Решение № 360 от 17.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. Пловдив, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от Радослав Радев Въззивно гражданско дело № 20255300501543 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение №884/28.02.2025г. по гр.д.№2043/2023г. по описа на РСПловдив,ХIV гр.с-в,с което е уважен предявеният ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС за процесния имот,като жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно и като такова моли да се отмени същото и да се постанови ново,с което да се отхвърли предявеният иск.

ВъззИ.емите страни считат решението за правилно и законосъобразно и молят същото да се остави в сила.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните,установи от фактическа и правна страна следното:

Видно от представените писмени доказателства по делото процесния имот е бил собственост на общите наследодатели на страните Ц. К. А.-починала през 1991г. и нейния съпруг Х. А. Т.,което обстоятелство е записано в АДС,с който е отстъпено правото на строеж върху имота на двамата съпрузи за построяването на къщата,находяща се на същото дворно място.В АДС №*****.1966г. е записано,че към момента на съставянето на акта къщата е била построена.Ищците са деца и внук на дъщерята на общите наследодатели,а ответника е внук на общите наследодатели,син на починал син на общите наследодатели.Установява се от разпита на свидетелите в първоинстанционното производство,че в имота е живяла общата наследодателка на страните до нейната смърт през 1991г. заедно с двамата си синове 1

Л. А. и А. А.,като А. е неженен и без деца и е починал през 1999г.,а с Л. е живял и синът му Х.,ответника по настоящото дело.

Св.И.,която живее в имота на семейни начала с ответника от 26-27 години.Същата заявява в показанията си,че къщата към момента на нейното отИ.не в имота е била съборетина,като тя и ответника са живеели в кухнята,а двамата братя са живеели всеки в по една стая.В мазето е имало само въглища и дърва и там не е можело да се живее.Всички ремонти по къщата и обновяването й заедно с направата на ограда е направено от Х. и нея.От показанията на същата свидетелка се установява,че Я. Г. е ходила на гости в къщата в с.*****,но не като собственик,а единствено на гости,като същата е казвала да си оправят имота и да живеят в него нормално,тъй като тя не желае нищо от него.От показанията на св.Ж. Х.,която е съсед на ответника,се установява,че имота е живяла общата наследодателка до нейната смърт заедно с двамата си синове и ответника.Заявява,че Я. е идвала на гости и е казвала на племенника си Х.-ответника по делото,да си оправи къщата и да живее нормално,тъй като тя не иска нищо.Ремонта в къщата е правен единствено от Х. и дотогава никой не е имал претенции относно собствеността върху имота,а едва след направата на ремонта и след смъртта на Я. са пристигнали нейните наследници,за да претендират за дял от имота.

Св.К. П. заявява в показанията си,че Я. е посещавала имота и го е обработвала,за да произведе зеленчуци и да може да издържа семейството си,но никога не е живяла в имота от момента,в който се е преместила да живее в гр.*****.На свидетелката е заявявала,че няма да се откаже от дела си в къщата,тъй като има три дъщери и не знае как ще протече живота им.

През 2020г. ответника се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка за имота,като същия акт е издаден на основание давностно владение на повече от десет години,което давностно владение е присъединено към владението на Л. А. Т..

За да е налице владение върху вещта,са необходими проява на външна власт върху вещта/corpus/ и намерение за своене на вещта /animus/.За периода,през който се сочи,че е придобит имота от ответника,ищците не успяха при условията на пълно и главно доказване да докажат,че същите са своили по някакъв начин имота,а напротив ответника е този,който доказва,че след смъртта на общите наследодатели е владял имота за себе си и е отблъсквал всяка външна намеса за участие в своенето на същия.Това е така,защото идвала много рядко и то само на гости.Факта,че и двамата ищци са декларирали имота в данъчната служба,не може да породи от само себе си права на собственост,тъй като правото на собственост се поражда чрез владение на имота по пътя на придобИ.нето по давност,който е оригинерен способ за придобИ.не на собственост.В настоящия случай се установи да е налице проявата на външната форма,т.е. да е бил отблъснат всеки един от претендиращите права на собственост върху този имот,а освен това и заплащането на данъците е станало от ответника.

При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата инстанция намира решението на първоинстанционния съд за неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да го отмени и вместо него да постанови друго,с което да отхвърли исковата 2 претенция като неоснователна и недоказана.

Пред настоящата инстанция не са претендирани разноски от страна на жалбоподателя и такИ. не следва да се присъждат.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №884/28.02.2025г. по гр.д.№2043/2023г. по описа на РСПловдив,ХIV гр.с-в,с което е признато за установено по отношение на Х. Л. А. с ЕГН********** от с.*****,*****,че Ц. С. Г. с ЕГН-********** от гр.*****,С. С. Г. с ЕГН********** от гр.*****,***** и Д. И. Г. с ЕГН-********** от гр.*****,като наследници по закон на починалата Я. Х. Г. са собственици на общо 1/2 ид.част от масивна жилищна сграда на един етаж по графични данни от 75 кв.м.,построена в западната част на УПИ-ХVI-26 /общинска собственост/ от кв.13 по регулационния план на с.*****,което УПИ е със застроена и незастроена площ от 840кв.м. при граници:от запад-улица,от север-УПИ ХVII18,УПИ II-40,УПИ III-21,от изток УПИ VII-25 и от юг-УПИ ХV-27 и е осъден Х. Л. А. да отстъпи собствеността и предаде владението върху 1/2 ид.част от имота на Ц. С. Г.,С. С. Г. и Д. И. Г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният ревандикационен иск от Ц. С. Г. с ЕГН-********** от гр.*****,С. С. Г. с ЕГН-********** от гр.*****,***** и Д. И. Г. с ЕГН-********** от гр.*****,като наследници по закон на починалата Я. Х. Г. за признаване за установено,че са собственици на общо 1/2 ид.част от следния недвижим имот: масивна жилищна сграда на един етаж по графични данни от 75 кв.м.,построена в западната част на УПИ-ХVI-26 /общинска собственост/ от кв.13 по регулационния план на с.*****,което УПИ е със застроена и незастроена площ от 840кв.м. при граници:от запад-улица,от север-УПИ ХVII18,УПИ II-40,УПИ III-21,от изток УПИ VII-25 и от юг-УПИ ХV-27 и е осъден Х. Л. А. да отстъпи собствеността и предаде владението върху общо 1/2 ид.част от имота на Ц. С. Г.,С.

С. Г. и Д. И. Г. като неоснователен и недоказан.

РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3