Решение № 420 от 29.09.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. Несебър, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело № 20262150100041 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.143, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.99 и чл.79 от ЗЗД.

Ищецът „*****“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град София, район Т., булевард Б. № **, представлявано от управителите Х.М. и П.В., твърди, че между „К.“ АД, ЕИК ******, и ответника М. С. К. с ЕГН **********, адрес: град О., улица С. № 9, община Несебър, е сключен Договор за потребителски кредит № 2215092, по силата и в изпълнение на който кредитодателят „К.“ АД е предоставил на кредитополучателя М. С.

К. сумата в размер на 500 лева като последният се е съгласил да върне кредита чрез заплащане на 5 броя вноски, всяка от които в размер на 109,42 лева в срок до 10.09.2020г.

Уговореният лихвен процент е 36,93%, а годишният процент на разходите е 43,87%. На същия ден – 05.04.2020г., ответникът М. С. К. е сключила Договор за предоставяне на поръчителство с „****“ ЕООД, с който последният се е задължил да сключи договор с „К.“ АД и да отговаря пред „К.“ АД солидарно с М. С. К. за всички задължения по договора за кредит, като по силата на чл.3 от договора за предоставяне на поръчителство „****“ ЕООД се е задължил да плати всички изискуеми задължения при поискване от „К.“ АД. Договорът за поръчителство между „****“ ЕООД и „К.“ АД също е сключен на 05.04.2020г., като с него „****“ ЕООД се е задължил спрямо „К.“ АД за всички задължения на М. С. К. по Договора за кредит. Тъй като М. С. К. не е изпълнила в срок задълженията си, „К.“ АД е поканил „****“ ЕООД за плати всички изискуеми задължения на М. С. К. по договора за кредит от 05.04.2020г., а от своя страна „****“ ЕООД е изпратил уведомление до М. С. К. на 21.02.2021г. за изискуемите суми и за предстоящите плащания. „****“ ЕООД е извършил на 1

23.02.2021г. плащания в полза на „К.“ АД на сумите, дължими от М. С. К. по договора за кредит. С плащането „****“ ЕООД се е суброгирал на основание чл.143, ал.1 от ЗД в правата на удовлетворения кредитор. В деня на плащането той е уведомил по електронната поща длъжника за извършеното плащане и за встъпването в правата на кредитора, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 1,07 лева, ведно с мораторната лихва в размер на 21,22 лева.

„****“ ЕООД е прехвърлил вземанията към М. С. К. на „*****“ ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021г., като с последващ Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 14.03.2022г., сключен между същите страни, те са постигнали съгласие цедентът да прехвърли станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 от 23.02.2022г., неразделна част от договора, в което фигурира вземането на „****“ ЕООД към М. С. К.. Длъжникът е бил уведомен за цесията по електронната поща от цедента, чрез пълномощник. Погасяване на задължението на ответника все още не е осъществено. За вземането си ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ ***/2025г. по описа на Районен съд – Е., който е уважил искането и е издал заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за следните суми: сумата в размер на 255,65 евро, представляваща главница по Договора за потребителски кредит, сумата в размер на 24,08 евро, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 05.04.2020г. до 10.09.2020г., сумата в размер на 142,95 евро, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 05.04.2020г. до 27.06.2025г., законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Ищецът моли да бъде признато за установено, че ответникът му дължи горепосочените суми, за които е издадена заповедта за изпълнение. Претендира направените по настоящото исково производство разноски, както и тези по заповедното производство.

В отговора на исковата молба, подаден от особения представител на ответника, се изразява становище за допустимост на иска, но оспорва същия по основание и размер.

Счита, че приложените към исковата молба документи не представляват годни доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, включително за валидно възникнало между страните и съществуващо облигационно правоотношение. За недоказано намира и твърдението, че кредиторът по договора за потребителски кредит е предоставил на кредитополучателя уговорената сума. Евентуално счита, че със сключването на договора за кредит е нарушен чл.19, ал.1 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР от 43,87% не отразява действителния такъв, защото не включва част от разходите по кредита, конкретно възнаграждението по договора за поръчителство, сключен с „****“ ЕООД. Намира за нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, и клаузата, с която е уговорена възнаградителна лихва. Счита договора за кредит за нищожен на основание чл.22 от ЗПК поради неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, поради което на основание чл.23 от ЗПК потребителят дължи 2 връщане само на главницата. Въвежда и правопогасяващо възражение, а именно за изтекла 5-годишна погасителна давност, което обстоятелство е настъпило на 10.09.2025г. Изразява позиция и за липса на валидно възникнало правоотношение, по силата на което „****“ ЕООД да е станал поръчител на дълга на ответника. Наред с това част от съдържанието на договора, сключен с „****“ ЕООД, противоречи на императивни разпоредби на ЗЗД, в частност на чл.147, ал.1 от ЗЗД, въз основа на която следва да се приеме, че това дружество като поръчител е имал задължение да изпълни дълга си в рамките на 6-месечния срок, т.е. до 10.03.2021г. Не са ангажирани доказателства и в подкрепа на твърденията в исковата молба за изпратено до „****“ ЕООД уведомление за предстоящо плащане, че поръчителят е погасил задължението, размерът на плащането, начин на плащане, а и дори да е било налице плащане, то е недължимо платено. Отбелязва, че не е еднозначно посочена датата, на която е сключен договорът за цесия, което пък е свързано с легитимацията на ищеца като страна по спорното материално правоотношение, т.е., че е придобил качеството на кредитор, включително и поради ненадлежното уведомяване на длъжника за договора за цесия. Моли за отхвърляне на иска.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява нито от законен нито от процесуален представител. Представено е писмено становище от юрисконсулт, в което се изразява позиция за наличието на валидно сключен договор за потребителски кредит и за доказан факта на предоставяне от страна на кредитодателя уговорената сума по кредита в полза на кредитополучателя. Поддържа и всички твърдения, изложени в исковата молба относно сключените договори и тяхното изпълнение, въз основа на които намира исковете за основателни. Изразява позиция и по възраженията и оспорванията срещу иска, направени с отговора на исковата молба, като по довода за недействителност на договора за кредит поради неточен процент на ГПР, който счита за неоснователен, признава, че действително възнаграждението за поръчителство не е включено при изчисляването на ГПР, тъй като договорът за поръчителство, в който е уговорено това възнаграждение, се явява акцесорен спрямо договора за кредит, чиято цел е обезпечаване вземането на кредитора при евентуално неизпълнение от страна на длъжника по него, и с чието сключване длъжникът се е съгласил да обезпечи кредита си посредством услугите на „****“ ЕООД. Възражението по договора за поръчителство не се явявал същински разход по основния договор за кредит, а попада в изключенията по чл.19, ал.3 от ЗПК. Счита също, че вземането по договора за кредит не се погасява с кратката 3-годишна погасителна давност по чл.111, б. „в“ от ЗЗД, като обстоятелството, че погасяването на вземането е предвидено да се извършва чрез заплащане на вноски, не се касае за периодично дължими плащания, а задължението се явява едно и началният срок на течението на погасителната давност започва от крайния срок на погасяването или от обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Освен това давността е 5 години, в който срок ищецът е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Посочва също, че именно „*****“ ЕООД е страна по спорното материално правоотношение по силата на договора за цесия, по който дружеството има качеството на цесионер, като длъжникът е надлежно уведомен за цесията от предишния 3 му кредитор, или това е сторено – уведомлението е връчено на длъжника – с връчването на исковата молба макар и на особения му представител. По тези съображения счита възраженията на ответната страна за неоснователни.

Ответникът не се явява в съдебно заседание. Представлява се от особен представител, който заявява че поддържа подадения отговор на исковата молба, а доводите срещу възраженията в отговора намира за неоснователни. Счита, че в хода на делото не са установени елементите на правопораждащия фактически състав като не се установило съществуването на претендираните от ищеца вземания. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 05.04.2020г. между „К.“ ЕАД, от една страна, и М. С. К., от друга страна в качеството й на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 2215092 за сумата в размер на 500 лева. Кредитополучателят – ответникът – се е задължил да върне заема чрез заплащане на 5 броя месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 109,42 лева, или общият размер на всички плащания възлиза на сумата в размер на 547,25 лева, включваща главницата и договорната лихва в размер на 47,25 лева. В приложението към договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР) 43,87%, както и лихвения процент по кредита – 36,93%. В чл.4(1) от договора за кредит е посочено, че в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на „К.“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К.“ ЕАД юридическо лице („поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

В изпълнение на договорните си задължения кредиторът „К.“ ЕАД е превел сумата по договора за кредит в размер на 500 лева в полза на кредитополучателя М. С. К. по уговорения начин – чрез паричен превод към EasyPay, в деня на сключване на договора – 05.04.2020г.

Съгласно общите условия за предоставяне на кредити на „К.“ ЕАД, чието приложение е предвидено в договора, и за които е посочено, че са неразделна част от договорите за кредит, сключени между „К.“ ЕАД и кредитополучателите, кредитополучателят кандидатства за кредит като подава заявление до „К.“ ЕАД по образец, като кандидатстването се извършва на Сайта, чрез профил, или по телефон. След като в заявлението бъдат попълнени наименованието на кредитния продукт, размера и срока на кредита, „К.“ ЕАД изпраща на кредитополучателя по e-mail Стандартен европейски формуляр, съдържащ цялата необходима преддоговорна информация за желания кредит.

Предвидено е кредитополучателя да може да предостави обезпечение на кредита, което обстоятелство се посочва в заявлението, като в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от 4 посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на „К. ЕАД банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението, или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението от страна на „К.“ ЕАД е както следва: в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение – 14 дни от подаване на заявлението, в случай, че кредитополучателят предостави обезпечение – 24 часа от предоставянето му на „К.“ ЕАД, а ако той не предостави обезпечение съгласно заявлението в предвидения срок, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „К.“ ЕАД.