Присъда № 79 от 28.10.2025, Районен съд - Благоевград

МОТИВИ към Присъда №79/28.10.2025г., постановена по нохд №180/2025г. по описа на Районен съд -Благоевград

Производството по делото е образувано въз основа на внесен Обвинителен акт на РП-Благоевград против Б. П. К. , на когото е вменено извършването на престъпление по чл. 131, ал.1, т.5а във вр. с член 129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, което се изразява в следното:

На дата 23.07.2024г., около 18,00ч, в община Б , на поляна над заведението „В “, е причинил средна телесна повреда другиму /на А. С. С./, чрез нанасяне на два ритника в областта на гръдния й кош, като в хода на разследването не е установено с кой крак са нанесени ритниците и така причинил на пострадалата счупване на девето, десето и единадесето ребро в лявата гръдна половина по хода на средна мишнична линия, които наранявания са реализирали медико - биологичната характеристика трайно затруднение на движението на снагата, като деянието е извършено в условията на домашно насилие /извършено е чрез упражняване на физическо насилие и е осъществено спрямо лице, от което Б. П. К. има дете, като освен това с А. С. С. господин К. е бил във фактическо съпружеско съжителство и е живял в едно домакинство/.

В съдебно заседание, представителят на РП-Благоевград поддържа обвинението .

Подсъдимият лично и чрез своя защитник в процеса по същество не оспорва обвинението от обективна страна, но се поддържа тезата, че подсъдимото лице не е могло да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ръководи същите на инкриминираната дата. Ето защо се иска прилагане на медицински мерки, а не на наказание на подсъдимия К. .

Районният съд в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, след като анализира събраните по делото доказателства и приложимото право , намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ФАКТИТЕ В ДЕЛОТО

Между страните не е спорно, че подсъдимия Б. П. К. е роден на дата .Видно от свидетелството му за осъждане, К. е и неосъждан до момента и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.

Безспорно установено е също така, че подсъдимият и пострадалата А. С.

С. живеели в едно домакинство и били във фактическо съпружеско съжителство за период от около 2 години /2002г.-2003г./ По време на това 1 фактическото съпружеско съжителство между К. и пострадалата С. се родило дете –на г., а именно синът им Б Б. К.. Заради периодичните прояви на агресия и конфликти между К. и С., включително и при отключване на прояви на неговото психично заболяване, двамата се разделили, като последното се случило в края на 2003г. Заради детето Б обаче двамата родители продължили да комуникират и контактуват по между си, както и да организират понякога и честване на рождения му ден заедно.

На 23.07.2024г., когато отново бил рождения ден на вече пълнолетния Б К., подсъдимият считал, че пак ще честват заедно този празник на детето за това след като се чул по телефона с пострадалата по този повод, решил да я потърси на място, което тя посещавала, а именно –поляна в близост до река „Б “ в Б , ползвана за градски плаж, намираща се над заведението „В “ и където също били чествали рожден ден на Б К. предни години.

Около 17.30 часа на същата дата, пострадалата действително се намирала на въпросната поляна, където отишла да плажува, след като разбрала, че синът й няма да е в Б за рождения си ден, а в гр.С , където е студент и учи. Към този момент на поляната имало и други граждани, които били отишли там със същата цел, в това число и св. В. Р. Д., който се бил разположил в близост до С.. Подсъдимият отишъл на поляната при пострадалата, която му казала, че няма да честват заедно този път рождения ден на детето, защото Б е останал в гр.С . След което около 18. 00 часа , тя влязла да се изкъпе в река Б , а подсъдимият я последвал. Там обаче между двамата възникнал конфликт по повод на рождения ден на детето и защото подсъдимият видял на поляната в близост до пострадалата св.Д., от когото ревнувал С.. В рамките на този конфликт, К. блъснал с ръце А. С., която паднала в реката, макар че от това не се наранила по тялото. Тази агресия на подсъдимия накарала пострадалата да потърси помощ от седящите на поляната други граждани и тя излязла от тръгнала към мястото където бил св.Д., когото познавала по физиономия, защото и той често ходел на тази поляна за да плажува след работа. Това още повече ядосало подсъдимия, който като видял нейната реакция след излизането от реката, започнал да я обижда, наричайки я неколкократно „курва“, като й се заканвал, че „ще я разчекне от бой и ще й избие зъбите й“.

Пострадалата му отговорила, че ще каже на синът им какво й е направил, при което подсъдимият се затичал към нея, хванал я за косата и я повалил на земята, след което й нанесъл неустановен брой удари със свити в юмруци с ръце в областта на рамената и лявата ръка на пострадалата. При тези удари, пострадалата почувствала силна болка в тялото си и се свила, а подсъдимият преустановил ударите си с юмруци и й нанесъл два ритника в областта на гръдния кош. Тогава се намесил св.Димтров, който отишъл да помогне на пострадалата и разтървал К. от нея. Пострадалата не можела да диша след ударите на К. и била на земята, св.Д. и друг неустановен гражданин, който също се намирал на поляната предложили, казали на С. да отиде на преглед в Спешен център, след което непознатия я и закарал с автомобила си до МБАЛ“Б “. При прегледа на С. в ЦСМП на МБАЛ“Б “, дежурният лекар я изпратил за да й се направи рентгенова снимка на тялото, но след направата на такава не се установило да имат травми по нея. Седмица по- късно обаче, тъй 2 като болките в гърдите и тялото й не преминавали, а станали по-силни, С. отишла отново на лекар и направила консултация с хирург, който отново я изпратил да й направят рентгенова снимка, като при направата на такава се констатирало, че има счупване на 9-то, 10-то и 11-то ребро. Започнало лечение на пострадалата и лекарите й забранили да се движи за около 3-4 месеца докато се възстановят и зараснат счупените ребра, като й било указано, че тялото й трябва да е в покой.

Видно от приетата по делото като доказателства медицинска документация за пострадалата С., в резултат на нанесените й удари от подсъдимото лице на посочената дата и място на 23.07.2024г., действително й е причинено счупване на девето, десето и единадесето ребро в лявата гръдна половина по хода на средна мишнична линия, които наранявания са реализирали медико - биологичната характеристика трайно затруднение на движението на снагата .

В хода на ДП е допусната и назначена съдебно – медицинска експертиза, в рамките на която вещото лице съдебен медик е установило, че посочените травматични увреждания на пострадалата /счупване на ребра и контузия на гръдния кош/, като механизъм на причиняване съответстват на описания такъв в обвинението, а именно те могат да се получат в резултат на удари с тъпи твърди предмети, каквито са и човешките юмруци и крака. Контузията на гръдния кош и счупванията на няколко съседни ребра по една линия на счупване, добре и по давност да са получени на инкриминираната дата и по начина, който съобщава в показанията си пострадалата С. /с ритане с крака в лявата страна на гръдния й кош/, като тази травма е довела до трайно затруднение на движението на снагата на пострадалата за срок от 1.5 до 2.5 месеца . Експерта допълва при разпита си в съдебното производство, че често се случва при травми като причинените такива на пострадалата /счупване на ребра/, която няма и разместване на кости фрагменти, да не може да се установи по рентгенова снимка ако счупване е прясно. Същевременно , след като отминат няколко дни или седмици, експерта сочи, че започва оздравителния процес в организма и тялото на човек образува съединителна тъкан между счупените костни фрагменти и именно тогава при рентгенова снимка те се виждат ясно и показват счупването, както се е случило и при пострадалата С.. В случая експерта сочи, че се касае и за счупване на 11-то плаващо ребро в човешкото тяло, което също е допринесло за неоткриване на счупването при първия преглед на пострадалата С. на инкриминираната дата.

След този инцидент, подсъдимият се обаждал на пострадалата и й се извинил няколко пъти, като повече не са имали конфликтни ситуации по между си след този случай и продължават да комуникират и до днес .

Същевременно, пострадалата установява при разпита си по делото, че през годините до 23.07.2024г. , подсъдимият и друг път й е нанасял побой, включително и на публично място пред други хора, след което е отивал да й се извини, като именно това му поведение, често отключвано и заради психичното му заболяване, е станало причина тя да се раздели с него, въпреки опита си да живеят заедно и да прояви разбиране към заболяването му.

3

В хода на разследването е назначена и изготвена комплексна съдебно– психиатрична и психологична експертиза на подсъдимото лице, в рамките на която вещите лица са констатирали, че К. боледува от психично заболяване – „органично биполярно – афективно разстройство с когнитивни дефицити и поведенческа дезадаптация“, което води до органична промяна на личността.

Заради това негово заболяване, подсъдимият е лекуван няколкократно в „Център за психично здраве – Благоевград“ЕООД. Експертите са констатирали също така, че заради заболяването си, К. е с базово променени компоненти на когнитивно и поведенческо ниво, като най – значими са промените в настроението му. Поведението му се характеризира със своенравност, неподчиняемост с елементи на враждебност, значително стеснен житейски кръгозор. Действията му са ситуативно повлияни, като тежестта пада на моментното емоционално състояние. Преобладаващата импулсивност го възпрепятства в цялост да дообмисля разумността на постъпките си при една занижена оценъчна способност за вредите, които биха последвали, както за него самия, така и за околните. Вещите лица обаче не са установили към инкриминираната дата и до момента, да е налице обърканост, налудности и хюлюцинаторни изживявания в подсъдимото лице, които да са довели до прекъсване на връзката му с реалността и наличие на активна психотична симптоматика на инкриминираната дата. Поведението му е било импулсивно и агресивно на процесната дата, но без загубена връзка с реалността. Ето защо експертите приемат, че подсъдимия има и годност и може да дава и достоверни обяснения във връзка с процеса срещу него.

При извършената в хода на ДП допълнителна комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза на подсъдимото лице е установено от експертите, че психическо заболяване на Б. П. К. представлява психически недостатък, който му пречи сам да се защитава в наказателното производство, за това на същият е обезпечен защитник. Наред с това вещите лица приемат, че инкриминираното деяние е извършено от подсъдимия К в състояние на раздразнение, улеснено от болестното му състояние, но същото не покрива критериите за силно раздразнение /афект/ и още повече, предизвикан с поведение на пострадалата на инкриминираната дата.

При дадените обяснения на подсъдимия в съдебното производство, същият не оспорва напрактика причинената телесна повреда на пострадалата на инкриминираната дата и място, като се установява, че причината за нанесеният на С. побой, е проява на ревност от страна на К., към св.В. Д., въпреки, че от разпита на последния категорично се установи, че е семеен и не се намира в никакви и още по-малко лични и близки отношения с пострадалата С. и двамата са общи познати, както и с подсъдимото лице, именно от мястото на плажуване то им /процесната поляна до река Бистрица/.

При разпита на св.Н. в съдебното производство се установи, че подсъдимият страда от психично заболяване, изразяващо се в депресия, което отключил след смъртта на майка му, с която св.Н. била в близки отношения. В период на проява на заболяването подсъдимият бил депресиран или 4 превъзбуден, като многократно е лекуван в „ЦПЗ-Благоевград ЕООД. Лятото на 20204г., подсъдимият отишъл при св.Н. и й казал, че е набил майката на сина си, за което съжалява и го оценявал като неправилно свое поведение.

Св.Н. сочи, че подсъдимият е привързан към сина си и ежедневно се чува с него и разговаря по телефон, когато не може да го види в града.