Решение № 9 от 07.01.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Радомир, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М. К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20251730100903 по описа за 2025 година

Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД.

Ищцата Л. К. Б., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. Радомир, кв.“А.“ .., ет. ., ап.

., чрез адвокат - пълномощника Л. К. Б. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул.„Т.” № ., ет.

., офис № ., е предявила иск против ответника „Стик Кредит" АД, ЕИК: ....., със седалище гр.Шумен, ул.“О. № ., представлявано от Стефан Николаев Топузаков, с който моли съда да постанови решение, с което на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № 1278102, сключен на 14.05.2025 г. между Л. Б. и „Стик.

Кредит“ АД, ЕИК , поради противоречие със закона.

Моли да й бъдат присъдени разноските по делото, както и адвокатско възнаграждение.

Ищцата твърди, че сключила с ответника Договор за потребителски кредит № ..../14.05.2025 г., по силата на който й е бил предоставен кредит от 500 лева, които следвало да върне за 24 месеца при лихвен процент от 36.00 % годишно, и в договора бил посочен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 28.32 %. Общата сума, която е следвало да върне възлиза на 684.11 лв. Според ищцата договорът съдържа следните нищожни неравноправни клаузи:

ГПР е 28.32 % - Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал.4 на визираната 1 правна норма е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва. ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена дължимата неустойка, което е още едно основание за нищожност на договора;

-

В чл.19 от Договора е посочено, че потребителят се задължава в три дневен срок да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция или 2. Поръчителство на едно трето физически лица, което да отговаря на определени от кредитора условия, като в чл. 29 от договора страните са се договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя да бъде начислена неустойка в размер па 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечението. В конкретния случай неустойката е била в размер на 957,01 лв. Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т, 7-12 и т. 20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Съшата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Ответникът „Стик Кредит" АД, чрез пълномощника си адв.Х. М. от САК, е депозирал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, като е изрзил становище, че искът е недопустим и неоснователен.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните по делото, че между същите е налице сключен Договор за потребителски кредит № ....., сключен на 14.05.2025 г. между Л. Б. и „Стик Кредит“ АД, ЕИК ...., с който „Стик Кредит“ АД, в качеството му на кредитор, е отпуснало на Л. Б., в качеството й на потребител, по силата на който ответното дружество се е задължило да предаде в собственост на ищцата сума в размер на 500 лева, подлежащ на връщане на 24 месечни погасителни вноски, при лихвен процент (ГЛП) – 36.00 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 28.32 %, при месечна вноска от 66.80 лв., в която влиза и неустойка в общ размер на 957.01 лв. Общата сума за погасяване, към момента на сключване на договора за кредит, възлиза на 684.11 лв. Ищцата не оспорва, че е усвоила сумата.

Видно от чл.19 от представения договор за кредит, в него е предвидено „в случай, че страните са уговорили обезпечение, потребителят следва в тридневен срок от сключване на договора за осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство или да предостави банкова гаранция на кредитора, като е посочено, че двата вида обезпечение следва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и следва да се одобрят от кредитора;.то същото да бъде под формата на поръчител или банкова гаранция, които подлежат на одобрение от кредитора /чл.19/, като в случай,че потребителят не изпълни условието, съгласно чл.29 от договора, кредиторът начислява неустойка от 0,9 % от стойността на усвоената сума, на ден, докато обезпечение не се 2 предостави, като неустойката се плаща заедно с вноските по кредита. В представения по делото погасителен план, е посочено, че ищцата дължи ежемесечно вноски, формираща се от главница, лихва, както й неустойка или общо 66.88 лева месечно.

Договорът за кредит е сключен при действието на ЗПК, като по делото няма доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за търговска или професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП.

Относно твърденията, направени в исковата молба – действително, със сключване на договора се заобикаля закона. Разпоредбата на чл.24 ЗПК препраща към чл.143 до 148 ЗЗП.

Съгласно § 1, т.1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Според т.2. „Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

В договора за кредит не е посочено, че неустойката се включва както в общия разход по кредита, така и в общата дължима сума от потребителя, по смисъла на посочените легални дефиниции на ЗПК. Страните не са формирали спор, че неустойката е платима от длъжника разсрочено, на вноски, с падежи, съвпадащи с падежите на вноските по договора за кредит.

Съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, т.7-12 ЗПК…, договорът е нищожен. Общото между всички цитирани основания за нищожност на договора е, че, за да е нищожен договора, то за тези задължения по договора в него следва да липса информация, така че при сключването на договора, както и при неговото изпълнение от длъжника, за последния да е неразбираемо на първо време, каква част от месечната вноска, която дължи, ще се разходва за ГПР, каква част за погасяване на вземането по главница, дали се дължи лихва. Същевременно, ако има други разходи, такси по договора, те следва да са посочени в него. Поради възмездния характер на договора за потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота относно правата и задълженията на потребителите и за по - пълна защита на интересите им, трябва да бъдат уговорени лихвения процент по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК) и годишният процент на разходите (ГПР) по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК), който изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на 3 предоставения кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК. Изчисляването на ГПР се извършва, като се допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в съответствие с първоначално определените срокове. В договора ясно е посочен процент на възнаградителна лихва, като в самия договор се съдържа по какъв начин с вноската, която потребителят плаща, ще се погасява главница и лихва. Ето защо, макар посочена като процент, а не сума, потребителят може да я изчисли. Същото се отнася до ГПР.

Относно твърдението на ищеца, че ГПР не включва неустойката за предоставяне на обезпечение, което влече със себе си нищожността на целия договор. Неизпълнението на задължението на ответника да предостави обезпечение на кредитора, може да доведе до намаляване на възможността на кредитора да се удовлетвори на крайния падеж на договора.

Тази неустойка се следва заедно с обезщетението за забава, като същата неустойка увеличава задължението на заемателя с малко над 1/3, като не предвижда насрещно задължение за кредитора.

В настоящия случай е очевидно, че при уговорена неустойка в договора от 957.01 лева, както и че при аритметично прибавяне на сумата 66.88 лева към възнаградителната лихва, то ГПР би бил над 50 %. Посоченият в договора ГПР е 28.32 %, поради което и посоченият аритметично ГПР не отговаря на действително уговореното, а същият надвишава 50 %, тъй като неустойката надвишава размера на отпуснатия кредит.

Неустойката следва да се включи в ГПР, тъй като отговаря на определението „общи разходи по кредита“, по даденото от СЕС тълкуване на чл.3 от Директива 2008/48, както следва:

„общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните [такси]; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, поспециално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

ГПР означава общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф 2. Както се посочи по – горе, посоченият в договора ГПР е по – нисък от действително предвидения по договора, което се получава чрез заобикаляне на закона – предвижда се, чрез въвеждане на института на неустойката – позволено от закона правно средство, да се постигне забранен от закона резултат – нарушаване на разпоредбата на чл.19,ал.4 ЗПК, който забранява ГПР над 5 пъти законната лихва. Ето защо, поради заобикаляне на закона, на основание чл.21 ЗПК. По същество, доколкото разпоредбата на договора, предвиждаща ГПР, не може да се замести по право с разпоредба на закона, нито волята на страните да може да се замести от съда с тълкуване на останалите разпоредби на договора, то и нищожната разпоредба на договора, посочваща ГПР, влече нищожност на целия договор, защото същият не би бил сключен от ответното дружество както без разпоредбата, предвиждаща неустойката по чл.21 от договора, така и без ГПР. Ето защо, 4 искът е основателен, на главното основание. /виж в този смисъл съображение 56 от Решение на СЕС по дело С – 714/2022 / С оглед на изложените съображения член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се смята за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница“/ Всичкото това води до единствения извод за нищожност на договора и уважаване на предявения иск.