Решение № 223 от 12.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. София, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова в присъствието на прокурора С. К. К. като разгледа докладваното от Веселина Вълева Наказателно дело за възобновяване № 20251000600537 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

Постъпило е искане от осъдения А. С. Г., чрез упълномощените му защитници – адв. Л.Т. и адв.Х.Д., за възобновяване на наказателното производство по в.н.о.х.д. № 916/2024 г. по описа на Софийски окръжен съд, НО, 4 въззивен състав, приключило с решение № 37 от 12.03.2025 г., с което е изменена присъда № 16 от 26.03.2024 г. по н.о.х.д. № 5/2023 г. на Районен съд – Самоков.

В искането се развиват оплаквания за постановяване на решението при наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК.

Ангажират се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебна фаза, останали несанкционирани от първата и въззивната съдебни инстанции, изразяващи се в неправилно очертаване на фактическата и правната страна на деянието в обвинителния акт и следващите от това затруднения при доказването. Счита се, че по делото не са изяснени всички обстоятелства, а правните изводи за наличие на признаците на престъпния състав са необосновани. В частност, посочва се, че в два последователни абзаца от обвинителния акт се съдържат противоречиви твърдения относно субективната страна на инкриминираното деяние, като първоначално се твърди деянието да е извършено умишлено, а след това – по непредпазливост. Налице е аналогично твърдение и за вида на инкриминираните телесни повреди в мотивите към присъдата. Изтъква се, че 1 обвинителният акт и заключението по приетата съдебна автотехническа експертиза се позовават на негоден доказателствен източник, а именно свидетелски показания на А. Г. от 29.05.2021 г., дадени преди да бъде привлечен като обвиняем, в които твърди загуба на контрол върху управлявания от него л.а.„Пежо Партнер”, с рег. № ********, вследствие на съприкосновение при разминаване в близост до осевата линия с движещо се в лентата за насрещно движение неустановено от разследването друго превозно средство, предшестващо инкриминираното пътнотранспортно произшествие, чието безкритично възприемане свидетелства за изначално неизяснена фактическа обстановка. От тук е изведен и аргумент за накърнено право на защита на подсъдимия поради невъзможност да разбере от обвинителния акт в какво е обвинен и въз основа на какви доказателства. В допълнение към изложеното се посочва, че в присъдата се съдържа незавършено изречение, пропуснати са думи и изрази, дали отражение на смисловото значение на изложението, както и лексикални грешки. В искането се твърдят още липса на мотиви на решението поради изолирани собствени съждения на въззивния съд единствено от правна страна, липса на отговор на наведените от защитата възражения и формален доказателствен анализ в отклонение от изискванията на чл.107, ал.5 от НПК, довело до погрешно формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд относно фактите и виновността на подсъдимия, както и до нарушение на материалния закон. Акцентира се на това, че в САТЕ липсва позоваване на специализирана литература, допуснати са лексикални грешки и се изразява съмнение относно посещаването на местопроизшествието от експерта и яснотата за точното му местонахождение, предвид посочването му по различен начин в доказателствените източници по делото. В подкрепа на тези възражения се излагат твърдения за липса на подробно описание на вида на пътната настилка, хомогенността й, наклон и фактори, оказващи неблагоприятно въздействие върху устойчивостта на превозните средства в конкретния участък от пътя. Посочва се още, че липсва конкретизация и подробно описание на ширина, вид и протектор на гумите на двата автомобила, участвали в сблъсъка, и теглото им извън това на пасажерите в тях, и като следствие от това не е бил отчетен фактора коефициент на сцепление на протектора на гумата с пътното платно. Изразява се съмнение във верността на изводите на вещото лице относно скоростта на движение на управлявания от подсъдимия автомобил и последващите резултати, дадени в експертното заключение, чието безкритично възприемане е довело до осъждане при неизяснени фактически положения. Изразява се несъгласие с извода за липса на оказана помощ на пострадалите Л. Х., Е. Х., и З. М. от подсъдимия А. Г., дължащ се на незаконосъобразната оценка на непоследователните и вътрешнопротиворечивите им показания, при неотчитане на качеството им на пострадали и следващата от това заинтересованост от изхода на делото, от значение за уважаване на евентуалните им гражданскоправни претенции.

В искането са ангажирани доводи за неправилно приложение на материалния закон при изменение на присъдата. Изложени са съображения, че е следвало да бъде приложен чл.24, ал.1, т.1 от НПК и подсъдимият да бъде 2 оправдан. Твърди се наличие на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК заради препятствие на пътя в опасната зона за спиране, както и липса на действия от страна на подсъдимия, които да съставляват проявна форма на изпълнителното деяние на престъплението, за което е осъден. Посочва се, че въз основа на неправилно установените фактически положения правните изводи относно виновността на подсъдимия са погрешно формирани, което е обусловило и посоченото нарушение на материалния закон. В тази насока са наведени възражения, че при разследването се е работило само по версия на подсъдимия, изложена в предпроцесуалните му сведения, като не са били установени следи от контакт нито по огледалото за странично виждане, нито по пътното платно, и не е била проверена версията за поява на препятствие на пътя в опасната зона за спиране, предизвикало неправилна М.ра, която не е основание за ангажиране на наказателната отговорност на водача. Посочва се още, че записите от тел.112 е следвало да бъдат изискани, не са били разпитани като свидетели-очевидци посочените при разпита на св. И. М. в съдебно заседание от 20.06.2023 г. негови приятели, които също пътували в колоната и спрели на местопроизшествието, и не са били правилно оценени показанията му в частта за оказана помощ от подсъдимия при изваждане на пострадалите от другия автомобил, участващ в сблъсъка. В подкрепа на изложеното се изтъква, че св.Ж. А. в съдебно заседание от 17.10.2023 г. също заявил, че А. Г. им е занесъл вода. Сочи се, че ако бъде отхвърлено твърдението за наличие на случайно деяние, то инкриминираната престъпна деятелност е следвало да бъде квалифицирана по чл.343а, ал.1, б.“в“, предл. 1 от НК, което би позволило да бъде наложено наказание различно от лишаване от свобода – пр.: пробация. В искането се съдържат и оплаквания относно неправилното прилагане на чл.68, ал.2 от НК и активиране на основание чл.68 от НК на наложеното със споразумение от 02.10.2018 г. по н.о.х.д. № 12275/2018 г. по описа на Софийски районен съд на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изтърпяване е било отложено по чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, тъй като предходното деяние е било осъществено при форма на вината непредпазливост, а от приложената справка за съдимост не ставало ясно дали механизмът на деянието предмет на споразумението е бил сходен с този по настоящото производство, както бил приел Софийски окръжен съд.

Изразено е и недоволство, че наложеното наказание е произволно и несправедливо по вид и размер поради налагането му за несъставомерно поведение. Посочва се, че санкцията не съответства на личността на дееца и на целите на наказанието. Изтъква се, че неотчитането на указаната от подсъдимия помощ, довела до неправилна правна квалификация, препятства възможността за налагане на наказание, различно от лишаване от свобода.

Твърди се, че възприетото и от двете съдебни инстанции безкритично отношение на дееца към деянието се дължало на неправилната оценка на показанията на св.Л. Х. и св. З. Н. за неколкократно изразено извинение и признание на вина за настъпване на произшествието от страна на подсъдимия непосредствено след настъпването му. В допълнение се посочва, че въззивният съд е следвало да намали наложеното с присъдата наказание 3 поради оправдаването на подсъдимия по чл.20, ал.2 от ЗДвП.

В тази връзка се настоява производството по в.н.о.х.д. № 916/2024 г. по описа на Софийски окръжен съд да бъде възобновено, постановеното по него решение да бъде отменено и осъденият да бъде оправдан. При условията на евентуалност се иска след възобновяване на производството по посоченото дело и отмяна на постановеното по него решение делото да бъде върнато за ново разглеждане или евентуално решението да бъде изменено, в случай че основанията за това са в полза на осъдения, включително налагане на наказание, различно от лишаване от свобода, респективно намаляване на размера на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение изразява становище, че въззивната инстанция при обсъждане на всички събрани доказателства по делото правилно е установила фактическите положения и е достигнала до обосновани правни изводи. В тази връзка посочва, че СОС е кредитирал заключението на приетата САТЕ, според което причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие и причинените телесни повреди е значително превишената скорост, с която подсъдимият е управлявал автомобила си, поради което правилно е приложил материалния закон като го е оправдал по недоказаното обвинение за управление с несъобразена скорост, представляващо нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, и е потвърдил първоинстанционната присъда в останалата й част, тъй като също е констатирал навлизане в насрещната пътна лента – нарушение по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и загуба на контрол върху управляваното МПС – нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП. Отбелязва, че в мотивите на въззивния съдебен акт обосновано са били отхвърлени защитните аргументи, изложени във въззивната жалба, които са аналогични на тези в искането за възобновяване, и приема, че правописните грешки в първоинстанционната присъда стоят извън основанията за възобновяване на производството. Обръща внимание на оплакването за неправилна правна квалификация и посочва, че сведения за помощ от подсъдимия за изваждане на пострадалите от автомобила им и донесена вода за тях се съдържат в показанията само на един свидетел и по същество тези действия на подсъдимия не запълват понятието „всичко зависещо от него за оказване на необходима помощ“, поради което намира, че резонно и двете съдебни инстанции не са отчели това обстоятелство като смекчаващо, нито са намерили за необходимо да преквалифицират деянието.

Счита искането за възобновяване на наказателното производство за неоснователно и моли същото да бъде оставено без уважение.

Защитникът на осъдения А. Г. – адв.Д. поддържа изцяло депозираното искане по изложените в него съображения и отново ги повтаря. Иска възобновяване на наказателното производство и упражняване на правомощията на съда по чл.425 от НПК.

Осъденият А. Г. не се явява в съдебно заседание. Същият не е открит на посочените негови адреси, поради което на основание чл.353, ал.3, изр.2 от НПК делото е разгледано в негово отсъствие.

4

Апелативен съд – София, като се запозна с материалите по делото, обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, намери за установено следното:

Искането, основаващо се на чл. 420, ал. 2, вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, е депозирано в законоустановения шестмесечен срок от осъденото лице и е насочено спрямо влязъл в сила съдебен акт от кръга на визираните по чл.

419, ал. 1 от НПК, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Съображенията за това са следните:

С присъда № 16 от 26.03.2024 г. по н.о.х.д. № 5/2023 г. по описа на Районен съд – Самоков А. С. Г. е признат за виновен в това, че на 29.05.2021 г. около 16:30 ч. по пътя Самоков-София, на 3.450 километра от табелата за край на населено място „Самоков“, при управление на МПС – л.а. „Пежо Партнер“ с регистрационни табели ********, движещо се в посока към гр.Самоков и при нарушаване на правилата за движение: чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП /На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътното превозно средство е забранено: 1.когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне/ и чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП /Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, и при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението/, по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, а именно: