Определение № 3144 от 19.10.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3144 гр. София, 19.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20261000502668 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274,ал.2 от ГПК .

Образувано е по повод частна жалба, подадена от Д. А. Т. против протоколно определение, обективирано в протокол рег.№ 5410 от 19.05.2026г., постановено по гр.д.№ 13083/ 2023 г. по описа на СГС, с което производството по делото е прекратено. Със същото ищецът е осъден да заплати на ответниците направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

В частна жалба се правят оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт като се посочва, че макар на ищеца да са дадени указания за представи удостоверение за данъчна оценка на имота, същият не е бил предупреден,фче производството делото ще бъде прекратено ако не изпълни указанията за представянето на този документ.

При условията на евентуалност, ако все пак съдът приеме, че делото правилно е било прекратено, се моли да бъде намален размера на присъдения на ответниците адвокатски хонорар.

Ответниците в производството се подали отговори на частната жалба.

Ответникът П. Т. моли обжалваното определение да бъде потвърдено. Дадените на Д.

Т. указания били конкретни по отношение на действието, което ищецът следвало да извърши и същият не оспорвал, че не е изпълнил дадените указания. Посочва, че предупреждението, че ако не бъде представена данъчна оценка производството по делото ще бъде прекратено е дадено на ищеца в разпореждане №396 от 04.01.2024г.

Поддържа се , че с действията си ищецът цели протакане на производството ограничаване на правата на ответниците. и

По отношение на адвокатското възнаграждение, присъдено на този ответник се 1 посочва, че възнаграждението не е прекомерно съобразно извършената работа и фактическата и правна сложност на делото,тъй като защитата на ответника е изисквала запознаване с материалите по делото, анализ на предявените искове, подготовка на процесуална защита и участие в производството.

Ответницата К. А. К. също оспорва частната жалба. Посочва, че указанията за представяне на данъчна оценка на сградата, намираща се в имота, предмет на делото са дадени на ищеца преди близо три години и той не е предприел нужните действия ,за да се снабди с такава.

Поддържа се, че последицата от неизпълнение на указание за отстраняване на нередовност на исковата молба, свързано с точното определяне на цената на иска настъпва по силата на закона, като единственото изискване било съдът да е дал ясни и точни указания на страната. Съдът не бил длъжен при всяко ново указание да повтаря законовата последица, а страната не можела да се позове на незнание на закона.

Във връзка с възражението за прекомерност на присъденото на тази ответница адвокатско възнаграждение са изложени доводи, че при определяне на размера на адвокатския хонорар като цена на иска е взета предвид само данъчната оценка на земята на процесния имот поради неяснотата стойността на сградата. Нямало несъответствие между размера на заплатеното възнаграждение и действителната правна и фактическа сложност на делото.

Апелативният съд намира,че жалбата е допустима доколкото е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и при внасяне на дължимата се държавна такса.

При преценка на основателността на същата въззивната инстанция в изпълнение на задължението си да извърши цялостна проверка на обжалвания акт съобразно разясненията, дадени с ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС намира следното:

Гр.д.№ 13083/2023г. по описа на СГС е било образувано по повод подадена искова молба от Д. А. Т. против П. Т., Б. Т. /починала в хода на процеса и наследена от първия ответник/ и К. К. за признаване за нищожен на договора за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 112, т.1,рег.№1126, дело 99/2022г. на Нотариус М. Н. в частта, с която е прехвърлен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-1874/20.10.2009г., последно изменена със заповед № №18-726-17.01.2019г. на Началника на СГКК- София, да бъде признато за установено, че ищецът и ответникът П. Т. са съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр. ***, район ***, ул. „***“ № * с площ от 830 кв.м., ведно с построената в същия имот двуетажна жилищна сграда / предмет на описания по-горе договор за продажба/ и за изкупуване на ½ идеална част от същия имот, който е бил продаден на втората ответница на 17.02.2022г.

Исковата молба е била подадена до СРС, но с оглед цената на иска делото е изпратено на СГС по компетентност. Пред СРС, след дадени указания на ищеца е било 2 представено удостоверение за данъчна оценка, в която е посочена само стойността на земята.

След образуване на делото пред градския съд, същият е осъществил процедурата по размяна на книжа между страните и на 11.12.2025г. е постановил определение по реда на чл.140 от ГПК, с което е изготвел проект за доклад по делото, произнесъл се е по доказателствените искания на страните и дал указания на ищеца да представи данъчна оценка на имота и сградата с оглед определяне на цената на иска и внасяне на дължимата се държавна такса. Ищецът не е предупреден, че ако не представи такова удостоверение, производството по делото ще бъде прекратено.

Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Ищецът Д. Т. е получил препис от това определение на 17.12.2025г. като в определения му едноседмичен срок не е представил удостоверение за данъчна оценка на имота, предмет на спора.

С определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 15.05.2026г., обективирано в протокол изготвен в срока по чл.150, ал.2 от ГПК на 19.05.2026г. производството по делото е прекратено поради неизпълнение от страна на ищеца на задължението му да представи данъчна оценка на имота.

Определението е неправилно.

Съгласно чл.129, ал.4 от ГПК, когато съдът в хода на производството забележи нередовност на исковата молба, той процедира по реда ал.1-3 от същия текст. Тези норми предвиждат при наличие на нередовност на исковата молба, същата да се оставя без движение , като на ищеца се дадат нужните указания . Тъй като с чл.7 от ГПК е закрепено задължението на съда служебно да извършва необходимите процесуални действия по движението на делото и да следи за надлежното извършване на такива действия от страните, то съдебният състав е длъжен при даване на указания на страната, изпълнението на които обезпечава развитието на производството да я предупреди,че неизпълнението им ще доведе като последица прекратяване на делото.

Насрочването на делото в открито съдебно заседание и изготвянето на доклад по същото означават, че съдът е приел, че не са налице процесуални пречки пред развитието на производството. Поради това не може да се приеме, че даденото указание за представяне на данъчна оценка е такова, което касае редовността на производството към момента на постановяване на определението и страната не може да предполага, че ако не изпълни същото, санкцията ще бъде прекратяване на делото, ако не е изрично предупредена за това.

Още повече, че в случая е указано, че представянето на данъчната оценка е необходимо с оглед определяне на цената на иска, а ГПК изрично предвижда възможност при затруднение за нейното установяване съдът да я определи приблизително и едва след като събере нужните доказателства да я посочи в решението си и да вземе мерки за събиране на държавната такса, ако такава следва да бъде довнесена.

Всичко това води до извода, че обжалваното определение е постановено при 3 допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до неговата неправилност и с оглед на този извод същото ще следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на градския съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението следва да бъде отменено изцяло – и в частта му, с която ищецът е осъден да заплати разноски на ответниците, тъй като отпада основанието за тази отговорност.

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение, обективирано в протокол рег.№ 5410 от 19.05.2026г., постановено по гр.д.№ 13083/2023г. по описа на СГС, с което производството по делото е прекратено и ищецът Д. А. Т. е осъден да заплати да заплати на ответника П. А.

Т., , направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение на адв. В. С. в размер на 3000 евро и на ответника К. А. К. направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение на адвокат Х., пълномощник на К. К., в размер на 1441,84 евро.

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4