Решение № 4399 от 21.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4399 гр. София, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Михаил Малчев

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело

№ 20221100500294 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 14. 10. 2021 год., постановено по гр. д. № 70594/2019 год. на СРС І ГО 47 състав, са отхвърлени предявените искове от Софийска вода АД срещу Л. М. К. с правно основание по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 198о ал. 1 ЗВодите и чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 86 ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи процесни суми за искови периоди, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до плащането и за лихва за забава върху главницата. Ищецът е осъден за разноски на ответника.

С въззивна жалба ищецът обжалва решението изцяло като неправилно, незаконосъобразно постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Районният съдия неправилно е приел, че по делото не се установява в условия на пълно и главно доказване ответникът да е бол собственик или вещен ползвател на процесния имот през исковия период, респ. потребител на ВиК услуги, нито между страните по делото да са съществували договорни отношения за продажба на услуги за питейно битови нужди.

Заявява, че не е възможно дружеството да притежава нотариален акт или друг акт титул за собственост на ответника.

Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и в съществено нарушение на процесуалните правила, с постановяване на ново за уважаване на исковете изцяло. Претендират се разноски в това производство.

Постановено е от въззивния съдебен състав разпореждане по реда и смисъла на чл. 267 ГПК, за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, като е констатирано, че не са заявени доказателствени искания от страните пред въззивния съд, както и че не е депозиран отговор на въззивната жалба.

Разпореждането е надлежно връчено на страните.

В единствено редовно проведено открито съдебно заседание страните, призовани, не се явяват и не се процесуално представляват, с изключение на адвокат С. за ответника.

1

Нови доказателства под хипотезите на чл. 266 ГПК пред въззивната съдебна инстанция страните не са заявили.

Поради това въззивният съдебен състав е приключил съдебното дирене и е дал ход по съществото на делото.

Цена на иска 2042.79 лева.

Въззивната жалба против първоинстанционното съдебно решение е депозирана в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, против подлежащ на такова обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

При осъществяване на служебната проверка съдът намира обжалваното решение да е валидно, правилно, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото с въззивната жалба, във връзка с което, поради покриване на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на районния съдия, с настоящите се препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съобразно предоставената от законодателя възможност по смисъла на чл. 272 ГПК, наред с което и следното :

Възраженията и твърденията с въззивната жалба, са същите като в исковата молба и на тях е даден подробен и адекватен отговор със съдебния акт на първоинстанционния съд.

Решението е правилно, като разкрива истината чрез средствата на процесуалния закон за спорното субективно материално право. Твърдените за неправилност на решението основания са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила, необоснованост, непълнота на доказателствата. Такива пороци не са характерни за обжалваната част на съдебното решение, обратното, изцяло липсват. Решението на районния съдия е мотивирано съгласно изискването на чл. 235 вр. чл. 236 ГПК, поради което е обосновано. Оплакването за непълнота на доказателствата е несъстоятелно, тъй като в решението на първостепенния съд са залегнали всички доказателства, надлежно събрани и неоспорени от страните нито по чл. 193 ГПК, достатъчни за изясняване на фактическата обстановка, откъдето и правната, по делото.

А след като не са оспорени по надлежния за това ред писмените доказателства, които са обект на жалбата, са относими и релевантни и правилно обследвани от районния съдия с обсъждане на твърденията и възраженията, свързани с тях.

В последно редовно съдебно публично заседание на районния съдия страните не са заявили искания и доказателства, релевантни и необходими по спора.

Противно на твърдяното с жалбата първоинстанционният съд е обсъдил твърденията на ищеца и не е допуснал погрешна правна интерпретация на фактите и обстоятелствата по спора. Обсъждането на надлежно събраните по делото доказателства е видимо и при обикновен прочит на мотивната част на процесното решение. Съдът не събира служебно доказателства. Това е задължение на страната, в случая на ищеца, който може да представя доказателства или да прави доказателствени искания, за каквито няма данни по конкретното дело от негова страна.

С оглед правилата на разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условия на пълно главно доказване, че има правен интерес от заявяването на претенциите, както и възраженията си срещу спорните права, а ответникът следва да установи положителните факти, на които основава своите възражения, включително, че е предприел действия по прекъсването на давността – както правилно е постановил районният съдия в проекта за доклад.

Спорът е сведен до решаване на въпроса относно това ответникът бил ли е собственик или потребител на вода, като районният съдия правилно е отговорил на база чл. 124 ал. 1 ГПК по положителните установителни искове при обективното им съединяване, както и съдебната практика, приложима и меродавна за случая.

Въззивният съд не приема нещо различно в решението си.

Изложените от въззивника доводи в жалбата, които преповтарят тези в исковата му молба, с първата за неправилност на решението на районния съдия, са несъстоятелни изцяло.

Доколкото в жалбата ищецът въззивник не сочи други конкретни и индивидуализирани по характер и същество пороци на въззивно атакуваното решение, предявената въззивна жалба е неоснователна, следва да бъде отхвърлена, а исковете са неоснователни, решението е правилно и следва да се потвърди.

В резюме мотивите на районния съдия са конкретни, обстойни, правилни, въз основа на приетите доказателства 2 по делото, като напълно съответстват на диспозитива на решението. Исковете са неоснователни, защото са недоказани освен по основание и по размер, предвид неоспорени писмени доказателства, поради което първите следва да бъдат отхвърлени, както е сторил районният съдия.

Разноските са съобразени с изхода на производството.

В резюме жалбата при непосочване на други конкретни пороци е недоказана и неоснователна, поради което следва и отхвърлянето й, с потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната с нея част.

Проектът за доклад по смисъла на чл. 140 и сл. ГПК на районния съдия е пълен и правилно квалифициран да е окончателен по делото с определение от публично редовно проведено съдебно заседание.

С оглед липса на оспорване, допуснати и приети са всички представени писмени доказателства.

При наличие на тези доказателства – писмени, районният съдия е постановил обосновано, мотивирано и правилно решение, което следва се потвърди от въззивния съд.

Други доводи с въззивната жалба ищецът не заявява, като по този начин жалбата е неаргументирана, неподкрепена с доказателства, а твърденията с нея са само твърдения.

Съществено нарушение на съдопроизводствените правила не се констатира от въззивния съд, който действа при условията на ограничен въззив.

Според правилото на чл. 269 изр. 2 ГПК, според което : по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, въззивната съдебна инстанция осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в жалбата основания, като следи служебно само за спазването на императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС.

Доколкото въззивникът ищец иска отмяна на решението на посочените вече твърдения, то въззивната проверка следва да се ограничи до тези въпроси, за които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при която служебна проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част, тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната част не се установяват и нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на искане, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо - на ищеца е дадена възможност за становище по искането, с което съдът е предоставил равни възможности на страните за участие в производството и е постановил съдебно решение по смисъла на закона.

При постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са нарушени императивни материалноправни норми, по останалите въпроси въззивният съд се позовава на предоставената му от законодателя правна възможност, регламентирана за това с разпоредбата на чл. 272 ГПК.

Други оплаквания и възражения въззивната на ищеца жалба не съдържа, поради което в рамките й настоящият въззивен съдебен състав я намира за изцяло неоснователна.

Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение.

При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на искането, въззивната жалба на ищеца следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд в неблагоприятната за въззивника ищец част следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, на жалбоподателя ищец разноски не се следват и не се присъждат.

Въззиваемият ответник е претендирал разноски и такива му се следват в размер на сторените и доказани 350 лева, по отношение на които няма възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК от насрещната страна.

Настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, предвид предвиденото в чл. 280 ал. 3 ГПК, ограничение.

По изложените мотиви и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Софийски градски съд РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА решение от 14. 10. 2021 год., постановено по гр. д. № 70594/2019 год. на СРС І ГО 47 състав.

ОСЪЖДА Софийска вода АД ЕИК ******* да заплати на Л. М. К. ЕГН **********, на основание чл. 78 ГПК, разноски 350 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4