Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 05.11.2021, Административен съд - Силистра

Съд
Административен съд - Силистра
Дело
104/2021
Подписан
05.11.2021
В сила
01.12.2021

Цитирани разпоредби

  • чл. 142 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.143 ал.1 и ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.143 ал.1 и ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 т.1-т.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 т.1-т.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 т.1-т.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.18а ал.7 и ал.10 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.18а ал.7 и ал.9 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.18а ал.7 и ал.9 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.26 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.34 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.160 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.166 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.20а ал.1 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 27 ал.3 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.27 ал.5 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.27 ал.8 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • §5 · Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета
  • §6 · Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета

Р Е Ш Е Н И

Е №106 гр.Силистра,

05.11.2021 година

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административният съд гр.Силистра,в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година,в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря

Виолина

Рамова, с участието на прокурор…….…....…,като разгледа докладваното от съдия Славова адм.дело №104 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Сдружение с нестопанска цел (СНЦ) “Национално сдружение на производителите на кайсии - Цар Самиул“, подадена от упълномощен представител адв.Д. ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане №01-6300/446#7/17.03.2021г., издаден от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие“,с който е опре-делено за възстановяване вземане, представляващо изплатена субсидия по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“ за кампании:2015г.;2016г.;2017г. и във връзка с подадени от оспорващото СНЦ заявления за подпомагане за същите кампании,в размер на 92 374.00 лева на основа-ние чл.18 ал.3 т.3 и ал.4 б.“б“ от Наредба №7/24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г.

(Обн.ДВ, бр.16/15г., посл. изм. ДВ, бр.33 / 20.04.21г.) - занапред Наредба №7/2015г.

С жалбата се твърди нищожност на релевирания АУПДВ поради неустановеност на компетентността на неговия издател,доколкото същият не е органът от чл.27 ал.8 ЗПЗП. Релевирано е оплакване за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения акт,с позоваване на чл.26 и чл.34 АПК.Твърди се, че законният представител на СНЦ-жалбоподател не е бил уведомен изобщо за започналото и проведено производство по чл.166 ДОПК,което било компрометирало фактическите изводи на ответния орган и довело до сериозно ограничаване на правото на защита на адресата на оспорения акт.Акцент е поставен върху довод за неправилно приложение на материалния закон в контекста на чл. 18 ал.3 т.3 във връзка с чл.20 ал.2 и ал.4 Наредба №7/15г., като се твърди,че са били налице съставомерните факти за приложение на чл.18 ал.5 от с.н., ирелевиращ изцяло процесното вземане.В този контекст се поддържа,че било настъпило обстоятелство (форсмажорно или извънредно) по смисъла на §1 т.8 б.“е“ ДР Наредба

№7/15г.,за което оспорващото СНЦ е било подало възражение в производството по издаване на Акта за прекратяване на ангажимента по мярка 10,със съответните доказателства, но същото не било променило изводите на ответния орган.Предвид горното се настоява за отмяна на оспорения АУПДВ.Паралелно с изложените доводи са развити и съображения, че прекратяването на ангажимента е настъпило през и за стопанската 2019/ 2020 година (Актът за прекратяване на ангажимента е издаден на 09.10.2019г.,т.е. след началото на стопанската 2019/2020г.),което следвало да промени размера на установеното държавно вземане съгласно регламентацията от чл.18 ал.4 б.“г“ на 10%, а не според приложената б.“б“, предвиждаща за възстановяване на 40% от получената финансова помощ.В този контекст, в условията на алтернативност, е заявено искане, ако съдът не отмени изцяло процесния АУПДВ, да го измени,намалявайки размера до 10% от субсидиите, получени в трите подпомагани кампании, вместо определените 40% върху същите.В обобщение,се настоява за отмяна на АУПДВ,като противоречащ на закона и неговата цел,респ. за неговото изменение с редуциране на размера на държавното вземане, както и за присъждане на съдебни разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК (л.221).

Ответникът по жалбата- Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд ”Земеделие”-Разплащателна агенция гр.София,чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт при Областна дирекция на ДФЗ-Русе Л.Ж. (л.4), счита жалбата за неоснователна по изложени в съдебно заседание съображения, изведени от ЗПЗП и Наредба №7/2015г.Поддържа, че обжалваният АУПДВ е издаден на базата на влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10,поет от СНЦ“Национално сдружение на производителите на кайсии -Цар Самуил“, който акт е съобщен по реда на чл.61 ал.3 АПК (отм.), с поставяне на съобщение на таблото за обявления и в Интернет страницата на ОД ДФЗ гр.Силистра (л.26-л.31) и не е бил обжалван, както е посочено и в жалбата. Ответният орган, при тези факти и законоустановената кумулация от чл.18 Наредба №7/15г., е издал оспорения АУПДВ, приемайки за окончателно прекратен агроекологичния ангажимент на жалбоподателя по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“ (чл.3 т.7 Наредба №7/15г.), за който е получил финансиране за 2015г.;2016г. и 2017г. в установения общ размер от 230 935.01 лева,видно от извлечение от Регистър „Директни плащания“; ИСАК (л.32-л.34;л.166-л.168). Счита, че в пълно съответствие с чл.18 ал.3 Наредба №7/15г., е постановил, съгласно чл.18 ал.4 б. “б“ с.н.,възстановяване на 40% от изплатените субсидии.Възразява срещу главното фактическо твърдение на оспорващото СНЦ за настъпило извънредно/форсмажорно обстоятелство,с отчуждаването от Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) на 9.3 ха от одобрените (референтни) за подпомагане по процесното направление общо 50 ха земи, защото същите са му били предоставени от Държавния поземлен фонд (ДПФ) под наем и, видно от Договор за наем №ДН-01/28.08.2013г. (л.70-л. 74; I.Общи условия, т.6) същият е сключен за срок от 5 години,считано от стопанска-та 2012/2013г., който е изтекъл към 30.09.2017г.Противопоставя се и на аргумента, че ДФЗ като част от структурата на МЗХГ, което именно е извършило продажбата, е било длъжно служебно да знае за релевирания проблем, а не да изчаква уведомяването по наредбата.Настоява,че в съответствие с разпореденото с чл.18 ал.3 т.3 Наредба №7 /15г. и именно защото е прекратен агроекологичният ангажимент с влязъл в сила административен акт, е издаден процесният по делото АУПДВ,поради което следва да бъде потвърден изцяло.Намира за неоснователно и алтернативното искане на оспорващото СНЦ, тъй като видно от обуславящия Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 (л.26-л.27), същият се отнася за кампания 2018г. Поради това настоява, че правилно е извършена и преценката по чл.18 ал.4 Наредба №7/15г.,тъй като кампанията, в която е прекратен агроекологичният ангажимент, е именно 2018г. (без значение кога е бил издаден административният акт за това; кога съобщен; кога влязъл в сила и т.н.),което сочи, че е осъществена хипотезата на б.“б“- до края на четвъртата година. Поради последното счита за неоснователно и алтернативно заявеното искане за намаляване на задължението в хипотезата на чл.18 ал.4 б.“г“ Наредба №7/15г.,каквато не била налице.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и заявява възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК на заплатения адвокатски хонорар от жалбоподателя.

Производството е по реда на чл.145 и сл АПК.Съдът като обсъди изложените в жалбата доводи, след преценка на доказателствата по делото и становищата на страните,прие за установено следното:Жалбата е процесуално допустима като подадена срещу административен акт, обективиращ публично държавно вземане на Разплащателната агенция,подлежащо на събиране по реда на ДОПК от СНЦ“Национално сдружение на производителите на кайсии-Цар Самуил“ и представляващо изплатена субсидия по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“ за кампании - 2015г.;

2016г. и 2017г., в размер на 92 374.00 лева.Актът за установяване на публично държавно вземане несъмнено подлежи на съдебен контрол, а жалбата е подадена от страна с правен интерес от оспорването и в срока от чл.149 ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебния контрол е Акт за установяване на публично държавно вземане №01-6300/446#7 от 17.03.2021г.,издаден от Заместник изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“,с който е определено за възстановяване вземане, представляващо изплатена субсидия по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове,важни за селското стопанство“ за кампании:2015г.;2016г. и 2017г. и във връзка с подадени от СНЦ“Национално сдружение на производителите на кайсии - Цар Самуил“,заявления за подпомагане за същите кампании,в размер на 92 374.00 лева,на основание чл.18 ал.3 т.3 и ал.4 б.“б“ от Наредба №7/15г.Обжалваният АУПДВ е издаден след влизане в сила на Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 от ПРСР за периода 2014г.-2020г. за кампания 2018 година, с изх.№01-6300/446#5/ 09.10.2019г. (л.26-л.28), съгласно регламентацията от чл.18 ал.3 от Наредба №7/2015г.

Според мотивите на оспорения акт, същият е основан изцяло на посочения по-горе акт за прекратяване на ангажимент по мярка “Агроекология и климат“,издаден на идентично фактическо и правно основание - подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на чл.18 ал.4, когато не са изпълнили изискванията на чл.20 ал.2 и ал.4 Наредба №7/ 15г. Съгласно чл.20 ал.4 с.н., одобрената площ за прилагане на агроекологичните дейности по направлението по чл.3 т.7, каквото именно е процесното, може да бъде намален с не повече от 10 на сто спрямо площта, за която има поет агроекологичен ангажимент по реда на глава Пета от Наредба №7/2015 година.

Не се спори по делото, че след продажба от МЗХГ през м.декември.2017г. на 9.3 ха от отдадените под наем на жалбоподателя държавни земеделски имоти, одобрени за подпомагане по мярка 10, със Заявлението за 2018г. (л.91-л.105) оспорващото СНЦ е посочило парцел 78238-49-7-12 от 9.05 ха с код АК18, който в предходните кампании е участвал с код АК7 (Вж.заключение на съдебно-техническа експертиза /СТЕ/-л.212).

Същият е отделен от земеделски парцел №78238-689-3-2 с площ от 20 ха, като останалата част от 10.89 ха е заявена отново с код АК18. Такава констатация се съдържа и в Приложение 1 към Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10, Таблица 2 (л.28) - парцел 78238-49-7-12 изцяло се пресича с парцел 78238-689-8-2, който е одобрен за участие през 2015г. с код АК7, като част от направление „Контрол на почвената ерозия“. В резултат на последното установяване ответният орган е приел, че процентът на заявената допустима площ през текущата кампания (2018г.),спрямо размера на одобрената (референтна) площ за участие по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“ е 81.78%,което е с повече от допустимите 10% по чл.20 ал.4 Наредба №7/15г. Ведно със Заявлението от 14.05.2018г., председателят на СНЦ-жалбоподател е подал и Обяснение (л.135), че намалява площта по направление „Контрол на почвената ерозия“,декларирайки 9.05ха, представляващи парцел 78238-49-7-12, с кода за направлението „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове,важни за селското стопанство“ АК18, поради продажбата на 9.3ха от МЗХГ. Съгласно чл.20 ал.3 Наредба №7/15г. агроекологичните дейности по направлението по чл.3 т.7 с.н. могат да не се прилагат върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство за периода на поемане на агроекологичния ангажимент, но референтните такива (като съвкупност) не могат да бъдат намалявани с повече от 10%, което нормативно изискване в случая е нарушено и по него няма спор между страните.

Спорът е за вида и характера на причината за неспазване на изискването от чл. 20 ал.4 с.н.- дали е от типа на извънредните, непредвидими обстоятелства,попадащи в обхвата на §1 т.8 б.“е“ ДР Наредба №7/15г., което би активирало правилото от чл.18 ал.5 с.н. и ирелевирало изцяло определената сума за възстановяване с АУПДВ; както и за кампанията, в която е прекратен ангажимента, която според ответния орган е 2018г., а според жалбоподателя - стопанската 2019/2020г.,в корелация с алтернативното му искане за намаляване на размера на установеното ПДВ. Със съдебно-техническата експертиза безспорно се установява,че продадените от държавата (МЗХГ) 9.3 ха (получили нов №008068) са образувани от имот №008053, описан в Договора за наем с жалбоподателя,с обща площ от 822.074 ха.Вещото лице е установило още, че продаденият имот е част от парцел №78238-689-3-2 с площ от 20 ха, описан в заявление за подпомагане от 2015 година.