Решение № 1334 от 05.11.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 1334

05.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

II състав

На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20203100502107 по описа за 2020 година

Производството е по редa на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Й. Г. К. , ЕГН ********** срещу решение №1244/09.03.2020г., постановено по гр. дело №442/2019г. по описа на ВРС, с което предявеният от нея иск с правно осн. чл 108 ЗС е отхвърлен като неоснователен.

Жалбоподателката моли решението да бъде отменено като неправилно и необосновано.

Твърди, че съдът не е обсъдил наведените с исковата молба правни и фактически доводи, като изцяло се е позовал на твърденията на ответната страна. Няма спор между страните, че към 2003 г. собственици на процесния имот са били жалбоподателката и нейния брат, с когото въззиваемата страна е сключила предварителния договор. Основанието, на което му е бил предоставен за ползване имота е уговорката на въззиваемата страна да закупи имота от собственика, като счита, че от този момент въззиваемата страна упражнява само държане на имота, но не и владение. Този извод се подкрепя от гласни доказателства посредством показанията на свидетелите, на които въззиваемата страна е споделил намерението си да закупи имота, а на други свидетели- че бил купил имота от брата на въззивницата. Счита, че по делото не е доказано по категоричен начин, да е настъпила промяна на намерението, както и противопоставянето му на собственика за да се приеме, че от даден момент е налице владение, осъществявано в предвидения в закона срок. Демонстрираното от ответната страна намерение да закупи имота означава, че лицето осъзнава, че не е негов собственик и желае да го закупи от собственика, което поведение е несъвместимо с владението. С оглед изложеното, моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като на негово място бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.

1

Ответниците по жалбата- Севдинат Ереджебова и А. А. са депозирали писмени отговори, в които излагат становище за недопустимост и неоснователност на въззивната жалба. Считат, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдяните от въззивника пороци. Твърдят, че първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен и законосъобразен извод за неоснователност на предявения иск. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение –потвърдено. Писмените отговори се поддържат в о.с.з., чрез техните пълномощници.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал.

2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

Жалбата, по която е образувано настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.

Обжалваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.

Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т.

1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от Й. Г. К. , ЕГН ********** срещу А. М. А. , ЕГН ********** и С. З. Е. , ЕГН ********** за осъждане на ответниците да предадат владението върху имот, представляващ дворно място, находящо се в село Дъбравино, община Аврен, обл. Варна, с площ от 1760 кв.м, съставляващо УПИ IV-201 в кв. 42 по действащия план на село Дъбравино, общ. Аврен, обл.

2

Варна, одобрен със заповед № 7/04.01.1986 г., при граници: от две страни - улици, УПИ VI216, озеленяване, УПИ II-203 и УПИ III-202, заедно с построените в имота жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 46 кв.м и лятна кухня със застроена площ от 21 кв.м, въз основа на нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 112, том V, дело 2188/12.12.1975 г., нотариален акт за собственост на недвижим имот, придаден по регулация № 158, том I, дело 323/27.04.1976 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 131, том I, рег. № 3498, дело № 114/21.06.2016 г., евентуално – по силата на давностно владение, осъществено в периода от 1930 г. до 2019г. Ищцата твърди, че нейният баща Г. И. К., по силата на давностно владение, осъществявано в периода от 1930 г. до неговата смърт през 1975г., придобил дворно място с площ от 2075 кв.м, за което с утвърдения със заповед № 945/31.03.1930г. дворищно-регулационен план на с. Дъбравино били отредени два парцела - УПИ V1-20 с площ от 925 кв.м и УПИ XVI-20 с площ от 1150 кв.м в кв. 56 по плана на село Дъбравино, община Аврен, обл. Варна, при общи граници за дворното място: улица, дере, Слави Славов и С. С., заедно с построените в дворното място къща с лятна кухня и плевник. Твърди, че след смъртта на баща им, тя, брат - И. Г. К. и майка им С. И. К. били признати за собственици по наследство при равни квоти на тези имоти съгласно нотариален акт № 112, том 6, н.д. № 2188 от 12.12.1975 г. на Провадийския нотариус. След прилагане на дворищно-регулационния план на село Дъбравино, утвърден със заповед № 945/31.03.1930 г., към УПИ (парцел) V1-20 с площ от 925 кв.м било придадено дворно място с площ от 870 кв.м. и граници: улица, улица, наследници на Г. И. и Слави Славов, а към УПИ (парцел) VI-20 с площ от 1150 кв. м – дворно място с площ от 70 кв. м и граници: улица и наследници на Г. К. След заплащане стойността на тези придадени по регулация части, посочени в протоколно решение № 13/22.11.1948 г. на СОНС-Синдел, бил съставен нотариален акт № 158, том 1, н.д. №323 от 27.04.1976 г. на Провадийския нотариус, по силата на който ищцата, нейния брат И. К. и майка им С. К. били признати за собственици по регулация при равни квоти на придадените части. Ищцата твърди, че след смъртта на майка -през 1979 г. и на брат -през 2011 г. съсобственици на горните имоти останали тя на ½ ид.ч, Т. П. К. - съпруга на И.

Къдимов – на ¼ ид.ч и Т. И. М. – негова дъщеря –също на ¼ ид. ч. С договор за покупко-продажба от 21.06.2016г., обективиран в НА №131, том 1 Т.

П. К. и Т. И. М. прехвърлят техните дялове от процесните имоти в полза на ищцата, в резултата което тя станала едноличен техен собственик. Излага, че още на 15.09.2003 г. бил подписан предварителен договор с ответника А. А. за покупко-продажба на процесните имоти: къща, лятна кухня и дворно място от 1780 кв.м, като още тогава фактическата власт била предадена на купувача и неговото семейство, но той отлагал неколкократно сключването на окончателен договор, поради което на 04.07.2018 г. ищцата му изпратила покана да освободи имотите. В резултат на извършена проверка от прокуратурата по жалба на ищцата от 24.08.2018г., се установило, че ответниците А. М. А. и С. З. Е. са се снабдили с нотариален акт № 142, том 58, дело № 12587 от 22.08.2018 г. на АВп-Варна, по силата на който били признати за собственици по 3 давностно владение на притежаваните от ищцата имоти, а именно: дворно място, находящо се в село Дъбравино, община Аврен, обл. Варна, с площ от 1760 кв.м, съставляващо УПИ IV201 в кв. 42 по плана на селото, при граници: от две страни улици, УПИ VI-216, УПИ II-203 и УПИ III-202, заедно с построените в имота жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 46 кв.м, и лятна кухня със застроена площ от 21 кв.м. Ищцата счита, че ответниците не са могли да придобият по давност посочените имоти, тъй като до 2018 г. същите са били техни държатели. В условията на евентуалност ищцата поддържа, че е придобила собствеността по силата на давностно владение на процесното дворно място, ведно с построената в него жилищна сграда и лятна кухня, осъществено в периода от 1930 г. до настоящия момент, както следва: за периода 1930 г. – 1975 г. – владение, осъществено лично и съвместно от родителите на ищцата Г. И. К. и С. И.

К.; за периода 1975 г. – 1979 г. – владение, осъществено лично от С. И.

К., Й. Г. К. и И. Г. К.; за периода 1979 г. –

2003 г. – владение, осъществено лично от Й. К. и И. К.; за периода от 2003 г. – 2011 г. - владение, осъществено от Й. К. и И.

К., чрез ответниците като държатели на имота; за периода след 2011 г. - владение, осъществено от Й. К., чрез ответниците като държатели на имота. По изложените съображения ищцата моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците да ѝ предадат владението на процесните имоти.

Всеки от ответниците, чрез депозираните в предоставения им срок по чл. 131 ГПК писмени отговори оспорват основателността на предявения иск. Излагат, че с писмен договор от 15.09.2003 г., сключен между И. Г. К. и А. М. А. била извършена продажба на процесното дворно място, ведно с построените в него къща и лятна кухня, за сумата от 2 500 лв., като непосредствено след сключване на договора на ответника А. А. било предадено владението на имота, за да живее там с неговото семейство.

Твърдят, че уговорената продажна цена била изплатена изцяло. Излагат също, че от 15.09.2003г. до настоящия момент непрекъснато живеят в къщата и се грижат за нея, поддържат я и обработват дворното място, предвид което и доколкото са владели имота, твърдят, че са станали негови собственици по давност, което обстоятелство било установено при извършена по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК обстоятелствена проверка и обективирано в съставения констативен нотариален акт № 90, том 4, рег. № 7554, дело № 611 от 2018 г. на нотариус Александър Ганчев с рег. № 194 на НК. Оспорват, че ищцата е собственик на процесния имот, като твърдят, че липсва идентичност между него и описаните в обстоятелствената част на исковата молба недвижими имоти, придобити от Йорданка К. В условията на евентуалност – ако се приеме, че имотите са идентични и че ответниците не са придобили собствеността на годно основание, релевират възражение за придобиването му в резултат на изтекла в тяхна полза десетгодишна придобивна давност, считано от 15.09.2003г. По изложените съображения молят предявеният срещу тях иск да бъде отхвърлен като неоснователен като им бъдат присъдени направените от всеки от тях разноски, включително адвокатски възнаграждения.

4

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетия по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 112, том V, дело 2188/12.12.1975г., е видно, че след извършена обстоятелствена проверка С. И. К., И. Г. К. и Йорданка Георгиева Драганова са признати за собственици по наследство и давност на дворно място с площ от 2075 кв.м, находящ се в с. Дъбравино, Варненски окръг, съставляващо парцели: парцел VI-20 в кв. 56 по плана на селото с площ от 925 кв.м и парцел XVI-20 в кв. 56 по плана на селото с площ от 1150 кв.м, при граници на двата парцела: улица, дере, Слави Славов и С. С., заедно с построените в дворното място къща с лятна кухня и плевник.