователната си претенция спрямо „ЗК Лев Инс" АД.
Твърди се, че в резултат на смъртта на майка си ищецът е изпитал и продължава да изпитва психически болки и страдания поради внезапната и непоправима загуба. Ищецът сочи, че въпреки, че са живеели в отделни домакинства са били щастливи и много близки с майка си, имали взаимно разбирателство и хармония, събирали се често. Загиналата помагала на ищеца финансово и при отглеждането на сина му. Грижела се за него не само като майка, а и като лекар. Имали силна и емоционална връзка. Ищецът бил шокиран от внезапната и неочаквана смърт на майка си, от информацията за многобройните травми по тялото й, от това, че била обезобразена. След фаталния ден за ищеца всичко се преобърнало, продължавал да преживява станалото, затворил се в себе си, станал тъжен и самотен, раздразнителен, неспокоен.
Излага, че скръбта и мъката му са много големи и не може да приеме факта, че майка му не е между живите и че си е отишла по такъв нелеп начин.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЗК Лев Инс"АД, ЕИК *********, със седалище гр. София е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка ГО на водача на л.а. „***“ с рег. №***. Сочи, че претенцията е било възможно за бъде разгледана извънсъдебно, което не се е осъществило поради непредставяне от страна на ищеца на необходимите документи. Възразява за съпричиняване от страна на пострадалата. Оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер, като твърди, че е завишена с оглед икономическото положение в страната. Оспорва твърдяните от ищеца страдания, тяхната продължителност и интензитет. Оспорва претенцията за лихви.
В допълнителната искова молба – становище, се оспорва възражението за съпричиняване. Сочи се, че отношенията между страните не са уредени по извънсъдебен ред не поради бездействие на ищеца, а поради определяне от застрахователя на обезщетение в нисък размер, който е счетен от ищеца за недостатъчен.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа изложените доводи.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на лично основание, чрез пряк иск срещу застраховател, като се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения риск “Гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят покрива, в границите на определената в договора застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които представляват пряка и непосредствена последица от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице.
Претенцията по исковете за главница е за присъждане на обезщетение за настъпили неимуществени вреди вследствие на деликт, съставляващ престъпление от общ характер, установено от наказателния съд с влязла в сила на 12.06.2018 г. присъда № 41/25.05.2018г. по НОХД № 391 по описа на ВОС за 2018 г., съгласно която Д. Д. Ж. е признат за виновен в това, че на 09.02.2017 г. в гр.Варна, при управление на МПС – л.а. „***" с ДК № В 9057 РК нарушил правилата за движение – чл. 20, ал.2, чл. 21, ал. 2 и чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Г.П.
Г., на 64 години, като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл.343, ал.3, б.”б” вр. чл. 343, ал.1, б.“в“ от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК в настоящото производство е изключена преценката на доказателства относно елементите от фактическия състав на престъплението, за което е наложено наказание на виновния водач, и същите следва да се приемат за установени по висящия спор относно гражданските последици от деянието – извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на увреждащия автомобил.
По делото е прието за безспорно наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност" при ответника „Застрахователна компания Лев Инс” АД – гр. София за лек автомобил „***“ с рег. № *** към датата на настъпване на ПТП. Този факт е намерил отражение и в приетия като доказателство по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 384/09.02.2017 г. на ОД на МВР – Варна.
Подлежащи на установяване пред гражданския съд в случая, при който е задължително зачитането на влязъл в сила съдебен акт на наказателния съд, са обстоятелствата, релевантни за настъпване на вредите, които са пряка и непосредствена последица от деликта, и определяне на техния размер.
Не се оспорва от ответниците, а и от представеното с исковата молба удостоверение за наследници на Г.П. Г. се установява по несъмнен начин, че ищецът е син на загиналата при описаното пътно-транспортно произшествие пешеходка.
По искане на ищеца, с цел установяване вида и интензитета на претърпените от него болки, страдания, скръб и притеснения, вследствие на смъртта на майка му са допуснати до разпит в открито съдебно заседание на 18.09.2015 г. свидетелите Д. М В. и В. М В..
От показанията на свидетелката Д. В., леля на съпругата на ищеца, които се преценяват като обективно дадени и се кредитират при съобразяване с разпоредбата на чл. 172 от ГПК, съдът приема за установено следното:
Ищецът Д.Г. преживял голям шок от загубата на майка си. Той бил много лъчезарен и контактен, но след инцидента се затворил в себе си, не искал да се събира с никого и станал мълчалив, усамотявал се, не влизал в разговори при събирания. Според свидетелката, Д. бил много близък с майка си.
Излага, че ищецът има син на дванадесет години, за когото баба му приживе полагала грижи като го взимала събота и неделя и учели уроци у тях.
Свидетелката сочи, че напоследък по-рядко се вижда с Д..
От показанията на свидетелката В. В., съпруга на ищеца, които се преценяват като обективно дадени и се кредитират при съобразяване с разпоредбата на чл. 172 от ГПК, съдът приема за установено следното:
Инцидентът бил изключително шокиращ и много плашещ. Към момента в семейството – между свидетелката, ищеца и сина им Г. все още не се коментирало и не се обсъждало много случилото се. Инцидентът променил тях, не само Д.. Преди произшествието всички били сплотено семейство, били заедно на празници и в моменти на взаимно споделяне на щастие – коледни, новогодишни празници, рождени дни, като това обикновено винаги се случвало в дома на майката на ищеца. Нещата вече не били същите - вече не празнували празници заедно с бащата на ищеца, но не по тяхно желание, а все още не можели да преодолеят случилото се. Трудно било на семейството като цяло да продължи напред. Първоначално, след загубата на майка си Д. много се затворил.
Темата била табу и до ден днешен самият инцидент не се коментирал вкъщи. В началото Д. не можел да спи. Станал много затворен, отказвал да ходи на разходка заедно със съпругата и детето си. Към момента това не било съвсем така, но ежедневието им било променено. Д. не искал да общува много дори със семейството си, а с околните – съвсем. След случая прекъснали много контакти и не се стараели да ги поддържат.
Свидетелката излага, че преди инцидента много често се срещали със свекърва и́, защото живеели в един квартал. Починалата била педиатър, работела на смени и много помагала, когато Д. отсъствал продължително време, тъй като той работел като помощник-капитан. Описва грижите, които родителите на ищеца ежедневно полагали за техния внук – син на свидетелката и ищеца.
По делото е прието заключение на вещо лице д-р С.В., д.м. по допусната съдебно-психиатрична експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Според вещото лице, внезапно настъпилата смърт на майката на ищеца в следствие на ПТП е предизвикала у него емоционални и поведенчески реакции в рамките на реакция на скръб (траурна реакция). Описани са състояния на шок, гняв, апатия, както и социално отдръпване, избягване на ситуации и места, напомнящи за майка му и за фаталното ПТП. Смъртта на майката безспорно представлява психотравматично събитие за ищеца. Към настоящия момент негативните ефекти на психотравмата в голяма степен са преодолени, ищецът Д.Г. е психично здрав, без психопатологични феномени, които да насочат към психично страдание.
От показанията на посочените по-горе свидетели и заключението на вещото лице съдът приема за доказани обстоятелствата, че ищецът е бил в близки отношения с майка си и е понесъл тежко загубата и́. Смъртта и́ му е причинила душевни болки, страдания, негативни емоционални преживявания, съответстващи по сила и интензитет на траурна реакция, характерна за отношения между майка и син с оглед на неговата и нейната възраст, семейно положение, начин на живот, начин на настъпване на смъртта на пострадалата от ПТП. Налице е пряка причинно-следствена връзка между претърпените от ищеца неимуществени вреди и процесното ПТП.
Причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправени, а само могат да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага следва да се определи от съда във всеки отделен случай в зависимост от характера и степента на конкретното субективно увреждане. Преценката за размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД се извършва по справедливост и вътрешно убеждение.
Подробни указания за начина на определяне на неимуществените вреди се съдържат в задължителното за съдилищата ППВС 4/68 год. В случая от съществено значение са възрастта на ищеца и на пострадалата, отношенията между тях като близост, привързаност, доверие, наличието и степента на емоционална, икономическа, психическа и др. зависимост на ищеца от пострадалата. Следва да се преценят последиците от загубата с оглед на личния живот на ищеца, наличието на други източници на морална опора и подкрепа като собствено семейство, съпруга, деца, близки роднини. Не може да не се вземе предвид и начина, по който е причинена смъртта, доколкото това се отразява пряко на силата и интензитета на преживяната мъка, както и икономическите условия към момента на настъпване на вредите и общественото разбиране за справедливост.
Разпечатката съдържа 37 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3a40f7c7-6213-4205-aa2b-c18336a5f601