Решение № 1343 от 27.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1343 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Е.ия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г.а като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20251100510512 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 114909/01.04.2025 г., подадена от Е. Г. К. срещу бракоразводно решение № 3086/25.02.2025 г., поправено с Решение № 6965/17.04.2025 г. и с Решение № 14681/29.07.2025 г., постановени по гр.д. № 68248/2022 г. по описа на СРС, ГО, 181- ви състав.

Решението от 25.02.2025 г. е обжалвано в съответните части, в който е уредена родителската отговорност между страните по отношение на детето Д.Е. К.а, а именно в частта, в която на въззивинкът К. е определен режим на лични контакти с роденото от вече прекратения му брак с Н. Д. Б. (К.а преди развода) дете - Д.Е. К.а (родена на **** г.), в частта, в която въззивникът е осъден да заплаща на малолетната Д.Е. К.а, чрез нейната майка и законен представител Н. Д. Б. (К.а преди развода) месечна издръжка в размер на 269.25 лева, както и в частта, в която е осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса върху определената издръжка на детето Д. на основание чл.78, ал.6 , вр. чл.69, ал.1, т.7 ГПК.

Изложени са доводи, че след постановяване на бракоразводното решение от 25.02.2025 г. по гр.д. № 68248/2022 г. по описа на СРС, ГО, 181- ви състав, са настъпили нови факти, във връзка с поддържаното от въззивника твърдение, че детето Д. е родено след фактическата раздяла на страните, в хода на бракоразводния процес, и той не е неин 1 биологичен баща, от значение за въпросите касаещи родителската отговорност на това дете. Посочено е, че на производство е иск по чл.62, ал.1 СК за оспорване бащинството на детето, предмет на гр.д.№ 1540/2025 г. по описа на СГС, ГО-Брачни състави, VІІІ брачен състав.

Отправено е искане (уточнено с молба от 04.11.2025 г. ) за обезсилване на първоинстанционното решение от 25.02.2025 г. в обжалваните части, в това число и в частта, в която въззивникът е осъден да заплати държавна такса по сметка на СРС в размер на 193.82 лева на основание чл.78, ал.6 , вр. чл.69, ал.1, т.7 ГПК, като последица от уважаване на въззивната жалба.

Претендират се разноски за въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Н. Д. Б. (К.а преди развода) е подала отговор на въззивната жалба, в който е застъпила становище за основателност на последната. Посочила е, че в отделно съдебно производство е установено, че въззивникът не е баща на детето Д., поради което и не била търсена присъдената в негова тежест издръжка за детето. Иска се първоинстанционното решение от 25.02.2025 г. да бъде обезсилено в обжалваните части.

Поддържа, че в случая следва да намери приложение нормата на чл.78, ал.2 ГПК и разноските за възизвното производство да останат в тежест на страните така, както са направени.

Предмет на въззивно разглеждане е и въззивна жалба на Е. Г. К. срещу Решение № 6965/17.04.2025 г., постановено по гр.д. № 68248/2022 г. на СРС, ГО, 181- ви състав, по реда на чл.247 ГПК, в частта, в която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диапозитива на основно решение (№ 3086/25.02.2025 г.) касаеща размера на дължимите от него (въззивника) държавни такси за първоинстанциононто производство, а именно в частта, в която е осъден да заплати държавна такса върху издръжката на детето Д.. Иска се от решението по чл.247 ГПК от 17.04.2025 г. да отпадне диспозитива, с който въззивникът е осъден да заплати държавна такса върху присадената в полза на детето Д. издръжка, като се излагат съображения за това.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Н. Д. Б. (К.а преди развода) не е подала отговор на въззивната жалба, с която частично е обжалвано решението по чл.247 ГПК от 17.04.2025 г., постановено по гр.д. № 68248/2022 г. по описа на СРС, ГО, 181- ви състав.

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна, имаща правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащи на въззивно обжалване валидни и допустими съдебни актове.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото, приема за установено следното:

С решение № 3086/25.02.2025 г. по гр.д. № 68248/2022 г. Софийският районен съд, 181- ви състав, е прекратил с развод брака между страните като дълбоко и непоправимо 2 разстроен по взаимна вина, предоставил е упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца Д.Е. К.а, родена на **** г., и Е. Е. К.а, родена на 16.02.2013 г., на майката, при която е определил местоживеенето на децата, определил е на бащата поетапно разширяващ се режим за лични отношения с дете Е. Е. К.а, включващ и срещи в контактен център, както и режим на лични контакти между бащата и детето Д.Е. К.а - всяка втора седмица от месеца в събота за времето от 10:00 часа до 11:00 часа на същия ден, осъдил е бащата да заплаща на дъщеря си Е. Е. К.а месечна издръжка в размер на 250,00 лв., считано от 15.12.2022 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, както и издръжка за минало време в размер на по 200,00 лв. месечно или в общ размер от 2400,00 лева за периода от 15.12.2021 г. до 14.12.2022г, ведно със законна лихва, осъдил е Е. Г. К. да заплаща на детето Д.Е. К.а месечна издръжка в размер на 269,25 лв., считано от 24.02.2025 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, предоставил е на Н. Д. К.а ползването на семейното жилище, представляващо апартамент, находяща се на адрес: гр. София, ж.к. ****, постановил е след прекратяване на брака Н. Д. К.а да носи предбрачното си фамилно име – Б., осъдил е всеки един от съпрузите да заплати в полза на Софийски районен съд сумата 25,00 лв. - държавна такса при решаване на делото по иска за развод, а Е. Г. К. и сумата в 469,82 лв. – държавна такса върху издръжките.

С Решение № 6965/17.04.2025 г. е допусната поправка на очевидни фактически грешки в решение № 3086 от 25.02.2025 г, постановено по гр.д. № 68284/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 181-ви състав, като в диспозитива на основното решение вместо „ОСЪЖДА Е. Г. К. да заплати в полза на Софийски районен съд общо сумата 494,82 лв. държавни такси по делото, от които 25,00 лв. -държавна такса при решаване на делото по иска за развод и 469,82,80 лв. – държавна такса върху издръжките“ е постановено да се чете - „ОСЪЖДА Е. Г. К., ЕГН **********, да заплати в полза на Софийски районен съд общо сумата 868,72 лв. - държавни такси по делото, от които 25,00 лв.- държавна такса при решаване на делото по иска за развод и 843,72 лв. – държавна такса върху издръжките определени по отношение на двете деца.“

С решение № 14681/29.07.2025 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на основното решение от 25.02.2025 г., изразяваща се в грешно изписване на общината, съставила Акт за граждански брак № 3052/27.03.2015 г., като вместо неправилното - „Столична община, Район „Люлин“ е постановено да се чете - „ Столична община, Район „Сердика“.

Предмет на въззивна проверка, както бе посочено, е допустимостта и правилността на решение № 3086/25.02.2025 г. по гр.д. № 68248/2022 г. Софийският районен съд, 181- ви състав, в съответните части, в които е уредена родителската отговорност на страните по отношение на детето Д.Е. К.а, родена на **** г., а именно родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на това дете, както и допустимостта и правилността на решението от 17.04.2025 г. по гр.д. № 68248/2022 г. на СРС, ГО, 181- ви състав, в частта, в която е допусната поправка на очевидни фактически 3 грешки в решение № 3086 от 25.02.2025 г, постановено по гр.д. № 68284/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 181-ви състав, в съответната част касаеща дължимата държавна такса върху издръжката на детето Д..

От доказателствената съвкупност в двете съдебни инстанции, преценени прецизно и в цялост, се установява, че страните са сключили граждански брак на 27.03.2015 г. (л.7 от делото на СРС), както и че последните са родители на детето Е. Е. К.а, родена преди сключването на гражданския им брак, а именно на 16.02.2013 г. (л.8 от делото на СРС).

В хода на бракоразводното производство на **** г. е родено детето Д.Е. К.а (л.239 от делото на СРС).

Пред въззивния съд е представено и прието като доказателство Решение № 4225/01.07.2025 г., постановено по гр.д. № 1540/2025 г., по описа на СГС, ГО, VIII бранен състав, влязло в законна сила на 20.09.2025 г. С цитираното решение е признато за установено по иск с правна квалификация чл.62, ал.1 СК, предявен от Е. Г. К., ЕГН **********, против Н. Д. К.а, ЕГН **********, и Д.Е. К.а, ЕГН **********, че детето Д.Е.

К.А, родено на **** г, за което е съставен акт за раждане № 210/09.09.2024 г. на Столична община- район „Илинден", не е заченато и не произхожда от Е. Г. К..

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По отношение правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно разпореждането на чл. 269, ал.

1, изр.2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми.

Съдът намира, че бракоразводно решение № 3086/25.02.2025 г. поправено с Решение № 6965/17.04.2025 г. и с Решение № 14681/29.07.2025 г., постановени по гр.д. № 68248/2022 г. по описа на СРС, ГО, 181- ви състав, е валидно, но недопустимо в обжалваните части касаещи упражняването на родителските права по отношение на детето Д.Е. К.а, режимът на срещи с него и определената му месечна издръжка, която следва да заплаща въззивникът.

Към датата на постановяване на обжалваното бракоразводно решение от 25.02.2025 г. презумпцията за бащинство на детето Д.Е. К.а не е била оборена по съдебен ред и въззивникът Е. Г. К. - вписан в акта за раждане при условията на чл. 61, ал. 2 от Семейния кодекс, е бил процесуално легитимирана страна по небрачните искове за родителски права, местоживеене, режим на лични отношения и издръжка по отношение на детето Д., по които съдът е длъжен да се произнесе, дори и без да е нарочно сезиран от страните.

Влязлото в сила съдебно решение, с което е признато за установено, по предявения иск с правно основание чл. 62, ал. 1 СК, че въззивникът Е. Г. К. не е биологичен баща на детето Д.Е. К.а, съгласно разпоредбите на чл. 297 и чл. 298, ал. 3 ГПК, е задължително за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, като има действие от момента на раждането. С оглед на това му действие отпадат с обратна сила всички правни последици, основани върху съборения неистински произход. Влязлото в сила решение по 4 чл. 62, ал.1 от СК, с което произходът на детето Д. от бащата е отречен, внася промяна в процесуалната легитимация на въззивника, доколкото доказано последният не е носител на родителски права и задължения, произтичащи от кръвна връзка с детето, респ. той се явява чужд да правния спор за родителската отговорност по отношение на това дете. Липсата на процесуална легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта е на небрачните искове за родителки права, местоживеене, режим на лични контакти и издръжка, за която съдът следи служебно до приключване на съдебното производство. Затова следва да се приеме, че бракоразводното решение в обжалваните части, в които съдът е постановил мерки по упражняване на родителски права по отношение на детето Д., личните отношения на дето с въззивника, и е присъдил издръжка в полза на посоченото дете, която да се заплаща от въззивника, е постановено по отношение на процесуално нелегитимирана страна, поради което е недопустимо в тези части и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК подлежи на обезсилване.