Решение № 217 от 13.10.2025, Районен съд - Попово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. П., 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Поля П. И. при участието на секретаря Илияна Д. Белчева като разгледа докладваното от Поля П. И. Гражданско дело №

20243520100166 по описа за 2024 година

Производството е за делба на съсобствени недвижими имоти – земеделски земи, във фазата по допускането й.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, предявена от С.

И. Т. от гр. Велико Търново, чрез пълномощник: адв. Й. М. П. от ВтАК, със съдебен адрес: гр. Велико Търново, ***В, против Б. Е. Б. от гр. София, П. Е. М. от с. Макариополско, обл. Търговище, Й. Т. Й. от с. М., общ. П., В. Й. Ц. от гр. Варна, М. Т. Д. от гр. П., обл. Търговище, Д. С. Е. от гр. София, Н. С. А. от гр. П., обл. Търговище, В. Д. В. от гр. П., обл. Търговище, З. А. И. от гр. Варна, Р. З. А. от гр. Варна, А. З. А. от гр. Варна, З.

Н. М. от гр. Търговище и Г. Х. Н. от гр. П., обл. Търговище, за съдебна делба на недвижими имоти - земеделски земи.

Първоначалната ищца чрез пълномощник твърди в исковата си молба, че страните били наследниците на Е. В. С., починал на 29.08.1958 г. в с. М., обл.Търговище, което ги правело съсобственици на следните недвижими имоти - земеделски земи, възстановени с Решение № 028 от 16.06.1995 г. на ОСЗ - П. и Решение № 28308 от 12.05.1998 г. на ОСЗ - П.:

1. НИВА от 15.504 дка, четвърта категория, местност Хотулите, имот № ** по плана за земеразделяне в землището на с. М., а съгласно Скица № **1г., представляваща поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. М., общ. П., с площ от 15504 кв.м., предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория: 4, съседи: ***;

2. НИВА от 2.400 дка, 0.384 дка трета категория, 2.016 дка четвърта категория, местност „Паламарски път", имот № 026023 по плана за земеразделяне в землището на с. М.

, а съгласно Скица № 15-604920-07.06.2021 г., представляваща поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. М., с площ от 2400 кв.м., предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория: 4, съседи: **;

3. НИВА от 2.500 дка, четвърта категория, местност „Рушана", имот № 061049 по плана за земеразделяне в землището на с. М., а съгласно Скица № 15-604923- 07.06.2021г., представляваща поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. М., с площ от 1

2500 кв.м., предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория: 4, съседи: **

4. НИВА от 5.602 дка, трета категория, местност „Южек", имот № 069010 по плана за земеразделяне землището на с. М., а съгласно Скица № 15-604929-07.06.2021г., представляваща поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. М., с площ от 5602 кв.м., предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория: 3, съседи: **

Общият наследодател бил оставил за наследници съпруга и шест деца. Съпругата му – С. Д. С., също починала на 24.04.1959 г., като нейната част била преминала към дяловете на общите им 6 деца и така всяко едно от шестте колена наследници разполагало с по 1/6 ид.ч. от наследствената маса.

Наследник от коляното на сина И. Е. В., била първоначалната ищца – С. И. Т. и тя наследявала 1/6 ид.ч. от имотите.

Наследници от коляното на сина Б.Е.Й., били ответниците Б. Е. Б. и П. Е. М.. Те също наследявали общо 1/6 ид. от имотите.

От третото коляно - на дъщерята Д.Е.Й., наследник бил ответникът Й. Т. Й., чийто дял от наследствената маса също бил в размер на 1/6 ид.ч. от имотите.

От четвъртото коляно - на дъщерята Дона Енева Стоянова, наследници били ответниците В. Й. Ц., М. Т. Д. и нейните две дъщери - Д. С. Е. и Н. С. А., чиито дял от наследствената маса също бил в общ размер на 1/6 ид.ч. от имотите.

От петото коляно - на сина В. Я. В., наследник бил ответникът В. Д. В., чийто дял от наследствената маса също бил в размер на 1/6 ид.ч. от имотите.

От шестото коляно - на дъщерята З. Енева Х., наследници били ответниците З. А. И., Р. З. А., А. З. А., З. Н. М. и Г. Х. Н., чиито дял от наследствената маса също бил в общ размер на 1/6 ид.ч. от имотите.

Тъй като между страните не било постигнато съгласие за доброволната делба на горепосочените имоти, моли съдът да се произнесе с решение, с което да допусне и извърши съдебна делба на процесиите имоти, при квоти - по 1/6 ид.ч. за всяко коляно наследници.

Претендира разноски.

С исковата молба е предявен отрицателен установителен иск за собственост срещу ответника Г. Х. Н., с който се иска да бъде признато за установено, че горепосоченият ответник не е собственик на имота, за който се е снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 107, т. 6, вх. рег. № 4696, нотариално дело № 1167/09.12.2015 г. по описа на нотариус Елка Д.а, вписан с акт № 108, т. 5, нот. Д. № 826/2015 г. на Служба по вписванията - гр. П., както и е поискано обезсилване на нотариалния акт над размера на притежаваната от ответника по наследство 1/18 идеална част от имота.

Изложени са твърдения, че с горепосочения нотариален акт ответникът Г. Х. Н. бил признат за собственик на поземлен имот с идентификатор ***, представляващ НИВА от 5.602 дка – част от наследствената маса по настоящото производство.

С този нотариален акт се засягали правата на ищцата, както и на останалите наследници – съделители в производството.

Константната съдебна практика била установила като безспорно положението, че при наследяването като общо правоприемство владението и съответно съвладението преминава по право към наследниците, които се считат за продължители на личността на наследодателя си, без да е необходимо да се извършат от тях действия на упражняване на фактическа власт върху вещта. Категорично било установено от практиката, че сънаследникът, който влиза 2 във владение на наследствен имот, придобива качеството на съвладелец не поради това негово действие, а по силата на наследяването, съответно той се явява държател на идеалните части на другите сънаследници. Последните и без да държат имота са негови съвладелци като по отношение на техните идеални части, положението на този, който упражнява фактическата власт върху сънаследствения имот е аналогично на това на наемателя или заемателя за послужване на чужд имот. С това презумпцията на чл. 69. ЗС е оборена. Затова съгласно съдебната практика на Република България и тълкувателните решения на Върховния касационен съд, психологическият елемент на владението - анимус, за който съществува презумпция че е наличен, не се предполага при придобивна давност между наследници спрямо наследствения имот. При това положение е дадена сила на предположението, че наследникът, който сам владее останалите части от имота, принадлежащи на другите наследници, всъщност ги владее за тях. Тоест предполага се, че владелецът владее имота от името на своите сънаследници, докато не се докаже противното.

Владелецът сам следва да доказва, че изрично е заявил и показал чрез действията си на останалите наследници, че владее целия имот само за себе си (например като не ги допуска до имота, въпреки тяхното изрично желание, като го загради или ги уведоми изрично и писмено за намерението си да свои целия наследствен имот).

В конкретния случай не били налице каквито и да е индиции, от които да може да се заключи, че Г. Х. Н. възнамерява да свои имота, за да го придобие еднолично по давност или посредством какъвто и да е друг способ. Нещо повече, имотите от наследствената маса винаги били арендувани заедно от представител на всички наследници (последният договор бил сключен от друг наследник - Й. Й. за всички земи, включително и тази, за която ответникът Г. Н. се бил снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка, а рентата била своевременно разделяна между всички сънаследници.

Това обуславяло нотариалният акт да бъде обезсилен, а имотът - признат и приет като част от наследствената маса, подлежаща на разделяне между съделителите.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е подадено възражение от ответника Г. Х. Н., имащо характера на писмен отговор, в който с ръкописен текст и не много четливо, ответникът възразява срещу искането за съразмерно заплащане на разноските от ответниците.

Възразява още, че в оспорения нотариален акт по обстоятелствена проверка влиза и неговата 1/6 ид.ч. от наследството, като не оспорва правата на останалите съсобственици, но твърди, че при подготовката за изповядването на сделката адвокатът му казал, че нямало нива в размер на 4.333 дка, която да съответствала точно на дела му.

Счита, че ще се наложи парично уравняване на дяловете, тъй като нямало парцели по 4.333 дка.

Прилага писмени доказателства.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответницата В.

Й. Станчева, в който същата изразява становище за допустимост и основателност на предявените искове. Твърди, че преди да получи съдебните книжа, не е знаела за съществуването на констативния нотариален акт в полза на единия от ответниците.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответниците Б.

Е. Б. и П. Е. чрез адв. Р. Д. от ТАК, в който е изразено становище за допустимост и основателност на предявения иск за делба. Изразено е становище за извършване на доброволна делба.

По преюдициалното искане заявяват, че са били изненадани, че единият от ответниците се е снабдил с нотариален акт за единия от делбените имоти. Считат, че този нотариален акт засяга правата им и молят съда да го обезсили. Твърдят, че този имот винаги е бил арендуван заедно с останалите имоти от наследствената маса от общ представител на 3 всички наследници. Никога не били виждали ответника Г. Х. да владее имота с намерение да го свои.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответниците Н.

С. А., Д. С. Е. и М. Т. Д., чрез пълномощник: адв. Ц. Х. от ТАК, в който е изразено становище за допустимост и основателност на предявения иск за делба. На посочените ответници също не им било известно, че ответникът Г. Н. се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка по отношение на единия от наследствените имоти. Заявяват, че всички имоти са отдавани под наем или аренда общо, включително и имота, предмет на нотариалния акт.

Възразяват срещу искането за присъждане на разноски.

Останалите ответници не са подали писмени отговори и не са изразили становища по предявените искове.

В хода на делото, преди насрочване на първото съдебно заседание първоначалната ищца е починала, като на основание чл. 227 от ГПК като ищци в процеса, на мястото на починалата ищца С. И. Т., са конституирани законните наследници М. П. А. и И. П. М..

В съдебно заседание за ищцата М. А. се явява пълномощник – адв. Й. П. от ВтАК, който поддържа предявените искове. Ищецът И. М. не се явява, не изпраща представител в с.з. За ответниците Б. Б. и П. М. се явява пълномощник: адв. Р. Д. от ТАК, която поддържа подадения писмен отговор. Ответниците В. В. и Й. Й. се явяват лично и изразяват становища за допустимост и основателност на предявените искове. Ответникът Г. Н. се явява лично и по същество признава предявения отрицателен установителен иск за собственост над размера на неговата идеална част от имота, предмет на иска, както и не възразява срещу иска за допускане на съдебна делба на процесните имоти.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Няма спор по делото, че страните в настоящия процес са наследници на общия наследодател Е. В. С., роден на 06.03.1876 г., б.ж. на с. М., общ. П., починал на 29.08.1958 г., акт за смърт № 9/30.08.1958 г., съставен в с. М., обл. Търговище.

От приложените по делото удостоверения за наследници, изх. № 214 /07.06.2021 г., издадено от Община П., изх. № 2811/17.10.2023 г., издадено от Община Горна Оряховица, изх. № УН – 513/17.10.2023 г., издадено от Община Белослав, изх. № АУ093512ВЛ_001ВЛ_001/06.10.2023 г., издадено от с. Звездица, общ. Варна и изх. № **3 г., издадено от Община Търговище, е видно, че смъртта си наследодателите Е. В.

С. и съпругата му С. Д. С., починала на 24.04.1959 г.) са остаВ. следните наследници по закон: 1. И. Е. В. – син, починал на 28.07.1995 г., оставил след смъртта си, както следва: 1.1. С. И. Т. – дъщеря, първоначален ищец по делото, починала на 26.10.2024 г. и оставила след смъртта си: 1.1.1. М. П. А. – дъщеря, ищец по делото и 1.1.2. И. П. М. – син – ищец по делото; 2. Б.Е.Й. – син, починал преди баща си – на 08.02.1953 г., оставил след смъртта си: 2.1. Велика И. В. – съпруга, починала на 04.09.1991 г. и 2.2. Енчо Б. Енев – син, починал на 05.01.2000 г. и оставил след смъртта си: