Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 156 от 07.08.2020, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно гражданско дело 83/2020
Вид
Решение № 156
Подписан
07.08.2020
Състав
СОНЯ АНГЕЛОВА СТЕФАНОВА, МИРОСЛАВ ГЕОРГИЕВ МАРИНОВ, РАЛИЦА ИВАНОВА ХАДЖИИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2, ал. 5 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.54, ал.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 134, ал. 2, т. 6 · Закон за устройство на територията

Р Е Ш Е Н И Е № 156 град Шумен, 07.08.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменски окръжен съд в открито заседание на девети юли две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав

Маринов

ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова

2. мл. с. Соня Стефанова

Като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 83 по описа за 2020 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение

№ 6/ 21.01.2020 год., постановено по гр.д. № 421 по описа за 2018 год. на Районен съд – Велики Преслав, са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от А.М.Я. и Е.А.Я. срещу С.С.Б. осъдителен иск с правно основание чл.

108 от ЗС за установяване, че ищците са собственици на част от недвижим имот с площ от 44 кв.м, находяща се между регулационните линии на УПИ ХІІ-249 в кв.35 по плана на с.В., общ.С., обл.Ш./собственост на ищците/ и УПИ ХІ-248 в кв.35 по плана на с.В., общ.С., обл.Ш./собственост на ответницата/, както и за осъждане на ответницата да им предаде владението върху посочения недвижим имот и положителен установителен иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР за признаване за установено, че е допусната грешка в кадастралната карта на с.В., общ.С., обл.Ш., одобрена със Заповед №498/11.09.2008 г. и Заповед №483/08.11.2012 г. на Кмета на Община С., обл.Ш., изразяваща се в погрешно определяне на границите между УПИ ХІІ-249 в кв.35 по плана на по плана на с.В., общ.С., обл.Ш./собственост на ищците/ и УПИ ХІ-248 в кв.35 по плана на с.В., общ.С., обл.Ш./собственост на ответницата/, поради неправилното им заснемане, при което част от поземления имот на ищците с площ 44 кв.м е заснета като част от поземления имот собственост на ответницата. В тежест на ищците са присъдени и сторените съдебно-деловодни разноски.

Недоволни от така постановеното решение остават ищците в първоинстанционното производство, които го обжалват изцяло по подробно изложени съображения. Молят атакуваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искови претенции. Претендират разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна, действаща чрез процесуалния си представител е депозирала писмен отговор, в който изтъква доводи, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба - неоснователна. Моли атакуваното решение да бъде потвърдено и да й бъдат присъдени сторените в настоящото производство съдебно деловодни разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Съгласно отразеното в Нотариален акт №188/*.*.2008г., т., рег.№*, дело №207/2008 г. на съдия по вписванията при РС-Велики Преслав ищецът А.М.Я. е придобил право на собственост върху УПИ ХІІ-249 в квартал 35 по плана на село В., общ. С., обл.Ш. с площ от 694 кв. метра, с включено собствено място от 610 кв. метра, заедно с къща и стопански постройки върху това място, при граници по скица: улица и парцели – ХІ-248, ІV-249, ХІІІ-249. Няма спор между страните, че към момента на сключване на сделката ищецът А.М.Я. е имал сключен граждански брак с втората ищца Е.А.Я.. Доколкото придобитото право на собственост върху процесния имот не е станало на абсолютно лично основание (каквито са дарението и наследяването), а по силата на покупко-продажба, следва да се приеме, че имотът е придобит от двамата ищци в режим на СИО.

Видно от Нотариален акт №73/**.2008г., т., рег.№*, дело №*/2008 г. на съдия по вписванията при РС-Велики Преслав, ответницата С.С.Б. е придобила право на собственост върху дворно място с площ 987 кв. метра, ведно с къща и стопански постройки, находящо се в село В., общ. С., обл.Ш., съставляващо УПИ ХІ – 248 по плана на село В., при граници и съседи: улица, УПИ ХІІ-249, ІV-249, ІІІ-248, ІІ-247.

В приложените скица с Изх.№ 43/03.05.2018г., изд. от Община С. , скица с Изх.№ 141/07.11.2016г., изд. от Община С. и скица с Изх.№ 38/13.03.2008г., изд. от Община С. е отразено, че към датите на издаването им собственици на процесното УПИ ХІІ-249 са ищците.

По възлагане на ищеца А.М.Я. е изготвен ПУП-Проект на план за регулация на УПИ XII-249, кв.35 по плана на с.В., общ. С. с дата м.юли 2008г.

Съгласно скица за изчисляване на площта между сгради в УПИ ХІІ-249 и регулацията с УПИ ХІ-248 в кв.35 по плана на с.В., общ.С., обл.Ш., процесната ивица земя е в размер на 33 кв. метра.

Със заповед № 498/ 11.09.2008 год., издадена от Кмета на Община С. е одобрен изработен ПУП – план за регулация в обхват УПИ ХІ – 248, квартал 35 по плана на село В., общ. С., обл.Ш., съгласно съществуващи имотни граници.

Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства, посредством разпита на трима свидетели, водени от страните. От показанията на свид. Ш., воден от ищците, се установява, че между двата имота няма ограда.

Свидетелят заявява, че не е чувал ответницата да е навлизала в имота на ищците.

Разпитаните в съдебно заседание свидетели на ответната страна също сочат, че между имотите няма ограда. От показанията на свид. Стоянова се установява, че ответницата не е изграждала постройки и не е засаждала трайни насаждения на границата между двата имота. Показанията й се потвърждават от думите на свид. А., който също заявява, че имотите са оградени от към главния път, но ограда помежду им не е изграждана. Свид. Ш. и А. излагат, че единствено постройките на ищците (къщата, плевнята и сайвантът) делят двата имота, а между тях няма други постройки или трайни насаждения.

Съгласно заключението на назначената пред първоинстанционния съд СТЕ не е налице навлизане в УПИ ХІІ-249 от УПИ ХІ-248. Вещото лице излага, че между двата имота няма изградена ограда,няма трайни насаждения, няма постройки. Сочи, че процесната ивица е в западния край на имота и е с площ от 33 кв.метра. Допълва, че няма кадастрална карта на с. В., но има кадастрален план и подробен устройствен план.

От заключението на назначената пред въззивния съд повторна съдебно-техническа експертиза, по плана на село В., одобрен със Заповед № 365 от 01.11.1927 год. и заповед № 2418 от 08.11.1927 год. се установява, че процесните имоти са заснети с планоснимачни номера 248 и 249, за които са образувани парцели ІІІ-248 и ІV-249 в квартал 35 по плана на село В..

Към парцел ІV-249 са придадени 200 кв. метра от имот 248, за които няма данни дали са уреждани регулационните сметки. При изменението на дворищната регулация на кв. 35 по плана на село В., одобрено със заповед № 1328 от 01.12.1966 год. на председателя на ОНС-гр. Шумен са изменени границите на съществуващите парцели като парцел ІІІ-248 е разделен на нов парцел ІІІ-248 с лице към северно разположената улица и парцел ХІ-248 с лице към южно разположената улица, а парцел ІV-249 е разделен на нови парцел ІV-249 и парцел ХVІІ-249 с лица към северно разположената улица и парцел ХІІ -249 и ХІІІ-249 с лица към южно разположената улица. Изградените в процесния парцел ХІІ-249 постройки са долепени до дворищно регулационната граница между процесните имоти. Постройките са частично разположени в описаното придаваемо място от 200 кв. метра. Вещото лице е посочило, че спорното място е разположено като ивица с широчина 1 метър, долепена до гърба на постройките в имота ХІІ-249 като е разположено частично в имот ХІІ-249, частично в имот ХІ-248 и в придаваемото място. С изменението на ПУП – план за регулация в обхват УПИ ХІ-248, одобрено със Заповед № 498/ 11.09.2008 год. на Кмета на Общ. С., са поставени вътрешните регулационни линии на УПИ ХІ-248 по съществуващите имотни граници. Променена е конфигурацията на УПИ ХІІ-249 като границата му с УПИ ХІ-248 от запад е поставена на 1 метър успоредно зад изградените постройки в имот 249 като включва и спорното място. Площта от 694 кв. метра, описана в нотариален акт №188/*.*.2008г., т., рег.№*, дело №207/2008 г., вписан с акт № 188/ 2008 г. в Служба по вписванията Велики Преслав, отговаря на тази конфигурация на УПИ ХІІІ-249. Изменението на плана е влязло в сила и е налице пълна идентичност между кадастрални и регулационни граници на двата имота. Вещото лице сочи, че няма данни да са уреждани регулационни сметки между собствениците по отношение на описаните имоти нито по плана от 1927 год., нито по плана от 1966 год. Експертът категорично заявява, че след оглед на място на процесните имоти не е установил материализирана граница между тях или други трайни знаци, мястото не е застроено и не е засадено с трайни насаждения. По делото са изготвени и няколко комбинирани скици, от които най - пълна е тази находяща се на стр.7 от приетата от въззивната инстанция експертиза (Приложение 3), на която спорната реална част между двата имота е отбелязана със зелени линии.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са кумулативно съединени искове с пр. осн. чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и чл. 108 от ЗС.

По отношение на исковата претенция с пр. осн. чл. 54, ал.2 от ЗКИР:

Искът по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е положителен установителен иск за принадлежността на правото на собственост, който е от значение за отразяването на имота в кадастралната карта съобразно действителните граници на правото на собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Съгласно чл. 2, ал. 5 от ЗКИР данните в кадастралната карта и кадастралния регистър са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят до доказване на противното. Презумпцията, обаче, не важи за данните за правото на собственост и другите вещни права върху недвижими имоти, като принадлежащи на определен субект, относно границите му или легитимиращия акт. Следователно тежестта на доказване е по общите правила – ищецът следва да установи придобивното основание, от което черпи правата си и начина на заснемане и/или урегулиране на имота, респ.част от имота, от момента на първото му заснемане. В тежест на ответника е да установи основание за промяна в границите на имота на ищеца, с оглед конкретните си възражения (придобиване чрез сделка или по давност или чрез приложена регулация).

В производството по иска с пр. осн. чл. 54, ал. 2 от ЗКИР следва да се изследват границите на собствеността на всяка от страните по спора, като се отчитат и осъществените във времето факти, които водят до промяна на тези граници (в този смисъл мотивите към т. 4 на Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС).

В случая се установява, че както по плана на село В. от 1927 год. (одобрен със Заповед № 365/ 01.11.1927 год. и заповед № 2418/ 08.11.1927 год.), така и след изменението на дворищната регулация на кв. 35 по плана на село В., където се намират процесните имоти от 1966 год. (одобрено със заповед № 1328/01.12.1966 год.) е било налице придаваемо място от 200 кв. метра от имота на ответницата (заснет по плана от 1927 год. като парцел ІІІ-248, а след изменението от 1966 год. и до настоящия момент под № ХІ-248) към имота на ищците, заснет съответно по плана от 1927 год. под № ІV-249, а след изменението от 1966 год. и до настоящия момент под № ХІІ-249.